Решение № 4413 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, подадена чрез процесуалния представител юрк. Петрова, срещу решение 4434 от 10.02.2025 г., постановено по адм. дело 10088/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РД10-1973/02.10.2024 г. и заповед РД10-1974/02.10.2024 г., издадени от министъра на образованието и науката, и министерството е осъдено да заплати разноските по делото. В касационната жалба се релевират доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на оспорените административни актове. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба. Ответникът В. С. Г., чрез процесуалния си представител адв. Пенчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Г. против заповед РД10-1973/02.10.2024 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, ѝ е наложено дисциплинарно наказание уволнение и против заповед РД10-1974/02.10.2024 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното ѝ правоотношение за заеманата от нея длъжност държавен инспектор в Инспекторат към Министерство на образованието и науката. За да отмени оспорените заповеди първоинстанционният съд е приел, че са издадени от компетентен орган, от органа по назначаване, в предвидената от закона форма, при спазване на изискванията на чл. 97, ал. 1 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, но в противоречие с материалния закон и целта на закона. Прието е от съда, че вмененото на жалбоподателката дисциплинарно нарушение по чл. 23, ал. 5, изр. второ и чл. 24, ал. 1 от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им, взаимодействието със специализираните контролни органи /Наредбата/, изразяващо се в извършване на извънпланова проверка без писмена заповед или писмено разпореждане на органа на власт, не е доказано. Съдът приема, че предприетите от жалбоподателката действия по провеждане на разговори със служители на Регионално управление на образованието /РУО/ София град, служители на Министерство на образованието и науката /МОН/ и с гражданин, по интересуващ го въпрос не са проверка и неправилно са квалифицирани като извършване на проверка извън кръга на служебните правомощия на служителката и в нарушение на длъжностната й характеристика. Прието е от съда също така, че не се доказват нарушения на чл. 2, т. 1, чл. 8 и чл. 21 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, както и че няма нарушение на принципа на законност, извършени действия или бездействия, които да са противоправни и в разрез с конкретен нормативен акт, нито изразено лично мнение, което да е злепоставило МОН, както и действия в личен интерес, доколкото се касае за проблем с обучението на ученик /непознат на служителката/, което е в кръга на общата компетентност на МОН по въпросите на образованието и в този смисъл е в обществен интерес. Относно дисциплинарното обвинение за достъпената информация в Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование /НЕИСПУО/ съдът приема, че в процесната заповед не е посочена конкретната разпоредба от цитираните заповеди, която забранява достъпа до системата, а обстоятелството, че служителката има такъв достъп е пряко доказателство, че достъпът й не е забранен, като дали информацията е била необходима и дали е следвало да се проверява в системата е въпрос на преценка по целесъобразност. Административният съд е обосновал и извод, че в процесната заповед ответникът само декларативно е заявил, че е спазил изискването на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, но не е изложил конкретни мотиви относно характера и тежестта на дисциплинарното нарушение, обстоятелствата при които е извършено, последиците за държавната служба, цялостното поведение на държания служител. Според съда заповедта е издадена и в противоречие с целта на закона, като административният орган е упражнил правомощията си по ЗДСл в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, административният съд е постановил валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение. Крайният извод на съда за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се споделя от настоящата съдебна инстанция, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорените две заповеди са издадени от компетентния орган по назначаването, същите съответстват на особените изисквания за форма и съдържание на акт по чл. 97, ал. 1 и чл. 108 от ЗДСл, както и и че при налагане на дисциплинарното наказание е спазен срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Правилен и изводът на съда, че в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание не са изложени конкретни мотиви във връзка с определяне на наказанието. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е необходимо да бъде обоснован видът и размерът на наложеното наказание, което безспорно, видно от съдържанието на административния акт, дисциплинарно-наказващият орган не е сторил в конкретния случай. В случая административният орган е определил тежестта на наложеното наказание в едно бланкетно изречение, което е крайно недостатъчно, за да се направи извод, че същият е съобразил предпоставките, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите. Дисциплинарно-наказващият орган не е обсъдил нито едно от визираните в нормата на чл. 91 от ЗДСл обстоятелства, както и цялостното служебно поведение на служителя, не е мотивирал вида на наказанието спрямо релевантните обстоятелства, свързани с липсата на доказателства за предходни нарушения и наличието на висока оценка във връзка с изпълнение на служебните му задължения. В противоречие със съображенията, изложени в обжалваното решение, настоящата инстанция приема обаче, че при издаване на заповедта е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Съгласно императивната норма на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните по делото доказателства се установява, че служителката В. Г. е дала обяснения в много ранен етап на производството на 03.09.2024 г. и е била изслушана от дисциплинарно наказващия орган на 04.09.2024 г., т. е. преди вземане на окончателното решение от дисциплинарния състав, обективирано в доклад и становище от 18.09.2024 г. до дисциплинарно-наказващия орган министър на образованието и науката, за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Липсват доказателства, а такива доводи не са наведени и в процеса, че преди налагане на дисциплинарното наказание и след изготвяне на становището от дисциплинарния съвет, на който е наредено със заповед да образува дисциплинарно дело едва на 12.09.2024 г., държавният служител е поканен /уведомен/ за даване на писмени обяснения и изслушване от министъра на образованието и науката. В тази връзка следва да се има предвид, че законът предвижда задължително изслушване и предоставяне на възможност за писмени обяснения от дисциплинарно-наказващия орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, след образувано дисциплинарно производство, което изискване е различно от възможността за изслушване на служителя в хода на дисциплинарното производство от дисциплинарния съвет. Съдебната практика приема, че изслушването преди образуване на дисциплинарното производство, което в случая е образувано след датата 12.09.2024 г., или от дисциплинарния съвет не може да замести това по чл. 93, ал. 1 от ЗДС, чиято цел е след като са събраните доказателствата в дисциплинарното производство и е изготвено становището на дисциплинарния съвет, държавният служител да има възможност да изрази своето становище по тях и да даде конкретни обяснения по разследваното нарушение пред дисциплинарно-наказващият орган с оглед крайната му, решаваща, оценка на всички обстоятелства, относими към преценката за налагане на дисциплинарното наказание. Изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е въведено като особено важна гаранция за ефективно упражняване правото на защита на държавния служител и неспазването му има за задължителна последица отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание / чл. 93, ал. 2 от ЗДСл/, без да бъде разглеждан по същество въпроса относно възникването на дисциплинарната отговорност. Тази разпоредба, съгласно трайната съдебна практика, е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесните заповеди, без да се обсъжда наличието/отсъствието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Поради и това само на това основание заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е подлежала на отмяна, без да е необходимо да се извършва преценка налице ли е извършено дисциплинарно нарушение от служителя. С оглед правилно приетата незаконосъобразност на заповед РД10-1973 от 02.10.2024 г. на министъра на образованието и науката за налагане на касационния жалбоподател на дисциплинарно наказание уволнение, е обоснован извода на съда за незаконосъобразност и на издадената въз основа на нея заповед РД10-1974 от 02.10.2024 г. за прекратяване на служебното му правоотношение. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 200 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие 108814 от 04.03.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,