Решение № 7901 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2014 г.

Решение № 7901 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Георгиев Дойнов, жив. в гр. Самоков, чрез процесуален представител, срещу решение № 1312/30.01.2014 г. по адм. дело № 15171/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Дойнов срещу заповед № КВ-248/20.05.2013 г. на министъра на отбраната, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от военна служба и е зачислен в запаса. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Министърът на отбраната, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение тричленният състав на ВАС е приел, че с влязла в сила присъда Дойнов е признат за виновен за умишлени престъпления от общ характер по чл. 252, ал. 2 във вр. ал. 1 НК и чл. 209, ал. 2 от НК като са му наложени наказания лишаване от свобода, глоба и конфискация. За горното настоящият ответник е уведомен по съответния команден ред с докладна записка рег. № 30-05-243/20.05.2013 г., на която дата е издадена и процесната заповед, след оттегляне на дадено предизвестие преди изтичането му. Съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/ и в предвидената форма. Съдът посочва, че предвид основанието за издаването на акта - наличие на влязла в сила присъда, налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" е задължително и заповедта не страда от пороци, съставляващи основания за нейната отмяна. Решението е правилно. Извършените от Дойнов нарушения на служебната дисциплина са установени с влязла в сила присъда и провеждането на служебна проверка за изясняване на случая не е задължително по смисъла на чл. 246, ал. 3 от ЗОВСРБ. Предвид цитираната разпоредба и с оглед проведения наказателен процес в който касаторът е можел да се защити като изложи всички свои съображения и ангажира доказателства, обстоятелството, че от военнослужещия не е поискано представяне на обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание не обосновава нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не накърнява правото му на защита, което е реализирано в по-широка степен в хода на публичен наказателен процес. Изводът на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания за това също е законосъобразен. Съгласно нормата на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Касаторът е санкциониран на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ чиито текст императивно урежда вида на наказанието в случаите на осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Това изключва свободната преценка на административния орган при определяне на наказанието, като я замества с преценката на законодателя за тежестта на извършеното деяние и необходимостта същото да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание, поради което е правилна преценката на първоинстанционния съд, че наложеното наказание съответства на тежестта и характера на нарушението и е в нормативно очертаните граници. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия