Решение № 12716 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4811/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределение Юг ЕАД, [ЕИК], чрез процесуалния представител юрк. С. Димитрова, срещу Решение 170 от 10.01.2023 г., постановено по адм. дело 8494/2021 г. от Административен съд София-град с доводи, че същото е постановено в противоречие на материалния закон - касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и за решаване на спора по същество като бъде отменен административния акт. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Бельова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Прави възражение за прекомерност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна И. Михов не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД срещу Решение Ж-582 от 04.08.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката вр. с чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗЕ се дадени следните задължителни указания на Електроразпределение Юг ЕАД: 1. В седемдневен срок да изготви и предостави на И. Михов споразумение към договора за присъединяване на обект, жилищна сграда с местонахождение [населено място], имот 35.1-IX(47295.35.37) местност [наименование], ЕКАТТЕ [номер], община Родопи, като цената за присъединяване да бъде определена съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба 1.; 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването срещу Решение Ж-582 от 04.08.2021 г. на КЕВР, като неоснователно, и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото. За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по жалба на И. Михайлов, насочена срещу Електроразпределение Юг ЕАД. Предмет на жалбата е възражение срещу определената от електроразпределителното дружество цена за присъединяване на обект жилищна сграда, находяща се [населено място], имот 35.1-IX(47295.35.37) местност [наименование], ЕКАТТЕ [номер], община Родопи. Същата е изпратено по компетентност електроразпределителното дружество за извършване на проверка. С оглед на проверката Електроразпределение Юг ЕАД е предоставило становище на 10.05.2021 г. в КЕВР, като от него се установява, че г-н И. Михайлов е подал жалба до електроразпределителното дружество, като с нея възразява срещу проект на договор за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа, по отношение на цената за присъединяване на обект жилищна сграда, находяща се на гореописания адрес. На следващо място е установено, че ответника Михайлов на 23.01.2021 г. е подал искане за проучване на условията и начина за присъединяване на горепосочения обект, като на 03.02.2021 г. електроразпределителното дружество е издало становище за условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа, от което е видно, че цената за присъединяване в размер на 20 347 лв. е необходимо да се заплати като една вноска, в едномесечен срок от сключване на договора за присъединяване и като условие за влизане на същия в сила. С писмо от 25.03.2021 г. енергийното дружество е изпратило до Михайлов. проект на договор за присъединяване в резултат на което на 02.04.2021 г. искателя е подал до Електроразпределение Юг ЕАД заявление с искане за получаване на информация с разбивка как е формирана цената за присъединяване в размер на 20 347 лв. На 09.04.2021 г. от Михайлов е подадено ново заявление съдържащо искане за удължаване на срока за подписване на договора за присъединяване, като на 19.04.2021 г. енергийното дружество е изпратило по електронен път отговор на поставените въпроси, като са посочени конкретните разходи, обосноваващи посочената в договора за присъединяване цена за присъединяване на обекта. По отношение на цената за присъединяване енергийното дружество е посочило, че поради факта че обектът, който ще се изгражда, е в поземлен имот извън строителните граници на [населено място], цената за присъединяването е на базата на индивидуален проект, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба 1). За изясняване на ситуацията регулаторът е изискал информация от Община Родопи за статута на присъединявания обект, като с писмо от 01.07.2021 г. общината е уведомила КЕВР, че УПИ 35.1-IX - жилищно строителство, съответстващ на поземлен имот с идентификатор 47295.35.27 по КККР на [населено място], местност [наименование], се намира извън строителните граници на населеното място по смисъла на параграф 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, но съгласно одобрения и влязъл в сила ПУП-ПРЗ и писмо с изх. 08-Р-42/13.08.2012 г. на МРРБ, имотът следва да се счита за урбанизирана територия. По делото пред първостепенния съд са приети съдебно технически експертизи, които са изцяло кредитирани от съдът. Въз основа на посочените и установени обстоятелства КЕВР е постановила оспореното пред първостепенния съд Решение Ж-582 от 04.08.2021 г. С оглед на тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма на акта, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Възраженията на касатора са неоснователни. Видно е, че между страните, не е налице спор по фактите, а само относно обстоятелството, урбанизирана ли е територията, на която попада въпросният имот. Понятието урбанизирана територия е вид територия, според основното предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. Тази и останалите територии са изброени в чл. 7, ал. 1 ЗУТ. В същата норма е конкретизирано, че урбанизирани територии са населените места и селищните образувания. В § 5, т. 6 ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието територия на населеното място , като селищна територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. На свой ред понятието землище е легално дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на ЗАТДРБ, като съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място. Съпоставката на двете правни понятия установява, че урбанизираната територия е по-тясно понятие, тъй като включва само имотите в строителните граници на населените места. Землището на свой ред е по-широко понятие и включва, както урбанизираните, така и останалите територии, между които и земеделските такива. Съвместното разглеждане на разпоредбите показва, че под урбанизирани територии следва да се разбират териториите в строителните граници на населените места или селищните образувания. В тях не се включват земеделските имоти, които са част от землището, но са извън територията на населеното място по смисъла на ЗУТ. Урбанизираната територия е обективно обусловена от строителните граници и не се влияе от предназначението на отделните поземлени имоти. На следващо място, видно от доказателствата по делото е установено приложението на чл. 17а, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, а именно чрез промяната на предназначението на земеделски земи се създават нови строителни граници на населеното място, какъвто е и настоящият случай. В тази връзка съдът правилно е тълкувал разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 4 от Наредба 1, като е отчел обстоятелството, че обекта попада в обхвата на чл. 33, ал. 1 от Наредба 1. В конкретния случай се установява, че въпросният имот е включен в строителните границите на населеното място, урегулиран е и попада в урбанизирана територия съгласно чл. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). В тази връзка не се установява обстоятелството, твърдяно от жалбоподателя, че имотът се намира извън населеното място и като такъв за него е приложим режимът на чл. 33, ал. 4 от Наредба 1. Компетентните органи по устройство на територията са удостоверили обстоятелствата, че имотът е включен в строителните граници на населеното място с ПУП-ПЗР, поради което и да се твърди, че имотът е извън населеното място не коресподира с приетите и неоспорени доказателства. Твърдението на жалбоподателя, че имотът се намира извън населеното място и като такъв за него е приложим режимът на чл. 33, ал. 4 от Наредба 1, съдът приема за недоказано, като представените доказателства не подкрепят това твърдение. Този извод е подкрепен и от изготвената и приета по делото СТЕ, която съдът обосновано е кредитирал. Водим от изложеното правилно първостепенния съд е приел, че решението на КЕВР е законосъобразно и постановено в съответствие с правните норми т.к. цената за присъединяване на процесния обект не е правилно определена и обосновано на електроразпределителното дружество са дадени задължителни указания на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател Електроразпределение Юг ЕАД за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Следват се такива на ответника по касация КЕВР - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, които следва да му бъдат заплатени от касационния жалбоподател. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение