Решение № 1288 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2007 г.

Решение № 1288 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "В" ООД против решение № 688 от 17.04.2007 г. по гр.д. № 187/2007 г. по описа на В. окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост и в постановяването му в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и противоречат на чл. 45 ЗЗД. Иска се отмяната му и отхвърляне на иска или връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. Ответниците по касационната жалба В. Ц. А. и В. В. Ц. не изразяват становище по същата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение № 688 от 17.04.2007 г. по гр.д. № 187/2007 г. по описа на В. окръжен съд е отменено решение от 5.01.2007 г. по гр.д. № 551/2005 г. по описа на РС - гр. Б. в частта, с която е уважен предявеният от "В" ООД - гр. В. против В. Ц. А. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 6437, 47 лв. и същият е осъден да заплати на дружеството и сумата 962 лв. деловодни разноски, вместо което е постановено решение, с което предявеният срещу А. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен. Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният от "В" ООД срещу В. В. Ц. иск з правно основание чл. 45 ЗЗД за солидарното й осъждане за посочената сума. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с одобрено от съда споразумение по НОХД № 162/2005 г. на РС - Б. С., В. Ц. А. е признат за виновен в това, че в периода 1.07.2004 г. - 9.11.2004 г., в гр. Б., I стопански двор, сам е осъществил неправомерно присъединяване към водоснабдителната система, с което е създал условия за непълно отчитане на употребената вода, поради което и на основание чл. 234в, ал. 1, вр.чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че при проводимост на водопроводното отклонение 3/4 цола, дължимата сума за водоползване, изчислена според чл. 35, ал. 6, вр. чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004 г., възлиза на 6437,47 лв. с ДДС и 5364,56 лв. без ДДС за периода 1.07.2004 г. - 9.11.2004 г. Въз основа на показанията на свидетелите С е прието, че на 7.11.2004 г. двамата били изпратени в двора на ТКЗС от управителя на дружеството и видели маркуч 3/4 цола, свързан с водопроводно отклонение без водомерна шахта. Незаконното водоснабдяване било прекъснато на следващия ден. На 25.08.2004 г., с нотариален акт 123/25.08.2004 г., В. А. продал на дъщеря си В. Ц. масивна стопанска сграда - телчарник, от 216 кв.м., в м."П". От правна страна е прието, че искът с правно основание чл. 45 ЗЗД е недоказан - не е установено в резултат на противоправното деяние на ответниците ищцовото дружество да е претърпяло имуществена щета, както и размерът на вредите, поради което следва да бъде отхвърлен. Така постановеното решение на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Обосновани и правилни са изводите на въззивния съд за недоказаност и неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. Уважаването им предпоставя установяване на следните обстоятелства: извършването на твърдяното противоправно деяние от ответниците (в случая незаконно присъединяване към водоснабдителната мрежа и незаконно потребление на вода), настъпване на вредоносния резултат (причиняване на имуществени вреди на ищцовото дружество, представляващи финансови загуби от изразходвана, но неплатена вода), наличието на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и виновност на дееца. Според разпоредбата на чл. 222 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно факта на извършването му, противоправността му и виновността на дееца. За тези обстоятелства присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. Поради това, извършването на противоправно деяние от страна на ответника В. Ц. А. (осъществяване на неправомерно присъединяване към водоснабдителната система) и виновността на извършителя са установени с влязлата в сила присъда. Задължителната сила на присъдата, обаче, се отнася само до елементите на престъпния състав. Останалите факти, релевантни за гражданското дело, следва да бъдат доказани. В случая, не е доказано причиняването на щета на ищцовото дружество в резултат на противоправното поведение на ответника В. Н. данни кога точно в периода 1.07.2004 г. - 9.11.2004 г. е изградено неправомерното присъединяване към водоснабдителната система, през какъв период от време е съществувало, потребявана ли е чрез него вода и в какво количество. Посоченият в присъдата период установява единствено времето, в рамките на което е извършено незаконното свързване с водопроводната мрежа, т.е. периода, през който е осъществено престъпното деяние, като това може да е станало както на 1.07.2004 г., така и на 9.11.2004 г. (според ангажираните от ищцовото дружество гласни доказателства отклонението е констатирано на 7.11.2004 г. и на следващия ден е прекъснато). Същата не установява обстоятелството, че през целия този период незаконното водопроводно отклонение е било факт и е потребявана вода. Относно иска срещу В. В. Ц. следва да се отбележи, че по никакъв начин не е установено по делото същата, чрез неправомерно поведение (действие или бездействие) да е причинила имуществени вреди на дружеството - да е осъществявала незаконно присъединяване към водопроводната и канализационна система, да е изразходвала вода, да е знаела за съществуващото в процесния период водопроводно отклонение. Още повече, че същата е била непълнолетна и е придобила имота лично със съгласието на майка си едва на 25.08.2004 г Д. по делото са недостатъчни, за да бъде ангажирана деликатната отговорност на ответниците, поради което изводите на въззивният съд за неоснователност на иска са законосъобразни. Не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяна на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), същото ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение