Решение № 1896 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2019 г.

Решение № 1896 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Българче БГ" ООД, представлявано от управителя И. Велинова, подадена чрез адв. Бояджиева, против решение № 4821/10.07.2019 г., постановено по адм. д. № 10687/2018 г., по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22002217005826-091-001/10.05.2018 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1106/30.07.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва наличието на основания за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Излага доводи, че органите на приходната администрация не са доказали и установили, че е налице особен случай за извършването на ревизията по този ред. Неправилно са възприети показанията на свидетелите Б. Велинов и Н. Петрова. Твърди, че процесната тетрадка е представена по делото в последното заседание по делото, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/, град София, чрез юрк. Перпериева, оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на първоинстанционното решение в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № Р-22002217005826-091-001/10.05.2018 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1106/30.07.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, с който на "Българче БГ" ООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 15 004, 57 лв. главница и лихви – 4 123, 70 лв. за периода 01.07.2015 г. – 30.09.2015 г. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като от органите по приходите е прието, че по отношение на "Българче БГ" ООД е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи, изразяващо се в неотчитане на приходи от извършваната дейност, установени от наличието на неофициална тетрадка, в която са описани неотчетените приходи на дружеството. От фактическа страна е установено, че "Българче БГ" ООД е извършвало дейност по приготвяне на детска храна в детска млечна кухня и транспортирането на готвените ястия за деца в гр. София. Проверяващият екип е анализирал информацията съдържаща се в намерената неофициална тетрадката, като я е сравнил с данните от регистрираните продажби по фискални устройства, налични в информационната система на НАП и отразени в СД по ЗДДС. На база на събраните доказателства и въз основа на извършената съпоставка между отчетените приходи и описаните в тетрадката, върху размер на установената разлика е начислен ДДС, на основание чл. 86 от ЗДДС съответно в размер на 6 031, 72 лв. за данъчен период м. 07.2015 г., в размер на 5 573, 77 лв. за м. 08.2015 г. и в размер на 2 817, 38 лв. за м. 09.2015 г. В хода на ревизията е установено, че за 2015 г. ревизираното дружество е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО с декларирани общо приходи – 353 926, 30 лева, разходи – 597 701, 79 лв. и загуба в размер на 243 775, 49 лева. С РА е извършено увеличение на финансовия резултат за 2015 г. със сумата на неотчетените приходи в размер на 72 114, 31 лв., в резултат на което загубата е намалена със същата сума. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Съдът е цитирал и обсъдил приложимите разпоредби на чл. 122 от ДОПК, доказателствената тежест на органа по приходите и презумптивната сила на фактите установени с РА и е приел, че провеждането на ревизията по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е законосъобразно. Изложени са мотиви, че в конкретния случай ревизиращите органи са доказали предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Прието е, че видно от процесната тетрадка, се установява, че в нея ежедневно са отчитани получените приходи в брой от продажба на продукция и направените разходи в брой. Административни съд е изложил мотиви, че от съвкупността на доказателства се установява, че закупените стоки са изписвани без надценка, с цел да се намалят наличностите на стоки по счетоводни данни за целите на извършената инвентаризация от органите по приходите. Съдът е споделил извода на административния орган, че е констатирана огромна наличност на стоки по счетоводни данни, които действително липсват, поради което правилно е прието, че същите са вложени в продадената през годината готова продукция, без да са отчетени приходи от нея, вследствие на което оповестената от дружеството загуба за 2015 г. не е реална. Обсъдени са обясненията на служителите на дружеството относно намерената тетрадка, като съда е приел същите за противоречиви и несъответстващи с останалите събрани доказателства. Допусната е съдебно-счетоводна експертиза от която е установено какви са били счетоводните записвания на дружеството през процесният период, но същата не е кредитирана от съда, поради факта, че не може да опровергае констатираното от процесната тетрадка наличие на "паралелно" счетоводство. В заключение, административния съд се е позовал на Решение на СЕС по дело С-576/15 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което са формирани законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Основните възражения на касатора се свеждат до липсата на установеност на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за облагане по аналог, до въпроса доколко иззетата тетрадка е годно доказателство и до относимостта на взетите предвид при определяне на данъчната основа обстоятелства. Повечето от релевираните доводи в касационната жалба са аналогични с тези, които са наведени при оспорването на РА пред административния съд, който подробно и аргументирано се е произнесъл по тях, като изложените мотиви напълно се споделят и от настоящата инстанция. Правилен е изводът на съда, че проведената ревизия законосъобразно е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК при установеност на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Първоинстанционният съд е анализирал процесната тетрадка, от която се установява, че ежедневно са отчитани получените приходи и извършените разходи в брой от продажба на готовата продукция. Както правилно е приел съда, в тетрадката са вписвани сборът от приходите, сборът от разходите и сумата на каса, която е различна от разликата между вписаните в тетрадката приходи и разходи. При тези обстоятелства, административният съд основателно е споделил тезата на данъчните органи, че е налице обосновано предположение налагащо извод за наличие на укрит приход или доход на ревизирания субект. Тази изводи са подкрепени и от другите доказателства по делото, а именно представените оборотни ведомости за 2015 г., в която първоначално е вписано налични стоки в размер на 116 486, 80 лв., а впоследствие е представена втора с отразени в същата налични стоки на стойност 1 791, 75 лева, което свидетелства, че закупените стоки са изписвани без надценка с цел да се намалят наличностите на стоки по счетоводни данни за целите на извършената инвентаризация от органите по приходите. От събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства е установена огромна наличност на стоки по счетоводни данни, които действително липсват, поради което е направен правилен извод, че същите са били вложени в готовата продукцията, приходите от която не са били отчетени. В тази връзка правилно, административния съд е приел за законосъобразно извършеното от органите по приходите намаляване на финансовия резултат /декларираната загуба/ на дружеството за 2015 г. Неоснователно е възражението досежно ирелевантността на иззетата при осъществената проверка тетрадка във връзка с доказателствена й сила, тъй като по делото е безспорно установено, че отразените в нея показатели са в пряка връзка с дейността на ревизираното дружество. След като коментираната тетрадка е надлежно приобщена с нарочен протокол към доказателствения материал при извършването на ревизията, то в качеството й на частен свидетелстващ документ, съдържащ признание за неизгодни за издателя му факти, същата законосъобразно е ценена като годно доказателство. В този смисъл е и последователната и непротиворечива практика на ВАС съобразно Решение № 4119/29.03.2010 г. по адм. дело № 16244/2009 г., І- во отд., Решение № 6607/10.05.2012 г. по адм. дело № 9023/2011 г., VІІІ отд, Решение № 12073/20.10.2010 г. по адм. дело № 4872/2010 г., Решение № 4327/26.03.2012 г. по адм. дело № 8474/2011 г., І отд., като правните доводи, които я аргументират се споделят изцяло и от настоящия състав. Неоснователни са и доводите в касационната жалба досежно доказателствената сила на показанията дадени от Н. Петрова и Б. Велинов. Правилно, административния съд не ги е кредитирал, с оглед заинтересоваността им от изхода на спора, поради факта, че същите са служители в ревизираното дружество. Също така обосновани са изводите на съда, че видно от самата тетрадка и записките в нея, не може да се установи, че са извършвани отбелязвания за статистически/прогнозни данни или поръчки за изготвяне на продукцията. Настоящият съдебен състав на ВАС, първо отделение споделя мотивите на АССГ относно извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Действително, от експертното заключение се установява, че счетоводството на дружеството е водено редовно, но правилно е прието, че от другите събрани доказателства по делото не може да се опровергае извода за наличие на "паралелно" счетоводство. В съдебното производство касаторът не е ангажирал никакви доказателства за оборване на фактическите констатации на данъчните органи, поради което преценката съда относно определената данъчна основа за данъчни задължения за ДДС и корпоративен данък за ревизираните периоди правилно е извършена въз основа на установеното от ревизията. Несъстоятелни са доводите на касатора относно процесната неофициална тетрадка и представянето й в първоинстанционното производство. Следва да се приеме, че ревизията е повторна, като тетрадката е била иззета при извършване на първата ревизия, материалите от която са надлежно приобщени към настоящата ревизия. Жалбоподателят е бил запознат с наличието й, и същият е можел да изиска представянето й от органите по приходите по време на производството пред първата инстанция. Предвид изложените съображения, Върховният административен съд намира, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, "Българче БГ" ООД следва да заплати на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, сумата от 1103, 85 лева, юрисконсултско възнаграждение. На основание пар. 1, т. 6 ДР АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, което е Националната агенция за приходите. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение