Решение № 1373 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1908/2007 г.

Решение № 1373 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1908/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр.§ 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационни жалби на П. Н. Г., гр. К., и СП "СММТ" към "Български пощи" ЕАД, гр. С., срещу въззивно решение от 22.06.2006 г. по гр. д. № 766/2005 г. на Софийския градски съд. СП"С" при "Български пощи" ЕАД обжалва решението в частта, с която е осъдено да заплати обезщетение за имуществени вреди и за неимуществени вреди. И. са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон - основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Конкретните оплаквания са свързани с доводи, че неправилно е определено обезщетението на неимуществените вреди, тъй като не са обсъдени всички данни за размера му и не е съобразена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Относно обезщетението за имуществени вреди касаторът се позовава на необоснованост поради липса на доказателства за претендираните пропуснати ползи. П. Н. Г. обжалва решението в частта, с която е отхвърлена претенцията и за заплащане обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер до претендирания от 10 000 лева. Излага твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, б. "в" ГПК. Счита, че обезщетението е определено без да е съобразен критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и без да са обсъдени всички доказателства по делото. Страните не са изразили становища по съответната насрещна жалба. Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). Жалбата на СП "СММТ" към "Български пощи" ЕАД, гр. С., срещу въззивното решение в частта относно обезщетението за имуществени вреди е недопустима. Това е така, защото искът е предявен за размера от 1500 лева - разлика в полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и пропуснатото трудово възнаграждение. Цената на този иск е под 5 000 лева. При това положение и на основание чл. 218в, ал. 1, б "а" ГПК (отм.) касационната жалба е недопустима, тъй като производството по спора е двуинстанционно. С постановяване на въззивното решение инстанционният контрол е изчерпан. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решение от 08.12.2004 г. по гр. д. № 7791/2004 г. в частта, с която са отхвърлени искът с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата от 555,54 лева до пълния предявен размер от 1500 лева, искът с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 3000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева. По реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е постановил друго, с което е осъдил С. п. "Сортировъчна мрежа и магистрален транспорт към Български пощи" ЕАД да заплати на П. Н. Г. 485 лева - обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 10.10.2001 г. и сумата от 2000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от същата трудова злополука. В останалата част до пълния предявен размер исковете за заплащане на имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени. Въззивният съд е приел, че ответното дружество като работодател на ищцата е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск по чл. 200, ал. 1 КТ за репариране на вреди, причинени в резултат на трудовата злополука. При злополуката ищцата, заемаща длъжност "началник ППС" в звено "Т" на 10.10.2001 г. по време на изпълняване служебни задължения, е паднала от пощенска кола при разтоварване на пощенски пратки от тракт София- К. Вследствие на злополуката е получила счупване на опашна кост и мозъчно сътресение с последвал постравматичен церебрастенен синдром и е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност за периода 12.10.2001 г. - 02.03.2001 г., което наложило продължително лечение. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е обсъдил медицинската експертиза и е приел, че съобразно характера и степента на търпените болки и страдания и степента на възстановяване на физическо здраве, за обезщетяването на ищеца от работодателя са необходими общо 5000 лева. Въззивното решение е правилно. По делото е била безспорно установена фактическата обстановка и процесният инцидент представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55 КСО. От обсъдената от въззивния съд медицинска експертиза е било установено, че от получените травматични увреждания ищцата е търпяла болки и страдания в период от 6 месеца, като интензивни те са били през първите 2 месеца. Експертизата е установила, че към настоящия момент ищцата е със стабилизирано здравословно състояние, не се установяват остатъчни централно-мозъчни прояви след мозъчното сътресение. Въззивният съд е направил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото, за да определи правилно обезщетението за причинените неимуществени вреди. Той правилно е определил обезщетението в посочения размер. Основанието за отговорността на работодателя е установено в производството. Размерът на обезщетението отговаря на обществения критерий за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, в който се включва и съобразяване на посочените по-горе обстоятелства от една страна, а от друга и обстоятелството, че здравословното състояние на Г. е възстановено. Този размер ще възмезди претърпените от нея вследствие на злополуката болки и страдания. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за неотчитане на обстоятелството, че уврежданията наложили децата и да живеят при нея, за да и оказват помощ и съдействие, т.е. настъпилата промяна в нейния живот и в този на децата и. Тези доводи са неотносими, тъй като на репариране подлежат само произтичащите от увреждането вреди за увредения. Неудобствата, които децата на жалбоподателката търпят, не представляват вреда за нея. Неоснователни са и доводите в касационната жалба на работодателя относно размера на обезщетението. Последното е съобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и присъденият размер не е прекомерно завишен, както твърди този касатор. С оглед изложеното решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на II г.о.