Решение № 1487 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2018 г.

Решение № 1487 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Котрулев от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител адвокат А. Живков от САК, която е насочена срещу Решение № 571 от 31.01.2018 г., постановено по административно дело № 25/2015 г. на Административен съд София–град (АССГ). В жалбата се посочва, че решението е постановено в грубо нарушение на процесуалния и материалния закон и е изготвено с цел пристрастна защита и прикриване на явните бездействия и нарушения на императивните норми на действащите закони от длъжностни лица на ответника. Твърди, че съдът умишлено не е обсъдил правилно фактите и връзките между тях с цел постановяване на пристрастно решение. Счита, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон е извършил неправилно разпределение на доказателствената тежест и превратно са обсъдени доказателствата и тяхната доказателствена стойност. Моли за отмяна на оспореното решение на АССГ и да се разреши спора по същество като се уважат изцяло предявените искове за неимуществени вреди по основание и размер, което ще бъде едно справедливо обезщетение. В резултат на предявен нов иск на касационния жалбоподател с Определение № 7089 от 30.05.2018 г. по настоящото дело е ИЗПРАТЕНА, исковата молба от 16.04.2018 г., с която е предявен "инцидентен иск" на И. Котрулев от [населено място] срещу Д. Цанова – в качеството й на Директор на Социално подпомагане Люлин по подсъдност на Административен съд- София град. Касационният жалбоподател: И. Котрулев, в съдебно заседание чрез адв. Живков поддържа касационната жалба. Претендира, че е постановено решение, по което не е бил изяснен предмета на спора. Намира, че следва да му се присъди обезщетение за бездействията, което се определи по справедливост. Ответникът Агенция за социално подпомагане в писмен отговор от 26.03.2018 г. оспорва касационната жалба, като неоснователна и смята атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Намира, че съдът правилно и законосъобразно е установил, че не са налице основания за уважаване на иска, поради липсата на пълно доказване на наличието на незаконосъобразни действия или бездействия на служители на Дирекция социално подпомагане. Счита, че липсват предпоставки за на търсене отговорност на държавата, тъй като по делото не се установили незаконосъобразни действия и бездействия от които да са произтекли претендираните вреди за очертания исков период. Моли за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Ответникът Агенция за социално подпомагане в съдебно заседание чрез юрисконсулт Смолички оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана и да се остави в сила решението на АССГ като правилно, обосновано и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Намира същото за валидно, допустимо и правилно и иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първостепенният съд е сезиран с искова молба подадена от И. Котрулев, срещу тенденциозни действия и бездействия на ДСП Люлин. В допълнително заявление ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на 1000 лева за всяко едно установено в процеса действие и бездействие, продължавали години наред от 01.01.2001 г. до датата на предявяване на исковата молба. С обжалваното решение на АССГ е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от И. Котрулев срещу Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 1000 лева за всяко едно установено в процеса действие и бездействие, считано от 01.01.2001 г. до 03.01.2013 г. - датата на подаване на исковата молба, заедно с претенцията за присъждане на законната лихва от датата на завеждане на първоначалната искова молба. За да достигне до този резултат от решаващия съд са обсъдени твърденията на ищеца относно неизвършването на правни действия от страна на длъжностни лица на АСП, а именно: липса на социална работа по отношение на него и семейството му; неприлагане на индивидуален подход, неизвършване на комплексна оценка на потребностите. Приема, че социалната оценка на потребностите се извършва от социални работници в хода на адм. производство, което следва да приключи с определен административен акт, подлежащ на адм. и съдебен контрол, като посочените дейности не са самоцелни фактически действия на социалните служители, които да са дължими по силата на закона, поради което и не подлежат на проверка за законосъобразност по реда на чл. 256 АПК. Според решаващият съд не се установява от доказателствата по делото конкретно неизпълнение на дължими по закон фактически действия, а именно, че на определени дати органи и/ или длъжностни лица при АСП са дължали по силата на нормативен акт изпълнение на дължими фактически действия, които в съответния срок не са били извършени. Отчетено е, че не се доказани и наличието на отправени от ищеца искания за извършване на определени фактически действия, които да са били дължими, но не са били изпълнени. Решаващият съд в заключение приема, че при така установените обстоятелства не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия на органите на АСП – задължителен елемент от сложния фактически състав по възникване на отговорността на държавата, поради което исковата претенция е приета за неоснователна и отхвърлена изцяло. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение, с което е отхвърлена претенцията за обезщетение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Необосновано касационният жалбоподател твърди нищожност и недопустимост на съдебния акт, тъй като нито един от тези пороци не се установява. Решаващият съд е сезиран от активно легитимирано лице, а съдебното производство е проведено от законен състав в рамките на неговата компетентност. Постановеният съдебен акт дава пълен отговор и не се разпростира извън предмета определен с исковата молба. Решението отговаря на предвидената в закона писмена форма и е подписано от съдията докладчик чл. 172а, ал. 3 АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите и необходими доказателства. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. В съдебния акт е обсъдил приобщените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. На база събрания доказателствен материал е изградил доводи, които са обосновани и правно логични. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при правилно приложен материален закон, като не е налице противоречие на изводите на съда по отношение фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в ЗОДОВ. Обосновано съдът е приел, че от доказателствата по делото не може да бъде направен извод за наличието на изискуемите кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на адм. орган по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Претендираните неимуществени вреди, са посочени, като незаконосъобразно бездействие на АСП да изпълни вменените й от закона задължения: липса на социална работа по отношение на него и семейството му; неприлагане на индивидуален подход, неизвършване на комплексна оценка на потребностите и т. н. Цитираните правомощия на АСП са свързани с предоставяне на социални услуги и са елемент, междинна част от това адм. производство - чл. 16, ал. 5 от ЗСП, чл. 21, ал. 5 и чл. 64 АПК. В тази връзка на изследване подлежи правния характер на правоотношението с предмет предоставяне на социални услуги- чл. 16, ал. 1 от ЗСП. Съгласно чл. 40а, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (ППЗСП) (в приложимата редакция ДВ, бр. 40 от 2003 г., в сила от 01.05.2003 г.) настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги в общността, когато са делегирани от държавата дейности, се извършват със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане", съгласно приложение № 11 или приложение № 12, издадена въз основа на доклад по чл. 40, ал. 4. Съгласно чл. 40б от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (ППЗСП) (в приложимата редакция ДВ, бр. 40 от 2003 г., в сила от 01.05.2003 г.) отказът на органите по чл. 40а за настаняване в специализирана институция или за предоставяне на социални услуги в общността се обжалва по реда на ЗАП/ АПК. С оглед приложимата нормативна уредба спрямо установената фактическа обстановка, следва да се посочи, че предоставянето на социална услуга е административна дейност, която се реализира, посредством издаването на адм. акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност- чл. 145 и сл. АПК. В случая няма данни за отменен мълчалив отказ или подадено искане за извършване фактическо действие на администрацията по реда на чл. 40б от ППЗСП. В процесния случай не се установява наличие на незаконосъобразно действие или бездействие от рода на визираните в чл. 204, ал. 4 от АПК. Отказът за предоставянето на социална услуга не представлява бездействие по смисъла на чл. 256 АПК, чиято незаконосъобразност може да се установи в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. с чл. 204, ал. 4 АПК. Не е налице бездействие на административен орган по смисъла на чл. 256 от АПК в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление, т. е. за издаването на административен акт. При условие, че адм. процедура по чл. 40а от ППЗСП завършва с адм. акт не може да се приеме, че е налице фактическо бездействие. Съгласно изричната норма на чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК искът за вреди може да се предяви след отмяна на адм. акт или едновременно с оспорването му, а в случая не е налице отменен отказ на АСП за предоставяне на заявена от ищеца социална услуга, от който незаконосъобразен акт да са претърпени претендираните неимуществени вреди. Няма данни за служители на администрацията, които със своите действия да са попречили на правото на ищеца да използва социална услуга, нито са проявили бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължение по закон да осъществи това си право. По делото не e установено дължимо поведение на администрацията, чието неизпълнение може да се третира, като незаконосъобразно действие или бездействие по смисъла на АПК. С това не е налице незаконосъобразно действие на ответната администрация, което да е извършено, без да се основава на закона. Липсата на първата предпоставка от чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска, без да е необходимо да се изследват останалите предпоставки от посочената норма, вкл. наличието на твърдените вреди. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и АССГ. Решението, с което е отхвърлена исковата претенция следва да бъде оставено в сила, като не са налице касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд- трето отделение