Решение № 14346 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1128/2016 г.

Решение № 14346 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1128/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "С. Б." ЕООД, гр. С., ЕИК *********, представлявано от управителя И. Л., подадена чрез адвокат Константинова, против решение № 2388 от 12.11.2015 г. по адм. дело № 1551/2015 г. на Административен съд В., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу предписанията по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 по протокол № 376/11.02.2014 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част, както и присъждане на разноски за настоящото производство. Срещу същото решение № 2388 от 12.11.2015 г. по адм. дело № 1551/2015 г. на Административен съд В., но в частта, с която са отменени предписания по т. 4 и т. 5 от протокол № 376/11.02.2014 г., издадени от старши инспектор на Дирекция "Инспекция по труда" - В., е подадена касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" - В., чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт Ошакова. Излагат се съображения за неправилност на оспорената част от решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в частта, с която са отменени предписанията по т. 4 и т. 5, и постановяване на ново, с което жалбата на дружеството в тази част да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. С подложеното на касационна проверка съдебно решение № 2388 от 12.11.2015 г. по адм. дело № 1551/2015 г. Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на дружеството против наложени на "С. Б." ЕООД, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда принудителни административни мерки - против предписания по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 по протокол № 376/11.02.2014 г., издадени от старши инспектор на Дирекция "Инспекция по труда" - В., отменил е по жалба на посоченото дружество предписанията по т. 4 и т. 5 по протокол № 376/11.02.2014 г., издадени от старши инспектор на Дирекция "Инспекция на труда" - В. и е осъдил "С. Б." ЕООД да заплати на Дирекция "Инспекция на труда" - В. за разноски по делото сумата от 200 лв. За да постанови този резултат съдът в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК и въз основа на събраните по делото доказателства е извършил проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, обсъдил е исканията и възраженията на страните в мотивите на решението в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и е приел, че оспореният пред него акт по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 отговаря на всички изисквания за валидност и законосъобразност, а по отношение на т. 4 и т. 5 е констатирал, че са налице основанията по чл. 146, т. 2 от АПК, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че на 29.01.2014 г. служители на Дирекция "Инспекция на труда" - В. са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на "С. Б." ЕООД. Проверен е ресторант "Макдоналдс", гр. В. и документацията, намираща се на територията на обекта. Констатирани са нарушения на трудовото законодателство и съответно са дадени предписания за отстраняването им в приключващия проверката протокол № 376 от 11.02.2014 г. на старши инспектор от Д "ИТ" - В., на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Предмет на оспорване са следните предписания, съответно обуславящите ги нарушения: по т. 1 - в представените вътрешни правила за формиране на работната заплата, работодателят не е определил сходните длъжности и професии, които признава за придобит трудов стаж и професионален опит от работниците в друго предприятие. Нарушение - чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл. 244, т. 2 от КТ. Предписано е, в съответствие с тези норми работодателят да определи сходни длъжности и професии, които се признават за трудов стаж и професионален опит, придобит от работника или служителя в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на КТ; по т. 2 - към Правилника за вътрешния трудов ред, работодателят не е включил физиологичен режим на труд и почивка, който да се доведе до знанието на работещите, което е нарушение по чл. 7 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Предписано е работодателят да включи към Правилника за вътрешния трудов ред физиологичен режим на труд и почивка, който да се доведе до знанието на работещите; по т. 3 - констатирано е, че при сумирано изчисляване на работното време, работодателят не е осигурил на В. В. Й., на длъжност "готвач заведения за бързо хранене" непрекъсната седмична почивка в размер, не по-малко от 36 часа за месец декември 2013 г. съгласно чл. 153, ал. 2 от КТ, съответно предписание при сумирано изчисляване на работното време, работодателят да осигурява на работниците и служителите непрекъсната седмична почивка, в размер, не по-малко от 36 часа; по т. 4 - при извършената проверка в обекта, стопанисван от дружеството, се е установило, че не се държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, в нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, като този текст е посочен и в предписанието; по т. 5 - констатирано е, че в представения Правилник за вътрешния трудов ред не е регламентирано разпределението на работното време, с което не са изпълнени разпоредбите на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и чл. 139, ал. 1 от КТ, като посоченото нарушение е възпроизведено и в предписанието; по т. 6 - констатираното нарушение е липса на обявяване по подходящ начин на работните места, правила и инструкции за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за фризера, тостер, фритюрник, стиймер, компактор, грилове, комбо-машина, кафемашина, съгласно чл. 277, ал. 2 от КТ, като е предписано работодателят да обяви по подходящ начин на работните места съответните правила и инструкции за употреба на посочените машини. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ в случая са налице предпоставките за прилагане на принудителните административни мерки по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 - даване на задължителни предписания на работодателя за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. Посочените предписания отговарят на изискванията за форма и съдържание. Не така, обаче, стои въпросът по отношение на предписанията по т. 4 и т. 5 от протокол № 376 от 11.02.2014 г. на старши инспектор от Д "ИТ" - В. Тези предписания са опорочени, поради липсата на разпоредителна част в тях, което опорочава формата и съдържанието на административния акт в тази част. По отношение на първото предписание: съгласно нормата на чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), при определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Видно от заповед № 519 от 30.07.2012 г. на директор "Бизнес развитие" на "С. Б." ЕООД, в нея е наредено за професионален опит да се признава само трудов стаж в ресторантите Макдоналдс и други ресторанти за бързо хранене. Отразеното в чл. 12, ал. 2 от Програмата (Правила) за регламентиране на вътрешните правила за работната заплата на служителите в Макдоналдс (С. Б.), както и в заповедта от 21.02.2011 г. на управителя на дружеството, което е в смисъл, че трудовият стаж, за който се изплаща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изплаща само за такъв придобит в ресторанти "Макдоналдс" и други вериги ресторанти за бързо обслужване, противоречи на цитираната наредба, която съгласно § 2 от заключителните й разпоредби, е издадена на основание чл. 244, т. 2, чл. 261 и § 121 от ЗИД на КТ, обн. ДВ, бр. 25 от 2001 г. Видно от приложения списък на длъжностите в "С. Б." ЕООД, съществуват и длъжности, като "пазач, невъоръжена охрана", "служител по поддръжка" и "хигиенист", които не са характерни само за ресторантьорския отрасъл, поради което по отношение на тях, неправилно не се следва допълнително възнаграждение за предишен опит в друг отрасъл или в друг тип ресторанти, освен Макдоналдс или вериги за бързо хранене. Тъй като дължимото допълнително трудово възнаграждение, не е било изплащано на работниците, които не са работили преди това в ресторанти "Макдоналдс" или в друг вид ресторанти за бързо хранене, е налице нарушение на трудовото законодателство. Задължението за определянето във вътрешните правила за формиране на работната заплата на сходни длъжности и професии, които се признават за трудов стаж и професионален опит, придобит от работника или служителя в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ се явява неизпълнено и в случая по-конкретно неправилно изпълнено от жалбоподателя - работодател, следствие на което е издаденото предписание по т. 1. По отношение на второто оспорено предписание - съгласно нормата на чл. 7 от Наредба № 15/31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (обн. ДВ, бр. 54/1999 г.), физиологичните режими на труд и почивка се включват в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и се довеждат до знанието на работещите. От приетия като доказателство по делото Правилник за вътрешния трудов ред в "Сънфудс" ЕООД се установява, че не е въведен такъв режим на труд и почивка ( раздел Кратки почивки по време на работа), а само е отбелязано, че времето за физиологичните почивки не удължава работния ден. В чл. 181 от КТ е предвидено, че работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Правилникът за вътрешния трудов ред, е допълнен и е в сила от 01.01.2011 г. Съгласно чл. 5 от цитираната Наредба № 15 от 31.05.1999 г., за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка, работодателят осигурява извършването на: 1. оценка на работните места за определяне на вида, тежестта и напрежението на трудовата дейност, факторите на работната среда и организацията на трудовия процес; 2. оценка на риска от въздействие на неблагоприятни фактори на работната среда и трудовия процес върху здравето и работоспособността на работещите. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 15 от 31.05.1999 г., физиологичните режими на труд и почивка представляват научно обоснована система за продължителността, реда и начина на ползване на периодите на почивка, осигуряващи висока и трайна работоспособност, качество на извършваната дейност и опазване здравето и работоспособността на работещите. Лицата, които участват в разработването и въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка по време на работа са работодателят, работниците и служителите и службата по трудова медицина, съответно специалистите по трудова медицина. В случая няма данни за начало и край на физиологичните почивки, съобразно длъжностите, както и разработването им по установения начин. Няма данни и за съобщаването на работниците и служителите за наличието на физиологичен режим на труд и почивка по смисъла на чл. 7 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г., поради което съответно на констатираното нарушение е дадено задължителното предписание. По отношение на третото предписание - съгласно чл. 153, ал. 2 от КТ, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. От отчетните форми на работещите в проверявания ресторант "Макдоналдс" е установено, че на служителката В. В. Й. при сумирано изчисляване на работното време, не й е осигурена седмична почивка в размер не по- малък от 36 часа. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това предписание също е съобразено с материалния закон, като е изчислил продължителността на работните смени на Йорданова и ги е съпоставил с разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от КТ. По отношение на четвъртото предписание - административният орган в даденото предписание е посочил следното: "при извършената проверка в обекта, стопанисван от дружеството, се установи, че не се държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилник за трудов ред, в нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ", като е даден срок на изпълнение на посоченото предписание до 25.02.2014 г. Видно от цитирания текст по т. 4 от протокол № 376 от 11.02.2014 г. на старши инспектор от Д "ИТ" - В., липсва разпоредителна част, с която административният орган да предписва определено поведение. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, всеки индивидуален административен акт трябва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнението. Разпоредителната част обективира волята на административния орган. Тя е проява на неговата власт едностранно да предизвика правни последици и е цел на проведеното административно производство. Тъй като именно разпоредителната част създава права или задължения или отнема права тя трябва да бъде пределно ясна, точна и да не поражда каквито и да било съмнения относно отнетите права или създадените задължения. За да бъде разпоредителната част законосъобразна тя трябва да съответства на предмета на административното производство, като за страните в производството този предмет трябва да е ясно и точно установен. В случая липсва разпоредителната част, която да посочва какво задължение следва да изпълни проверяваното дружество, което опорочава формата на административния акт по т. 4, и правилно е отменен от първоинстанционния съд. По отношение на петото предписание - както и в т. 4, така и в т. 5, предписанието отразява само наличието на констатирано нарушение на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските във връзка с чл. 139, ал. 1 от КТ, поради това, че в представения Правилник за вътрешния трудов ред не е регламентирано разпределението на работното време. В предписанието по т. 5 отново липсва разпоредителна част, от която да се установи, какво е съдържанието на властническото волеизявление, което създава задължения на дружеството, поради което на основание чл. 146, т. 2 от АПК, правилно е отменено от първоинстанционния съд. По отношение на шестото предписание правилно съдът е приел, че правилата и инструкциите за осигуряване на безопасни условия на труд за фризер, тостер, фритюрник, стиймер, компактор, грилове, комбо-машина, кафемашина, следва да се обявят по подходящ начин на работните места. Съгласно чл. 277, ал. 1 от КТ, която е била в сила към момента на издаване на оспорените предписания, работодателят разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, които не могат да противоречат на нормативните изисквания. Ал. 2 на чл. 277 от КТ регламентира, че правилата по предходната алинея се обявяват по подходящ начин на работните места, като целта на обявяването им е осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Неоснователни в тази връзка са твърденията на касационния жалбоподател "С. Б." ЕООД, че инструкциите за безопасност на посочените уреди са на разположение на работниците, в офиса на ресторанта, тъй като са на хартиен носител и са леснозапалими. След като законодателят е предвидил да бъдат обявени по подходящ начин на работните места, работодателят е следвало да го изпълни, като вземе мерки и ги пригоди чрез огнеупорни табели и в изпълнение на хигиенните изисквания. В тази връзка ирелевантно е обстоятелството, заявено от свидетелката М. Т., че инструкциите за безопасност за работа с електроуредите се намира в папка, достъпна за всеки един от персонала, след като е необходимо да бъдат поставени непосредствено до работното място, с оглед текста на чл. 277, ал. 2 от КТ. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на КТ, "работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател, което води до извода, че в случая работно място е всяко място пред изброените в предписанието машини. С оглед изложеното по-горе настоящата касационна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторите пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото са събрани доказателства за правилното разрешаване на спора. Оспореният акт за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, и като е отхвърлил жалбата като неоснователна по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6, а по т. 4 и т. 5 е отменил предписанията, Административен съд - В. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането за присъждане на разноски, направено от дружеството - касатор, тъй като при неоснователност на жалбите, разноските се понасят от страните, така както са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,