Решение № 2396 от 7.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ Земеделие , чрез адв. Пачаманов, против решение 7837 от 22.12.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. дело 3473/2020 г. С обжалваното решение по жалба на ЕТ Агрика - К. Димитрова е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/6500/2777/5 от 02.03.2020 г, издаден от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който е отказано изплащане на финансова помощ по заявление за окончателно плащане с ИН 2902040080 от 20.12.2018 г. в размер на 105 422.25 лв. по договор 201705/04.09.2017 г., с който е отказано изплащане на финасова помощ в размер на 527 111.25 лв. по договор 201705/04.09.2017 г. е определено за възстановяване публично вземане в размер на 463 857.90 лв., представляващо безвъзмездна финансова помощ, изплатена по договора, която сума е усвоена от предоставената банкова гаранция и ДФ Земеделие е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, процесуалния закон и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че инкорпорирането на три административни акта в един не е съществено процесуално нарушение и не е забранено от закона. В такива случаи се дължи самостоятелна преценка относно законосъобразността на всеки един от актовете, което в случая не е направено. Неправилно съдът е приел, че издаването на три административни акта в един е достатъчно основание да бъде отменен същият поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. При издаване на АУПДВ 01/6500/2777/5 от 02.03.2020 г, от изпълнителния директор на ДФ Земеделие не е допуснато и смесване между произвоствата по издаване на АУПДВ по ЗПЗП и решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ /с ново наименование Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление //ЗУСЕФСУ/ от 01.07.2022 г./. Възразява се и срещу приетото от АССГ, че административният орган е следвало да издаде решение за определяне на финансова корекция, а не АУПДВ. Излагат се и подробни аргументи защо към производството по издаване на процесния АУПДВ не се прилага изменението на чл.27, ал.6 ЗПЗП, така както е приел съда. Неправилно е преценена датата на която е започнало административното производство по издаване на административния акт. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени решението в обжалваната му част включително в частта за разноските. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Ответникът ЕТ Агрика - К. Димитрова , чрез адв. Енчев, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. В проведеното открито съдебно заседание претендира присъждане единствено на деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания хонорар от касатора. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Основателно АССГ е преценил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но в несъответствие на материално-правните разпоредби на закона и при неспазване на административно производствените правила. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението в обжалваната му част АССГ е отменил АУПДВ 01/6500/2777/5 от 02.03.2020 г, издаден от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на ЕТ Агрика - К. Димитрова е отказано изплащане на финансова помощ по заявление за окончателно плащане с ИН 2902040080 от 20.12.2018 г. в размер на 105 422.25 лв. по договор 201705/04.09.2017 г., с който е отказано изплащане на финасова помощ в размер на 527 111.25 лв. по договор 201705/04.09.2017 г. и с който е определено за възстановяване публично вземане в размер на 463 857.90 лв., представляващо БФП, изплатена по договора, която сума е усвоена от предоставената банкова гаранция, съобразно указанията в мотивите към решението и ДФ Земеделие е осъден да заплати на ЕТ Агрика - К. Димитрова разноски по делото в размер на 50 лв. Съдът е развил съображения, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но в несъответствие с материално-правните разпоредби на закона и при неспазване на административно-производствените правила. Според съда процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Изложени са съображения, че административния орган е смесил двата правни института - този на издаването на акт за определяне на финансова корекция и на акт за определяне на публично държавно вземане. АССГ е приел, че в един акт, Изъплнителния директор на ДФ Земеделие е инкорпорирал три акта, като с първите два е отказал верифициране на суми и изплащането им, наложил е финансова корекция за извършена нередност по смисъла на чл. 8, ал. 7, т. 3 и §1 т. 46 от Наредба 2/2014 г. и е определил публично държавно вземане в размер на 463 857.90 лв., която сума е усвоена от представената банкова гаранция. Това нарушение е прието от съда за съществено, поради което обуславя отмяната на акта. Според административния съд наличието на изкуствено създадени условия съгласно чл. 60 от Регламент 1306/2013 г. и §1 т. 46 от ДР на Наредба 2/2014 г. представляват нередност и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Решението не е обжалвано в частта, с която са отделени материалите по делото в самостоятелно производство досежно предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, на основание чл. 206 АПК, като същите се докладват на зам-председателя на АССГ за образуване на ново дело. Решението в тази част е влязло в сила и не е предмет на настоящия спор. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, когато нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Според ал. 7 /ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г./, когато дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, тя се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Текстът на чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. и този на чл. 8, ал. 7, т. 3 от Наредба 2/04.04.2014 г., според който финансовата помощ не се предоставя на кандидати сочат, че се касае за неспазване на критерии за допустимост по смисъла на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Издаването на процесния АУПДВ е станало на 02.03.2020 г., т.е. след изменение на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП /ДВ бр.51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, с която са посочени различни основания обосноваващи издаването на АУПДВ или решение за финансова корекция. Основанията за издаване на АУПДВ в настоящия случай са свързани с критерии, които обосновават допустимост на искането. Съгласно чл. 8, ал. 7, т. 3 от Наредба 2/04.04.2014 г. финансова помощ не се предоставя на кандидати, които изкуствено са създали условия за получаване на помощта или за осигуряване на предимство, в противоречие с целите на мярката, ако се установи, че в резултат на свързаността се надхвърля таванът, определен в ал. 1. С нормата се поставя условие за предоставяне на финансиране, ето защо то е свързано с изискванията относно допустимостта. Правилно, административният орган е приел, че задължението за възстановяване следва да бъде установено с АУПДВ. Административният съд неправилно е мотивирал извод за издаване на АУПДВ при съществено нарушение процесуалите правила /нарушения на особения ред и основания в специалния закон ЗУСЕСИФ/ и само на това основание е отменил оспорения акт, без да извърши проверка за неговата законосъобразност. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който при новото разглеждане да се произнесе по материалната законосъобразност на АУПДВ. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящата инстанция. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,