Решение № 1301 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7337/2018 г.

Решение № 1301 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7337/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Димитров от [населено място], обл. [област] чрез пълномощника му адв. Б. Алексиева, срещу решение № 2462 от 12.04.2018 г., постановено по адм. дело № 9689/2016 г. от Административен съд – София-град. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника по делото адв. Алексиева, която не сочи нови доказателства, няма доказателствени искания и по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София в открито съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, чрез пълномощника си юрк. Луканова поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено е при спазване на процесуалните правила и правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред първостепенния съд Ф. Димитров е предявил, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв. за причинени неимуществени вреди (болки и страдания), понесени в периода от 19.07.2016 г. до 18.08.2016 г. в резултат на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, поради поставяне в неблагоприятни битови условия в килията за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" - неосигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м. на човек и липса на ефективно хигиенизиране и почистване, както и настаняването му в едно помещение с лишен от свобода страдащ от СПИН. При анализа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел, че предявеният от Ф. Димитров иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, е неоснователен и го е отхвърлил. За да обоснове този извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните, свидетелските показания и приложимата правна уредба, като е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е неоснователна и недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищецът извежда причинени неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури от една страна условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба начин върху душевното му състояние. Предявеният иск се основава на твърдените лоши (липса на минимална жилищна площ) и нехигиенични условия в килията, в която е настанен от 19.07.2016 г. до 18.08.2016 г., поради бездействие на служители на ответника. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е направил извод, че не е налице бездействие по отношение на битовите условия в исковия период. От събраните доказателства безспорно се установява, че в помещенията в който е пребивавал касаторът са били извършени ремонти, същите се дезинфекцират и дератизират, осигурено е проветрение, осигурено е водоподаване. Лишените от свобода имат достъп до студена вода, както и да ползват обща баня два пъти седмично по утвърден график. По отношение на липсата на жилищна площ в размер не по–малка от 4 кв. м, съдът е обосновано е приел, че посоченото изискване в разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, която разписва минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода е в сила от 7.02.2017 г. и има действие само занапред, поради което не обхваща периода посочен в исковата молба. Правилно и в съответствие с изискването на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът е обсъдил и продължителността на пребиване на ищеца в т. нар. приемна група, за срок от един месец през 2016 г., стигайки до извод, че тази продължителност, отнесена към установените условия в самата килия, в която е имало санитарен възел, не предполага нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Доколкото не са били доказани по делото унижаващи достойнството на ищеца обстоятелства, не следва да се обсъжда периодът на пребиваване, т. к. същият е бил обусловен от организационни трудности и не може да се приеме за фактор, превишаващ необходимите лишения при изпълнението на наказанията. С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,