Решение № 3703 от 6.4.2023 г. на ВАС, II о.

Образувано е по касационна жалба на Ди ем марООД със седалище в гр. Пловдив, чрез адв. Атанасов, срещу Решение 864 от 16.05.2022 г., постановено по адм. дело 1521/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се обяви нищожността на оспорената заповед или същата да се отмени като незаконосъобразно по същество. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Кметът на Община Пловдив счита касационната жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на ООД-то срещу Заповед 21ОА-935 от 08.04.2021г. на Кмета на Община Пловдив, с която е отказано одобряването на изменение на ПУП ПРЗ на кв.11-нов по плана на кв. Христо Ботев-север на гр. Пловдив на внесения със заявление от дружеството проект вх. 21 П-2592 от 02.03.2021г. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът извършва цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, като са изведени законосъобразни правни изводи, основани на установените за спора релевантни факти и обстоятелства. Законосъобразността на оспорената заповед е проверена на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК. Данните по делото сочат, че със Заповед 20ОА-1765 от 04.09.2020г. на Кмет на Община Пловдив по искане на касационния жалбоподател(и в изпълнение на окончателно съдебно решение по адм. дело 1986/2018г. по описа на Административен съд Пловдив) е било разрешено да са изработи проект на изменение на ПУП-ПРЗ за част от кв.11-нов по плана на кв. Христо Ботев-север на гр. Пловдив, като се предвижда самостоятелно регулиране на ПИ с идентификатор 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив с ново средно застрояване, свързано с източната страна на УПИ I жилищно строителство, урегулиране на нова улица по западната имотна граница па същия ПИ с посочени устройствени показатели, като за обхват е посочен целия УПИ I за жилищно строителство, а за контактна територия улици. Именно с оглед така определения и допуснат обхват на изменението, е извършена и преценка на внесения впоследствие на 02.03.2021г. проект от търговското дружество, като за него е прието, че същият не отговаря на редица съществени изисквания на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове в тази сфера на регулиране, поради което ответният Кмет е отказал и последващото му одобряване в този му вид. По конкретните възражение, изложени в касационната жалба. На първо място следва да се посочи, че законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд досежно неспазване на изискването по чл.134 ал.2, т.6 във вр. с чл.131 ал.2, т.1 ЗУТ, касателно наличието на съгласие на всички непосредствено засегнати от изменението, а това несъмнено са всички собственици и носители на вещни права в УПИ I за жилищно строителство (така, както е по заповедта за допускане на изработване на изменението, където освен всичко друго като контактната територия са посочени улици, т.е. целия УПИ I жилищно строителство.). Освен това проектът предвижда и свързано застрояване с новопредвидено застрояване в новообразувания УПИ I жилищно строителство, а съгласно новелата на чл.131 ал.2 от ЗУТ: Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са не само имотите - предмет на самия план(т.1), но и тези съседни имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана(т.2). Безспорно е, че проектът е внесен само от собствениците на ПИ 56784.531.1748. Т.е. необходимо е било съгласие на много заинтересовани лица освен тези от имота, за който е плана ПИ 56784.531.1748, предвиден за УПИ II-531.1748 жилищно строителство и всички собственици и носители на ограничени вещни права в УПИ I жилищно строителство. На следващо място предлагането изменение предвижда и изменение на улична регулация извън обхвата на заповедта за допускане 20 ОА-1765/ 04.09.2020г., тъй като с проекта се изменя уличната регулация от север на имота по целия нейн фронт. Такова изменение не е предвидено със заповедта за допускане, а е следвало да се третира само улица от запад на имота, а не да се променя южната граница на цялата ул.Йордан Ковачев/ПИ 56784.531.3107/, като е засегнат и предвидения по действащия ПУП обществен паркинг в имот частна общинска собственост. Друга група основания за отказ са свързани с неизпълнение на графични отразявания в проекта съобразно изискванията на Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове и непълнота на проектното предложение като цяло, тъй като безспорно е установено, вкл. и от заключението на в.л. Б. Калчева, че липсва матрица с устройствени показатели, не е вписана устройствена зона; не са показани границите на промяна на режима на устройство и застрояване; не е означена промяната в регулацията по допустимия за това начин, няма знаци за обозначаване на новите регулационни граници и обхват на новообразуваните УПИ, не е представено геодезическо заснемане на УПИ, като не е достатъчно заснемане само на височините на съседни сгради /л.65, 66/. Отделно са налице са и грешки от чисто техническо естество(напр. кварталът е вписан като 12 на няколко места, вместо 11). Единственото установяване на органа, което тук не може да се възприеме, е че не е вярна констатацията от заповедта, че мащаба на проекта не е съгласно Наредба 8, тъй като РУП е в мащаб 1:500 /л.42/. По отношение на следващата група основания (касателно недопустими отстояния между сградите), то следва да се посочи, че УПИ I жилищно строителство представлява имот с отреждане като за комплексно жилищно застрояване или най-малко той безспорно попада в обхвата на дефиницията урегулиран поземлен имот за жилищно застрояване с повече от една сграда, т.е. във всички случаи в приложното поле и на чл.33 ЗУТ и разстоянията между сградите следва да се определят по схемите в Приложение 2 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В конкретния случай в проекта/разрез Юг-Север/ погрешно е означено ослънчаването. В Наредбата е посочено(в забележка към посоченото Приложение), че : L се определя въз основа на височината на сградата, разположена откъм установената по-благоприятна за ослънчаване посока. В случая няма намаляване на тази височина. Освен това в казуса не може да се приложи едновременно и чл.32 ал.3 от ЗУТ, било във вр. с ал.1 за разстояния между сградите през улица или ал.2 за разстояния между сградите през дъното на имота. Или така, както е изработен проектът, с него фактически се предлагат намалени отстояния, като не са спазени изискванията на чл.36 ЗУТ за тяхната допустимост, респ. и разрешаване. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по всеки един от засегнатите проблеми, по който съществува спор между страните, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора разноски се дължат на ответната страна, поради което следва дружеството да бъде осъдено да заплати на Община Пловдив сумата от 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,