Решение № 133 от 14.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1834/2014 г.

Решение № 133 от 14.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1834/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 263 от 17.02.2014 г., по т. д. № 4713/2013 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 16.08.2013 г., по т. д. № 5603/2012 г. е отхвърлен, като неоснователен, предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу Т. А. В. и "А. Ц. " АД, гр. София положителен установителен иск, основан на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 564, ал. 2 ГПК за признаване на установено, че ищецът притежава правата върху удостоверение № 104, инкорпориращо право върху 400 000 поименни акции с право на глас, с номинална стойност на всяка от тях в размер на 1 лв. и обща стойност 400 000 лв. от капитала на ответното акционерно дружество. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на правните и фактически изводи на въззивния съд, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Позовавайки се на абстрактния характер на джирото, като едностранна правна сделка и упражняваната фактическа власт върху процесното временно удостоверение от едно и също лице - съответника В., касаторът основно възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че действието на последния едновременно от името на джиранта и на джиратаря не сочи на договаряне сам със себе си, което да обуслови нищожността му по силата на законовото правило на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. По съображения, че липсата на каузално правоотношение между страните в разглежданата хипотеза на джиросване на поименни акции означава прехвърлянето им при начална липса на основание по см. на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с произтичащите правни последици разпоредени от закона, жалбоподателят изразява несъгласието си и с възприетото от Софийски апелативен съд разрешение, че липсата на каузална сделка, сама по себе си не се отразява на прехвърлителния ефект на процесното джиро. Допълнително в тази вр. са изложени и доводи за отсъствие на осъществено потвърждаване по см. на чл. 301 ТЗ, както необосновано е счел решаващият съд. Ответниците по касационната жалба са възразили по основателността и, излагайки подробни съображения в депозирания по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор и в проведеното по делото съдебно заседание. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира: Касационното обжалване е допуснато от състав на второ търговско отделение на ВКС с определение № 399 от 08.07.2015 г., по горепосоченото делото, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния изход на делото материалноправни въпроси: 1. "Обслужва ли джирото на поименни акции, респ. временни удостоверения каузална сделка и евентуалната липса на каузалност представлява основание за недействителност на джирото?"; 2. "Налице ли е договаряне сам със себе си по см. на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, когато органният представител на търговското дружество извършва правно действие спрямо себе си?"; За да постанови обжалваното решение по предявения от [фирма] против Т. А. В. и "А. Ц. " АД положителен установителен иск, основан на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 564, ал. 2 ГПК, въззивният съд е приел за доказано наличието на валидно извършено на 12.01.2010 г. джиросване на притежаваните от ищцовото търговско дружество в акционерното дружество - ответник 406 173 броя поименни акции, обективирани във временно удостоверение № 104 от едноличния собственик на капитала Т. В. в негова лична полза, в качеството му на физическо лице . Изложени са съображения, че предвид правната същност на органното представителство на юридическите лица, то не включва упълномощаване. Следователно щом на органния представител по силата на закона, каквото качество е притежавал В. по отношение на Е. - ищец, е признато правото неговата воля, като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на ЮЛ, то с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, която е в частта за представителството, не би могло да се ограничи възможността това ЮЛ, като правен субект, да формира воля. Поради това и в процеса на волеобразуване при ЮЛ не се прилагат автоматично ограниченията, предвидени за представителството по ЗЗД. С оглед гореизложеното и позовавайки се на възприетото в същия смисъл разрешение в задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 2 на ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Софийски апелативен съд е изградил правен извод, че извършеното от Т. В. джиро на процесните поименни акции, обективирани във временно удостоверение № 104, от акционера "А. -91"Е. в негова лична полза, като физическо лице, е валидно и е породило целения транслативен ефект по отношение на приобретателя. Според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, с джиросването джирантът А. -91"Е. е прехвърлил собствеността на притежаваните от него поименни акции от "А. Ц. " АД, предмет на временно удостоверение № 104, независимо дали джирото е било осъществено на посочената в него дата 12.01.2010 г., когато ответникът Т. В. все още е бил едноличен собственик на капитала на търговско дружество - прехвърлител и негов управител, или в един по- късен момент - на 15.06.2011 г. / датата на вписване на джирото в книгата на акционерите/, когато последният е действал единствено като управител на ЮЛ- титуляр на ценната книга, но без изрично упълномощаване от новия собственик на капитала -К. Я. - негов внук, комуто на 15.01.2010 г. е прехвърлил всичките си дружествени дялове от капитала на същото това Е. Обстоятелството, че по дефиниция джирото е едностранна, формална, но абстрактна сделка, според решаващия състав на въззивната инстанция е достатъчно, за да се приеме, че липсата на кауза, която при каузалните сделки е основание за нищожността им, не води автоматично до приложението на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Затова и липсата на правно основание, вкл. непосочването на такова, въззивната инстанция е счела за ирелевантно за действителността на процесното джиро, отричайки основателността на направеното в тази насока възражение на джиратаря -ответник. Същевременно съпоставяйки датата на вписване на джирото в книгата на акционерите, с тази на исковата молба - 27.07.2012 г. Софийски апелативен съд, по арг. от чл. 301 ТЗ, е отрекъл да е от значение за изхода на делото и направеното около година по-късно от дружеството - джирант противопоставяне на същото. Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата действителност на процесното джиро, обуславяща постановеното в обжалвания съдебен акт отхвърляне на предявения установителен иск, решаващият състав на въззивната инстанция е посочил и уставната разпоредба на чл. 22 от устройствения акт на "А. Ц. " АД, въвеждаща изрично изискване при прехвърляне на поименни акции и преди джиросването им на трето лице, те да бъдат предложени от собственика им на акционерите в самото дружество, като се започне от тези с най - голямо участие, а е безспорно установеното в процеса е, че към релевантния за спора момент такъв е бил единствено Т. В., като физическо лице, с който именно факт е било съобразено и поведението на джиранта. По първия от правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване. Не съществува спор в правната доктрина и съдебна практика, че поименната налична акция е ценна книга на заповед, тъй като съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 1 ТЗ се прехвърля с джиро. По силата на чл. 187, ал. 1 ТЗ временното удостоверение по правни последици се приравнява на поименната налична акция, с изключението, установено в чл. 187, ал. 1 ТЗ и удостоверяващо направените от акционерите имуществени вноски същото е ценна книга. Господстващо е и доктринерното становище, че макар и заповедните ценни книги да могат да се прехвърлят с всички транслативни способи, които гражданското право познава и които по своята правна природа също представляват сделки, то изричното уреждане в ТЗ на джирото като транслативен способ при поименните акции, налага да се приеме, че то предпоставя и вещния ефект на прехвърлянето на поименните акции. Това означава, че преминаването на собствеността върху акцията, настъпва едва в момента на последващото обективиране на едностранното волеизявление на титуляра на ценната книга в джиро. Дефинитивно джирото се определя като едностранна формална и абстрактна сделка, с вещен ефект, защото от една страна прехвърля собствеността върху акцията, в качеството и на движима вещ, върху новия и приобретател, а от друга се явява правен способ за придобиване на материализираните в нея права, т. е. за заместване носителя на субективните членствени права, инкорпорирани в ценната книга с друг - джиратаря, но без самото то да изяснява причината, основанието за извършеното прехвърляне от джиранта, като носител на тези субективни права. Тази причина / кауза/, обаче, се разкрива от съдържанието на съответната "каузална" сделка, с която, по арг. от чл. 465 ТЗ, джирото винаги е съчетано. Следователно джирото на акции, за разлика от джирото при менителничните ефекти, има вторична обслужваща функция - винаги обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето им, като в разглежданата хипотеза придобиването на правата от джиратаря е на деривативно придобивно основание. Поради това и абстрактният характер на това джиро се проявява при самото му обективиране върху документа, т. е. при изписването му не е необходимо да се споменава основанието за прехвърляне на правата по акцията, респ. на временното удостоверение, както и в отношенията на джиратаря с трети лица. Но доколкото, облигационното отношение, което се поражда в резултат на джирото винаги е каузална правна сделка, то липсата на кауза, или нейният дефект са от изключително значение в отношенията джирант - джиратар. По същество: С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав изцяло подкрепя изразеното в особеното мнение на чл. - съдията от съдебния състав на въззивния съд, становище, че само абстрактният характер на джирото не е достатъчен, за да се изключат като недопустими в отношенията между ищеца джирант и ответника джиратар възраженията за липса на основание за процесното извършено имуществено разместване, а съществуването или не на каузално правоотношение помежду им има пряко отношение към валидността на джирото. Приемайки противното разрешение Софийски апелативен съд е нарушил материалния закон, което е довело до незаконосъобразна отмяна на първоинстанционния съдебен акт на СГС и неправилност на постановеното вместо него по реда на чл. 271 ГПК въззивно решение. Обстоятелството, че с отговора на първия от поставените от касатора материалноправни въпроси, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждането и по същество, се установява основателността на въведените касационни основания, изключва необходимостта от произнасяне и по втория, определен за значим за изхода на делото въпрос на материалното право. Видно от доводите на страните и ангажираните по делото, съобразно установената с чл. 154 ГПК доказателствена тежест, писмени и гласни доказателства, вкл. заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, то в случая не е установено процесното джиро от 12.01.2010 г., с което едноличният, към този момент, собственик на капитала на ищцовото търговско дружество Т. В. е прехвърлил в своя полза, като физическо лице притежаваните от това търговско дружество 406 173 бр. поименни акции в "А. Ц. " АД, обективирани във временно удостоверение № 104, да обслужва конкретна каузална сделка между страните и поради това се явява без основание. Липсата на доказано каузално правоотношение води до нищожността му, съобразно общото правило на чл. 44 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД, последица от която е и отпадането с обратна сила на породения от него прехвърлителния ефект по отношение на джиросаните акции. Що се касае до приложените във въззивното производство писмени доказателства - договор за дарение от 12.01.2010 г. и решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото ТЗ за същото, то приемането им от въззивната инстанция е в нарушение на процесуалното правило на чл. 266 ГПК, според което във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство и поради това не следва да бъдат ценени. Действително, съгласно формираната задължителна практика на ВКС преклузия настъпва само за доказателствата, които страната не е представила в законоустановения срок, но след като са и били дадени указания с доклада по делото. Същите доказателства тя може да поиска и да представи пред въззивния съд, който следва да ги събере, но единствено когато са налице условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, които в случая отсъстват. Въззивната инстанция не събира доказателства, които не са поискани от страната в първоинстанционното производство, единствено поради техен пропуска да охранят интересите си, независимо от дадените и указания с доклада по делото, нито съобразява доколко първоинстанционният съд е изпълнил точно задълженията си по доклада на делото, когато няма въведени в тази насока оплаквания във въззивната жалба, или когато фактите и обстоятелствата, във вр. с възраженията на ответника, за които доказателствата се сочат не са били въобще въведени в първоинстанционното производство. В този см., доколкото в производството пред СГС в нито един момент ответниците не са твърдяли, че освен процесното джиро е извършена и друга сделка, с която същото е съчетано, то за първостепенният съд е отсъствало и задължение да указва на страните кому е възложена доказателствена тежест за установяване на последната, както и за представяне на доказателства за същата - обстоятелство, което въззивната инстанция не е съобразила, допускайки порок водещ до процесуална незаконосъобразност на постановения краен правен резултат по делото. Отделен в тази вр. остава въпросът дали в случая законовото правило на чл. 301 ТЗ, на което въззивната инстанция допълнително се е позовала е било приложимо и дали извършеното вписване на процесното джиро в книгата на акционерите на ответното акционерно дружество е достатъчно, за да се счете, че е налице потвърждаване по см. на чл. 301 ТЗ по отношение на самото джиро от собственика на дружеството -джирант, доколкото разпоредбата, която установява тази оборима законова презумпция, не подлежи на разширително или стеснително тълкуване, нито се прилага по аналогия, а само когато са се осъществили точно тези юридически факти, включени в презумпционната предпоставка. Същият, обаче, не би могъл самостоятелно, предвид вече изложените съображения, да обуслови различен изход на делото, поради което не следва да бъде подробно обсъждан. С оглед горното, въззивното решение следва да бъде отменено и предявената от ТД [фирма], [населено място] установителна искова претенция, основана на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 564, ал. 2 ГПК до размера на твърдяните за инкорпорирани в удостоверение № 104 поименни акции от капитала на "А. Ц. " АД - уважена. Предвид изхода на делото в касационната инстанция на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени своевременно претендираните деловодни разноски за всички съдебни инстанции, възлизащи, според приложения списък по чл. 80 ГПК, общо на сумата 21 930 лв., от които реално заплатено и неоспорено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатско възнаграждение от 14 000 лева и 7 930 лв. държавни такси. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК