Решение № 3246 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10730/2008 г.

Решение № 3246 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10730/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Дончо Дончев от гр. Ямбол срещу решение № 158 от 17.07.2008 г., по адм. д. № 124/2008 г. на Административен съд - Ямбол, в жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците по касационната жалба не са изразили становища. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-10-04/14.05.2008 г. на началника на РДНСК - Ямбол, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отхвърлена като недопустима жалбата на Дончев срещу Разрешение за строеж № 373/2.10.2007 г. на главния на Община Ямбол, поради липса на качество на заинтересовано лице у жалбоподателя по чл. 149 ЗУТ. За да постанови решението си административният съд приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва разрешението за строеж по смисъла на чл. 149, ал. 1 и 2 ЗУТ, тъй като е съсобственик на съседен УПИ и не е налице свързано застрояване. Обсъдени са подробно възраженията по жалбата и статута на двата имота по действащия план, като са изложени мотиви и във връзка с чл. 131 ЗУТ. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. В чл. 216, ал. 5 ЗУТ са уредени правомощията на началникът на РДНСК, който след преценка на допустимостта на постъпилата жалба има право да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата. Този текст не е предвидил правомощие за оставяне на жалба без разглеждане и прекратяване на административното производство при недопустимост на жалбата, поради което законосъобразно с процесната заповед жалбата срещу разрешението за строеж е "отхвърлена" с мотиви за липса на легитимация по чл. 149 ЗУТ. В конкретния случай пред РДНСК е обжалвано разрешение за строеж на "жилищна сграда с магазини и гаражи" в УПИ ХVIII-3077, кв. 78а по плана на гр. Ямбол, като жалбоподателя Дончев се легитимира като съсобственик на съседен УПИ Х-3075, т. е. не е собственик или носител на вещни права по отношение на имота, в който е разрешено строителството по смисъла на чл. 149, ал. 1 ЗУТ. Тъй като се касае за строеж на самостоятелна сграда не са приложими и изключителните хипотези по ал. 2, чл. 149 ЗУТ. Като се има предвид изложеното правилно е прието, както от административния орган, така и от административния съд, че жалбоподателят не попада в кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 149, ал. 1 и 2 ЗУТ, и поради това не е активно легитимиран да обжалва процесното разрешение за строеж. С оглед на това законосъобразно началникът на РДНСК е приел, че жалбата срещу разрешението за строеж е процесуално недопустима, а приемайки, че заповедта е законосъобразна, по подробно изложени мотиви, административният съд е постановил обосновано и при правилно прилагане на материалния закон решение. Последното не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221 АПК,