Решение № 1717 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на О. Бялков от гр. Смолян, подадена чрез пълномощника му адв. Младенов, против Решение 143/12.06.2023 г. на Административен съд (АС) - Смолян, постановено по адм. д. 379/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-16002122002245-091-001/20.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърдена с Решение 596/05.12.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 6 922 лв. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде отменен. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея основания се поддържа лично от господин Бялков, както и от адв. Младенов. Заявява се и искане за присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Бъчварова по съображения, изложени в писмена защита, и иска да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 6 920 лв. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение и претендира намаляването му на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС) в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АС Смолян като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че оспорването е допустимо, а оспореният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения във връзка с оспорването от негова страна на истинността на електронни документи РА и Ревизионен доклад (РД) по реда на чл. 184, ал. 2 ГПК с твърдения, че същите не са подписани с КЕП от техните издатели. Въпреки начина на разпределяне на доказателствената тежест от страна на съда и дадените от него указания на жалбоподателя, последният не е заявил доказателствени искания, в т.ч. искане за назначаване на експертиза. В съответствие със заявеното от ответника искане в писмен вид по чл. 192, ал. 1 ГПК съдът е задължил трето, неучастващо в делото лице Информационно обслужване АД - да представи поисканите му документи и удостоверения. В съответствие с удостоверените факти и данните от издадените КУКЕП правилно съдът е приел, че не е доказано от страна на жалбоподателя заявеното оспорване. С оспорения пред АС Смолян РА е ангажирана отговорността на О. Бялков на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за дължими и невнесени задължения от ПРИНТА - КОМ ООД за: корпоративен данък; ДДС, данък върху доходите на физически лица свободни професии, граждански договори и др., данък върху доходите от трудови правоотношения, данък върху дивидентите и осигурителни вноски за осигурители в общ размер 52 479.08 лв. (главница) и 25 920.92 лв. (лихва) за периодите от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. При точно и пълно установени факти първостепенният съд е обосновал верен извод за това, че от страна на приходните органи са доказани елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 във вр. с ал. 10 ДОПК, а именно извършено през 2017 г. от ревизираното лице в качеството му на управител на дружеството недобросъвестно изплащане на дивиденти в негова полза и в полза на съсобственика на капитала на дружеството Д. Петканов - по 39 200 лв. в изпълнение на решение на Общото събрание, т.е. на двамата съсобственици, въпреки, че ПРИНТА - КОМ ООД след 2011 г. има незаплатени задължения за данъци и осигурителни вноски към НАП по подадени декларации, за което е образувано изп. д. 21130000068/2013 г. Вярно е, че дружеството е разполагало с движими вещи, върху които са наложени обезпечителни мерки. След провеждането на тръжните процедури обаче същите са останали непродадени. С оглед изложеното правилно е приел съдът, че е доказана и пряката причинна връзка между намаляването на имуществото му в резултат на извършеното действие от страна на управителя и невъзможността да бъдат погасени задълженията му. Текстът на чл. 19, ал. 2 ДОПК няма предвид самото скрито разпределение на печалбата по определението в §1, т. 5 ДР ЗКПО, но и дивидент като доход от дялово участие в капитала на дружество с ограничена отговорност, противно на доводите на касатора. Неправилни обаче са изводите на първостепенния съд за неприложимост на Тълкувателно решение (ТР) 2/13.07.2020 г. по тълкувателно дело (т. д.) 2/2018 г. на ОСТК на ВКС. Безспорно е установено по делото, че по молба с вх. 3577/16.08.2019 г. за откриване производство по несъстоятелност с Решение 468/20.11.2019 г. на Смолянски окръжен съд по търговско дело 74/2019 г. е открито производство по несъстоятелност на ПРИНТА - КОМ ООД и е обявена неплатежоспособността му с начална дата 01.01.2017 г. С Решение 116/29.05.2020 г. по дело 74/2019 г. на окръжния съд е обявено в несъстоятелност ПРИНТА - КОМ ООД и е постановено прекратяване на дейността на предприятието му, като е спряно производството по несъстоятелност. С Решение 21041/10.06.2021 г. по същото дело е прекратено производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 4 от Търговския закон (ТЗ), тъй като възобновяването му не е поискано в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2, и е постановено заличаване на ПРИНТА - КОМ ООД от Търговския регистър. Разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ определя, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Според ТР 2/13.07.2020 г., постановено по т. д. 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. Ревизионното производство за установяване отговорността на О. Бялков за непогасените задължения на задълженията на ПРИНТА - КОМ ООД е образувано със ЗВР от 04.05.2022 г., т.е. след като ПРИНТА - КОМ ООД вече е било заличено от Търговския регистър и непредявените в производството по несъстоятелност вземания, вкл. публични, още през 2021 г. са били погасени. Цитираното ТР на ВКС дава тълкуване на текста на чл. 739, ал. 1 ТЗ, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната власт. Отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна и може да бъде ангажирана само ако съществува задължението на главния длъжник и то не е погасено от него. Тя се обуславя от това задължение. Ето защо, когато задължението на главния длъжник бъде погасено, то това задължение е заличено и по отношение на третото лице. По отношение на него задължението, което вече не съществува, не може да бъде търсено, установявано и събирано. В този смисъл е и Решение 12829/20.12.2023 г. по адм. д. 6856/2023 г. на Върховния административен съд, с което е отменен издаденият на Д. Петканов РА, с който е ангажирана отговорността му по реда на чл. 19 ДОПК за задължения на същото дружество за същия период. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на РА. Като е достигнал до различни правни изводи АС Смолян е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което актът да бъде отменен. С оглед този резултат и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на касатора следва да се присъдят сторените в двете съдебни производства разноски, исканията за които са заявени своевременно. За първа инстанция са доказани такива в общ размер 2 410 лв. (държавна такса - 10 лв. ДТ, депозит за вещо лице 400 лв. и 2 000 лв. - адв. възнаграждение. За касационното производство сторените разноски са в размер на 1 627.20 лв., така както са посочени в списъка по чл. 80 ГПК (ДТ и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение). В първоинстанционното производство ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а направеното в настоящото съдебно производство е неоснователно. Това е видно дори от размера на претендираното от него юрисконсултско възнаграждение 6 920 лв., което е в минималния размер по Наредба 1/2004 г. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение