Решение № 6806 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2010 г.

Решение № 6806 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Трендафил Димитров Акузов от гр. Любимец, против Решение № 1771/4.06.2010 г., постановено по адм. дело № 6175/2007 г. по описа на Административен съд София, град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Акузов против Заповед № 246/27.11.2007 г. и против Заповед № 247/27.11.2007 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), с които на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл на Акузов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие със закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са взети предвид всички представени доказателства. Моли решението да бъде отменено и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът - изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), като правоприемник на издателя на обжалвания акт, оспорва касационната жалба. Моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение (ВАС), констатира следното: Решението на АССГ е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената Заповед № 246/2007 г. е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДС форма. Актът съдържа подробно описание на извършеното нарушение, датата и мястото на осъществяването му, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го установяват, а също и останалите, предвидени в нормата реквизити. Спазена е и процедурата по налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Жалбоподателят Акузов е наказан след като са приети писмените му обяснения (такива са изискани от административния орган и депозирани съответно на 21.11.2007 г.) и след като е изслушан от наказващия орган. С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДС са изпълнени - служителят е уведомен за провежданата проверка по повод допуснати от него нарушения и му е дадена възможност преди налагането на дисциплинарната санкция да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. Проведеното пред Дисциплинарния съвет (ДС) производство е в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗДС. Образувано е дисциплинарно дело № 11/2007 г. (Заповед № 869/12.10.2007 г. и Заповед № 1003/19.11.2007 г. с която е свикан ДС, и двете на генералния директор на НВМС), по което е проведено заседание, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които е допуснато нарушението и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Акузов. Правилно е и заключението на АССГ, че заповедта на генералния директор на НВМС, с която на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Актът за санкциониране на служителя е постановен след като са установени осъществени от страна на Акузов дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДС. Последният, до уволнението му е заемал длъжността "главен инспектор" в Дирекция "Граничен ветеринарномедицински контрол на НВМС. От събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства се установява, че по време на работа на 19.02.2007 г. на ГИВП Капитан Андреево, жалбоподателят е извършвал дезинфекция на преминаващите през границата, пристигащи от Република Турция товарни автомобили (факт, който не се оспорва и от самия него в депозираните пред административния орган писмените обяснения), без обаче да издаде квитанции за платена такса общо на 20 от тях. Номерата на тези автомобили фигурират в дневника на Гранична полиция, като преминали през границата на посочените по-горе дати. Същите моторни превозни средства не са освободени от заплащане на такси за дезинфекция съгласно Тарифата за таксите, които се събират от НВМС, но въпреки това за тях не са издадени квитанции за платена такса за дезинфекция. При тези данни аргументирано съдът приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Акузов. Като главен инспектор жалбоподателят е имал задължението да извършва дезинфекция на влизащите през границата в страната моторни превозни средства (МПС), да събере граничните ветеринарни такси и да издаде съответните документи (т. III. 2 и т. V. 7 от длъжностната му характеристика). Дезинфекцията следва да се провежда съгласно Заповед № РД-09-258/03.05.2006 г. на министъра на земеделието и горите (л. 275), издадена на основание чл. 190 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) във връзка с усложнената епизоотична обстановка в страните, граничещи с Република България. В случая жалбоподателят извършва дезинфекция на влизащите в страната товарни автомобили, но не изпълнява останалите служебни задължения, свързани с това да събере дължимите такси и да издаде съответните документи. Това поведение на служителя е в нарушение на преките служебни задължения и противоречи и на общите разпоредби на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДС, които изискват точно и добросъвестно изпълнение на служебните задължения. С оглед изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не изпълнява служебните си задължения, свързани със събиране на предвидените такси за дезинфекция и отчитане на същите. Следователно като достига до извод, че са налице основания за ангажиране на отговорността на служителя и санкционирането му с най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДС и административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, съставът на АССГ е постановил решение, което кореспондира с нормативната уредба. Изложеното за законосъобразността на съдебния акт относно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, обосновава правилността на съдебното решение и в частта относно заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като последният административен акт е пряка последица от първия. Ето защо изводите на първоинстанционния съд и в тази част се споделят от настоящата инстанция. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Той е само твърдян в касационната жалба, без да е обоснован и конкретизиран. В изпълнение на задължението по чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорените административни актове. В съответствие с разпоредбата на чл. 171 от АПК съдът е преценил всички доказателства събрани в производството пред административния орган, както и доводите на страните и доказателствата, ангажирани в хода на съдебния процес. Събраните в производството пред административния орган и пред съда писмени и гласни доказателства установяват извършените от Акузов нарушения на служебните задължения. Тези доказателства са обсъдени подробно и са кредитирани от съда като непротиворечиви и съобразени при постановяване на решението, като е отчетено обстоятелството, че липсват такива, които да ги опровергават. Поради всичко изложено, настоящият състав на ВАС приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Доводът, че по делото липсват доказателства, че граничен инспекционен медикосанитарен контрол не е извършен именно на обекти, посочени в чл. 184, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗВМД е неоснователен. Сам касаторът в касационната си жалба сочи нормата на чл. 21, ал. 3, т. 12 от Устройствения правилник на НВМС, която му вменява извършването на такъв на всички влизащи в страната транспортни средства, без да ги селекционира. Неоснователен е и доводът за нарушения на чл. 91, ал. 1 от ЗДС. Част от посочените в него релевантни за вида и размера на наказанието обстоятелства, не могат да бъдат контролирани от съда, тъй като са от изключителната компетентност на дисциплинарнонаказващия орган. Така съдът не може да разгледа и пререши въпроса с тежестта на нарушението например. Последната зависи от честотата на извършване на подобни нарушения, опасностите които то създава за ветеринарно санитарната обстановка в страната и други обстоятелства, за които съдът не разполага с данни, поради което и не може да измени оценката на органа. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски, жалбоподателят следва да заплати на Българска агенция по безопасност на храните сумата 150.00 лв. възнаграждение, с оглед осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение