Решение № 6821 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1667/2009 г.

Решение № 6821 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1667/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Гецо Василев Гръцманов срещу решение № 3 от 17.07.2008 г. постановено от Районен съд Русе по гр. д. № 2284/2007 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът ОСЗ Иваново с писмено становище е мотивирал доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена пред ненадлежен съд, но в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред районния съд е образувано по оспорване на решение № 2 от 10.01.2007 г. на ОСЗ Иваново. С оспореното решение на основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за наследници на Васил Николов Гръцманов е определено обезщетение с индивидуализирана земеделска земя с площ от 1,092 дка на стойност 2076 лв. Съдът е потвърдил оспореното решение. За да стигне до този правен извод, решаващият съд е приел, че е налице съответствие между стойността на признатото право на обезщетение и тази на имота, с който са обезщетени правоимащите. Този правен извод е направен след преценка на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително производство в хипотезата, когато с решение на ОЗС е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ . Обезщетителната процедура започва с оценка на признатата за възстановяване земеделска земя по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, която оценка се обективира в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ . С последващото решение по чл. 19, ал. 17, постановено на основание това влязло в сила решение се признава право на обезщетение със земя на същата стойност. Признатото право на обезщетение е определено по стойност с решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, докато полученото обезщетение се определя по стойност с последващото решение, издадено на основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ . С решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСЗЗ се посочва и конкретната земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата обезщетителна процедура. Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 общинската служба по земеделие и гори постановява решение за обезщетяване със земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С оглед приложимата в случая разпоредба на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва извода, че законосъобразността на решението, с което се определя обезщетението се проверява само по отношение на съответствие в стойността на признатото и полученото обезщетение. В това производство съдът проверява единствено дали стойността на земеделската земя определена за обезщетение е определена законосъобразно или не и дали тя е съответна на стойността на земеделските земи, за които е признато право на обезщетяване. Стойността на признато и полученото обезщетение се определя по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи . Именно при спазване на този ред решаващият съд е установил съответствие в стойностите. Правния извод за съответствие в стойността на признатото и полученото обезщетение е изведен от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която не е била оспорена в първоинстанционното производство. Неоснователно се твърди от процесуалния представител на касационния жалбоподател, че тази експертиза е била оспорена. В съдебното заседание на 30.10.2007 г., на което е изслушано заключението на вещото лице, адв. Стефанов не е оспорил заключение и то е прието от съда. С последваща молба е поискано допускане на допълнително заключение, но това доказателствено искане е оттеглено в съдебното заседание на 22.01.2008 г. Освен по тези доводи инвокираното касационно отменително основание за допуснато от решаващият съд съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно и с оглед процесуалното право на съда да отклони неотносими доказателствени искания. Правните изводи на съда са изведени след преценка на релевантните за спора доказателства. В този смисъл всички доводи за несъотвествие във вида на земеделската земя, призната за обезщетяване и тази с която е реализирано обезщетяването са неотносими. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение