Решение № 941 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14390/2018 г.

Решение № 941 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14390/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова В. Велев е подал касационна жалба срещу решение № 6188 от 29.10.2018 г. по адм. дело № 2614/2018 г. по описа на Административния съд София - град, с което предявеният от него иск против Столичната дирекция на вътрешните работи за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за имуществена вреда, причинена от незаконосъобразното наказателно постановление № 17-4332-005862/27.04.2017 г., издадено от заместник – началника на отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи е бил отхвърлен. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи и да се присъдят направените разноски. Столичната дирекция на вътрешните работи е оспорила касационната жалба и е поискала отхвърлянето й с присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред Административния съд София - град е образувано по исковата молба на В. Велев, с която срещу Столичната дирекция на вътрешните работи е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за имуществена вреда, причинена от издаденото от заместник – началника на отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи наказателно постановление № 17-4332-005862/27.04.2017 г. В исковата молба се твърди, че имуществената вреда се изразява в направения разход за заплащане на адвокатско възнаграждение от 300 лева по повод обжалването на наказателното постановление. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 17-4332-005862/27.04.2017 г. на В. Велев е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева на основание чл. 178е от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева, наложена на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП. Наказателното постановление било обжалвано пред съда от В. Велев. С решение № 259635 от 03.11.2017 г. по НАХД № 9460/2017 г. по описа на Софийския районен съд, влязло в сила на 28.11.2017 г., наказателното постановление било отменено. Съгласно представеното копие от договор за правна помощ и съдействие, сключен на 17.05.2017 г., Велев упълномощил адвокат М. Ангелов да изготви жалба срещу наказателно постановление № 17-4332-005862/27.04.2017 г. и да го представлява по делото срещу заплащане на възнаграждение в размер на 300 лева, платими в брой. От правна страна административният съд приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е недоказан. За да отхвърли исковата претенция за имуществени вреди, съдът приел, че по делото е установено издаването на незаконосъобразен административен акт, отменен с решение на Софийския районен съд. Не било доказано обаче, че В. Велев е понесъл имуществена вреда в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Макар в договора за правна защита и съдействие да било записано, че уговореното между ищеца и адвокат Ангелов възнаграждение от 300 лева е платено, видно от мотивите на решение № 259635/03.11.2017 г. по НАХД № 9460/2017 г. по описа на Софийския районен съд, по делото се явил адвокат Казанлиев. Поради това административният съд отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът се е произнесъл съобразно представените от ищеца доказателства, от които не може да се направи извод, че възнаграждението по договора от 17.05.2017 г. е платено във връзка с обжалването на наказателното постановление. Договорът за правна помощ и съдействие няма достоверна дата, с оглед на която да се изведе съставянето му преди или по време на разглеждането на НАХД № 9460/2017 г. на Софийския районен съд. Пред касационната инстанция В. Велев е поискал да се приложи като доказателство НАХД № 9460/2017 г. на Софийския районен съд и е представил -с искане за приемането му- копие от пълномощно от 8.09.2017 г., с което адвокат М. Ангелов преупълномощава адвокат Л. Казанлиев да представлява В. Велев по НАХД № 9460/2017 г. по описа на Софийския районен съд до приключването му във всички съдебни инстанции. Направените искания по доказателствата обаче не могат да се удовлетворят с оглед забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания, която задължава касационната инстанция да се произнесе по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени в решението на първоинстанционния съд. С определение от 20.06.2018 г. първоинстанционният съд е дал указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест, с което е изпълнил задължението по чл. 171, ал. 4 АПК. При положение, че непълнотата на доказателствата, която касационният жалбоподател се стреми да преодолее, не се дължи на грешка на съда, а на бездействието на страната да установи фактите, от които черпи изгодни правни последици, решението не е неправилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Столичната дирекция на вътрешните работи следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд