Решение № 5130 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8140/2012 г.

Решение № 5130 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8140/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Делото е образувано по касационна жалба от Валери Тодоров Баранов - Директор на Областна дирекция на МВР гр. Кърджали против решение № 1016/4.05.2012 г. по адм. дело № 2131/2011 г. на Административен съд гр. Пловдив. С оспорваното решение ОД на МВР г Кърджали е осъдена да заплати, на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, на Стефан Кирилов Колчев с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Асеновград, ул. "Речна" № 27, етаж 2, ап. № 5 и с настоящ адрес гр. Асеновград, бул. "България" № 13Б, ет. 5, ап. 1 сумата от 3520,49 лв., представляваща левовата равностойност на 1800 евро, обезщетение за имуществени вреди, формирани като размер от стойността на командировъчните, които би получил за периода от 5.02.2011 г. до 28.02.2011 г., претърпяни като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица от ОД на МВМР гр. Кърджали, след отмяната на незаконосъобразен административен акт - Заповед № 344 от 5.03.2010 г., издадена от ВНД заместник-директор на ОД на МВР гр. Кърджали, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. На същото основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ОД на МВР гр. Кърджали е осъдена да заплати на Стефан Кирилов Колчев и сумата от 1000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в неудобство и злепоставяне пред колеги и команден състав, притеснения и нерви по недопускане на заминаването му и продължилата 51 дни /от 5.02.2011 г. до 28.03.2011 г./ неизвестност, дали като кадрови военнослужещ ще може да замине на задгранична мисия, претърпяни като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица от ОД на МВР гр. Кърджали, след отмяната на незаконосъобразен административен акт - Заповед № 344 от 5.03.2010 г., издадена от ВНД заместник-директор на ОД на МВР гр. Кърджали, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Освен това касатора е осъден да заплати общо 530 лева представляваща разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за призоваване на свидетел и възнаграждение на вещо лице. В пространната касационна жалба и писмена защита по делото се навеждат доводи за касационно основание, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и е необосновано - визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и, че не е налице фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като липсвала пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Оспорва се също обосноваността на решението, като се навежда довод, че бездействието като незаконосъобразна административна дейност и свързаната с това отговорност не се презюмира от закона. Касационният жалбоподател Директора на ОД на МВР гр. Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 21.03.2013 г. е постъпила писмена защита от юрк. Петрова. Ответникът Стефан Кирилов Колчев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпил е отговор на касационната жалба, с който се взема отношение за неоснователността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение установи, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от чл. 211 от АПК срок и я намира за допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От доказателствата по делото, административния съд е установил и възприел следната фактическа обстановка: Стефан Кирилов Колчев е кадрови военнослужещ - лекар в поделение 24490 - гр. Асеновград със звание - капитан. Участвал е в задгранични военни мисии на Българската армия. В началото на месец септември 2010 г. започнал подготовка за участие в рота за действие в зоната за отбрана на летище Кабул, в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан. Подготовката на ротата приключила на 13.01.2011 г. и датата на заминаване била определена за 5.02.2011 г. от летище Пловдив. На 5.03.2010 г. била издадена Заповед № 344 на ВНД заместник-директор на ОД на МВР гр. Кърджали, по силата на която на Стефан Колчев била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл. 75, т. 4 /отм./ от Закона за българските документи за самоличност, която му забранява да напуска страната, с цел обезпечаване на задълженията му по изпълнително дело № 58/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Росен Сираков, с рег. № 812 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. Стефан Колчев оспорил заповедта пред Административен съд гр. Кърджали, който с решение № 59/31.05.2010 г. по адм. дело № 62/2010 г. я отменил като незаконосъобразна. Съдебното решение по делото е съобщено на ОД на МВР гр. Кърджали на 1.06.2010 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила на 15.06.2010 г., когато и е трябвало забраната Стефан Колчев да напуска страната да бъде заличена в информационните масиви на МВР по всички гранични пунктове. На 5.02.2011 г. на летище Пловдив, при паспортния контрол се установява, че отменената от съда Заповед № 344 от 5.03.2010 г. на ОД на МВР гр. Кърджали фигурира в масива данни на лицата със забрана да напускат страната. Тогава Колчев бил отклонен от групата на заминаващите военнослужещи и бил поставен според него в едно "инфарктно и унизително" положение, пред другарите му от ротата, които не са имали информация защо го изваждат от строя. Наложило се да сдаде снаряжението, което според него изглеждало сякаш го разжалват в момента. Унизителното положение, в което изпаднал, продължило и на следващия ден, когато всички в поделението били изненадани, че не е заминал и вече се носел слух, че е осъждан и не може да напуска страната. Така Колчев претърпял имуществени и морални вреди, за които предявил иск пред съда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Първите установени от приетата и неоспорена пред съда счетоводна експертиза възлизат на 3520,49 лв. сума представляваща левовата равностойност на 1800 евро, колкото е равностойността на на командировъчните, които би получил, ако бе заминал за времето от 5.02.2011 г. до 28.02.2011 г. Вторият от обективно съединените искове е за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и злепоставяне пред колеги и команден състав, притеснения и нерви по недопускане на заминаването му и продължилата 51 дни /от 5.02.2011 г. до 28.03.2011 г./ неизвестност дали ще може Стефан Колчев да замине на мисия зад граница. Неимуществените вреди са определени на 1000 лв. Съдът е уважил изцяло и двата иска и е осъдил ОД на МВР гр. Кърджали да заплати и направените по делото разноски съблюдавайки разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за основателността на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон - ЗОДОВ. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия /каквато е конкретната хипотеза/ на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от ОД на МВР гр. Кърджали незаличили в масивите на граничните служби на МВР Заповед № 344/5.03.2010 год. на същата дирекция. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и правилно е постановил решението по делото. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдяните касационни основания. Водим от горното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение