Решение № 13086 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6206/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, правоприемник на ТД Северна морска при Агенция Митници, чрез процесуален представител гл. юриск. Л. Тодорова против решение 174 от 21.04.2021 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело 721/2020 г., с което е отменено Решение към митническа декларация /МД/ с 18BG002002Н0009760/17.01.2018 г. с рег. 32-226625/04.08.2020 г. на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници. Изложените доводи са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в противоречие със събраните в хода на производството доказателства са достигнатите от съда изводи за нарушеното право на защита на СД Балути БВ Балутеви и СИЕ. В тази връзка излага доводи, че процедурата по оспорване на митническата стойност е проведена без да са допуснати процесуални нарушения от страна на митническите органи, респективно правилно и законосъобразно е прието, че са налице предпоставките за възникване на допълнително заплащане на публични държавни вземания. На следващо място счита, че изложените от страна на състава мотиви досежно липсата на достатъчно факти, от които да е възможно да се установи дали процесните стоки имат подобни характеристики и подобни съставни материали със стоките, използвани за сравнение, също са в противоречие със събраната доказателствена маса по делото. В тази връзка излага доводи, че в хода на административното производство, при прилагане вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, обосновано митническите орани са извършили увеличаване на стойността на процесните стоки. По отношение на приетата в хода на съдебното производство съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/ изразява становище за неотносимост на заключението към предмета на спора. Излага подробни доводи в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението. В условията на алтернативност прави искане за отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В писмено становище от 03.12.2021 г. прави искане за спиране на съдебното производство и отправяне на преюдициално запитване до СЕС по конкретно поставени въпроси. Ответникът СД Балути БВ Балутеви и СИЕ, гр. Димитровград, чрез пълномощника адв. Н. Колев моли да се остави в сила първоинстанционния съдебен акт, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на касационната жалба. В представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на жалбата. Преди да се произнесе по същество на спора, съдът следва да разгледа искането с правно основание чл. 267 от ДФЕС: Процесуалният представител на касатора поставя четири въпроса за тълкуване на норми от правото на ЕС - Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както следва: 1-ви въпрос: Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г.? 2-ри въпрос: Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки? 3-ти въпрос: Изхождайки от понятието за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447? 4-ти въпрос: В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.? Настоящият състав намира искането за неоснователно, тъй като отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор. По първия въпрос, следва да се отчете факта, че рисковата прагова стойност се определя от самата митница, като процент от справедливата цена, и няма нормативна база която да въвежда и определя това понятие, съответно да се предвижда възможност на митницата да определя такива рискови прагови стойности. Исканото тълкуване е неоснователно във връзка с цитираните точки 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г., тъй като както беше посочено липсва нормативна уредба, която да въвежда правила за определяне на рискова прагова норма, която да е неясна и следва да бъде тълкувана, а решението на СЕС е ясно и прилагано по сходни случаи. По отношение на втория въпрос отново не са посочени конкретни норми, които да изискват тълкуване. Установеното в информационната система на Митницата, подлежи на самостоятелна проверка наред с останалите твърдяни факти от органа, вкл. дали има друг внос на по-ниска стойност. Въпроса е свързан с фактически установявания, а не с неясна и относима национална норма, която следва да бъде тълкувана от СЕС. Третия въпрос отново не е свързан с неясни норми. Разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава легално определение на понятието сходни стоки, а съгласно член 141 от Регламента, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Между двете норми няма колизия и са достатъчно ясни и не изискват тълкуване. Въпрос 4 отново не е свързан с искане за тълкуване на неясна норма. Съгласно чл. 141 § 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447, когато се намери повече от една договорна стойност за сходни или идентични стоки, се прилага най-ниската от тях. Стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени, европейският законодател не предвижда, а т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г. са приложими при идентични фактически установявания /В този смисъл са решение 4404/06.04.2021 г., постановено по адм. дело 948/2021 г., по описа на ВАС, първо отделение, решение 4434/07.04.2021 г., постановено по адм. дело 454/2021 г., по описа на ВАС, първо отделение/. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че са налице условията, при които касационната инстанция, чието решение не подлежи на обжалване може да откаже отправяне на преюдициално запитване. По тези съображения искането с правно основание чл. 267 ДФЕС следва да се остави без уважение. /В този смисъл и решение, постановено по адм. дело 453/2021 г., по описа на ВАС, първо отделение./ По съществото на спора: Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е било Решение с рег. 32-226625/04.08.2020 г., с което по МД 18BG002002Н0009760/17.01.2018 г. на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 77, пар. 1, вр. с чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки с 1, 2, 15 и 18 и е определена нова митническата стойност за внасяните от СД Балути БВ Балутеви и СИЕ стоки по същата декларация, разпоредено е да се коригира МД с MRN: 18BG002002Н0009760/17.01.2018 г., разпоредено е вземането под отчет на начисления с решението размер на държавните вземания и са определени за досъбиране следните дължими суми: мито в размер на 1 215,06 лв. и ДДС в размер на 2 463,85 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114 пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. С обжалваното решение съдът е приел, че обжалваният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна по делото е установено следното: С Митническа декларация с 18BG002002Н0009760/17.01.2018 г. СД Балути БВ Балутеви и СИЕ декларира данни за доставка на 18 вида стоки за режим допускане за свободно обращение, като процесните стоки са както следва: Стока 1 ОДЕЯЛА 1600 БРОЯ, Код по ТАРИК 6301909099, държава на произход Китай, 1463,50 кг. нето тегло, посочена статистическа стойност 2123,66, като основа на изчисляване на вземането е посочено: 2123,66 при ставка 12 % - мито в размер на 254,84 и ДДС с основа 2499,70 при ставка от 20 % в размер на 499,94; Стока 2 ПЛАЖНА ЧАНТА 600 БРОЯ, САК 1000 БРОЯ, Код по ТАРИК 4202221000, държава на произход Китай, 557,20 кг. нето тегло, посочена статистическа стойност 925,71, като основа на изчисляване на вземането е посочено: 925,71 при ставка 9,7 % - мито в размер на 89,79 и ДДС с основа 1061,51 при ставка от 20 % в размер на 212,30; Стока 15 СЕННИК 600 БРОЯ, Код по ТАРИК 6306190000, държава на произход Китай, 41 кг. нето тегло, посочена статистическа стойност 81,01, като основа на изчисляване на вземането е посочено: 81,01 при ставка 12 % - мито в размер на 9,72 и ДДС с основа 94,57 при ставка от 20 % в размер на 18,91; Стока 18 КОМПЛЕКТ РЪКОХВАТКА 4000 КОМПЛЕКТА; КОМПЛЕКТ РЪКОХВАТКА по 3 БРОЯ 3000 КОМПЛЕКТА, Код по ТАРИК 6302939000, държава на произход Китай, 293,80 кг. нето тегло, посочена статистическа стойност 595,46, като основа на изчисляване на вземането е посочено: 595,46 при ставка 12 % - мито в размер на 71,45 и ДДС с основа 691,71 при ставка от 20 % в размер на 138,34. Доставката на стоките е при условия на доставка FOB НИНГБО, с износител ЙИЛУ БИЯНГ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ. Към митническата декларация са приложени фактура YWJM2011711-016-2 от 02.12.2017 г., опаковъчен лист към нея, коносамент, както и фактури за международен транспорт, терминални разходи и митническо обслужване. Във връзка с извършването на повторна проверка, с писмо рег. 32-48736/13.02.2020 г. е изискана писмена информация от СД Балути БВ Балутеви и СИЕ. В определения от митническите органи срок, дружеството представя изисканите документи. С писмо рег. 32-137754/15.05.2020 г. /л.34 и сл. от делото/ дружеството е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22 пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно МД 18BG002002Н0009760/17.01.2018 г. По делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните ССчЕ, която съдът е кредитирал като изготвена компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението за определяне на нова митническа стойност на процесните стоки, декларирани на 17.01.2018 г., след анализ на сходни стоки, митническите органи са използвали данни от информационната система МИС3А за приети митнически декларации. След проверка на доказателствата по делото и предоставените от дружеството счетоводни документи експертът установява, че е налице документ за извършено плащане Суифт за банков трансфер, издаден от Обединена Българска Банка /ОББ/ с падеж 05.01.2018 г. за сумата 50 000 USD от СД Балути БВ Балутеви и СИЕ към ЙИЛУ БИЯНГ ИМПОРТ ЕНД ЕКСПОРТ, в който са посочени пет брой фактури, сред които и фактура YWJM2011711-016-2 от 02.12.2017 г. /л.168 от делото/. Експертът дава заключение, че от представените доказателства се установява извършено плащане на сума в размер на 50 000 USD, в която сума е включена и сумата по процесната фактура. Към доказателствата са приобщени и справки от митническата информационна система MIS3А и от системата THESEUS. След подробен анализ на събраните по делото доказателства и заключението, дадено по ССчЕ, съдът е приел, че при издаването на митническото решение не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определянето на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013. Счита, че изложените от органа мотиви по отношение на достоверността на декларираната митническа стойност са общи и не съдържат конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се стигне до извод за наличие на необходимите предпоставки за определяне на нова митническа стойност. В оспорения акт органът сочи единствено по номера митнически декларации, послужили като база за определяне на новата митническа стойност, но според съда не излага каквито и да било факти, касаещи вносителя, вида стока и условията на продажбите по тях. Няма извършен анализ относно сроковете и начинът на плащане, количествата, търговската марка и качеството на стоките. Съдът приема, че липсва конкретна информация, въз основа на която адресатът да може да получи представа имат ли въпросните стоки действително характеристиките на сходни такива и в тази връзка обоснова извод, че в хода на административното производство е нарушено правото на защита на дружеството вносител. На следващо място първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден при липса на изложени конкретни фактически основания, което от своя страна води до неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съответно представлява самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото не позволява да се осъществи контрол върху правилното приложение на материалния закон.