Решение № 9968 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4694/2009 г.

Решение № 9968 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4694/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Кюстендил срещу решение № 50 от 25.02.2009 г. по адм. дело № 572/2008 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Единственият спорен въпрос по делото е трудовият стаж на длъжността "минен спасител" от коя първа категория осигурителен стаж е - от тази по чл. 104, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) или от тази по чл. 104, ал. 3 КСО. С посоченото по-горе решение Кюстендилският административен съд е приел, че трудовият стаж, придобит на длъжност "минен спасител" е от първа категория по чл. 104, ал. 3 КСО. С касационната жалба, а и в хода на цялото производство - както в административната, така и в съдебната фази - касационният жалбоподател (директорът на РУСО - гр. Кюстендил) изразява становище, че според § 10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ЗИД на КСО - обн., ДВ, бр. 68 от 2006 г., попр., бр. 76 от 2006 г.) осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба (пункт) включително до влизането в сила на този закон, се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, но това превръщане, разпоредено от законодателя, не означава че този трудов стаж е от първа категория по чл. 104, ал. 3 КСО. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита изразеното от касационния жалбоподател становище за неоснователно. Осигурителен стаж от първа категория по чл. 104, ал. 3 КСО е трудът на: а) работниците, б) инженерно- техническите специалисти и в) на ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници (също в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство). По делото е представено писмено заключение от вещото лице инж. Татяна Лучкова, в обстоятелствената част (и по-точно в частта, наименована "констативно-съобразителна част") на което е направена обоснована характеристика на работата, извършвана от минните спасители в мини "Бобов дол" и въз основа на тази характеристика е направен извод (заключение), че "характерът на работата и изпълнението на служебните задължения изискват подземният минен спасител да се труди ежедневно под земята" и че "длъжността подземен минен спасител е работническа длъжност и съответно по щат е до ръководител на участък в подземните участъци на мини "Бобов дол". Следователно, минните спасители в мини "Бобов дол" са били работници, ежедневно заети на работа под земята, поради което трудът им е осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО. Разпоредбата на § 10 ПЗР на ЗИДКСО от 2006 г. е приложима за тези минни спасители, чийто труд не е полаган (ежедневно) под земята по смисъла на чл. 104, ал. 3 КСО. В случая обаче осигурителният стаж на Лъчезар Любомиров Лиловски е бил придобит на работа под земята по смисъла на чл. 104, ал. 3 КСО, поради което не се превръща, а направо се определя като труд (респ. като осигурителен стаж) от първа категория по чл. 104, ал. 3 КСО с всички произтичащи от това последици, вкл. и тези по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Постановеното в този смисъл решение на Кюстендилския административен съд е правилно, изцяло е съобразено с константната съдебна практика и следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на касационното производство искането за присъждане на разноски е неоснователно. В частта за първата съдебна инстанция то е неоснователно, защото с решението на Кюстендилския административен съд на жалбоподателя са присъдени доказаните от него съдебни и деловодни разноски, вкл. и възнаграждение за един адвокат. Ако техният размер е бил определен неправилно, процесуалното средство за отстраняване на тази неправилност е искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, а не искане касационната инстанция да присъди разноски за двете инстанции. Касационната инстанция може да присъди на жалбоподателя разноски за двете инстанции само ако с първоинстанционното съдебно решение жалбата е била отхвърлена, а с касационното решение първоинстанционното се отменя и делото се решава по същество като оспорения административен акт бъде отменен. Настоящият случай обаче не е такъв. Жалбата е уважена на първата съдебна инстанция и в изпълнение на правилото по чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя са присъдени разноските, доказани от него пред първата съдебна инстанция. Така че искането сега касационната инстанция да присъди разноски за двете инстанции е неоснователно за тези разноски, които са направени пред първата съдебна инстанция. В случая обаче искането е неоснователно и за разноски пред касационната инстанция, защото по делото няма доказателства за такива разноски. Вярно е, че ответникът по касационната жалба (жалбоподател в производството пред Кюстендилския административен съд) е бил представляван от адвокат и в касационното производство, но от договора за правна помощ на л. 26 от делото на Кюстендилския административен съд е видно, че е уговорено възнаграждение в размер на 100 лв. за един адвокат до окончателното свършване на делото във всички (съдебни) инстанции. Това възнаграждение е вече присъдено с решението на Кюстендилския административен съд, поради което сега повторното му присъждане е недопустимо. Доказателства за разноски в касационното производство ответникът по касационната жалба (жалбоподател в първата съдебна инстанция) не е представил, поради което искането му за разноски пред касационната инстанция е неоснователно. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,