Решение № 6353 от 27.5.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2070/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ч. против решение 2117/ 23.11.2020 г. по адм. дело 3639/ 2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Ч. против заповед 1040/26.09.2019 г., издадена от кмета на община Родопи, с която е одобрен подробен устройствен план план за регулация и застрояване (ПУП- ПРЗ) за поземлени имоти с идентификатори 2.310, 20.282 и 20.283,в м. Герена в землището на [населено място], представляващи земеделска земя с промяна на предназначението, като се образуват УПИ 20.997- за обществено обслужване, производствена, складова дейност и автосервиз, УПИ 20. 998 за обществено обслужване, производствена, складова дейност и автосервиз и УПИ 20.999 за обществено обслужване, производствена, складова дейност и автосервиз, съгласно приложения проект. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и моли решението на Административен съд Пловдив да бъде отменено. Ответникът кметът на община Родопи оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответниците Д. С., З. Г., Колимар К. ООД, гр. Пловдив и Сисас БГ АД също оспорват касационната жалба. Молят оспореното решение да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените разноски. Ответниците Ланг мениджмънт България ЕООД, гр. Пловдив, Е. И., Ц. П. и община Родопи не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон. Административният съд правилно приема, че оспорената заповед 1040/26.09.2019 г., издадена от кмета на община Родопи, с която е одобрен ПУП- ПРЗ за поземлени имоти с идентификатори 2.310, 20.282 и 20.283 в м. Герена в землището на [населено място], представляващи земеделска земя с промяна на предназначението, като се образуват УПИ 20.997- за обществено обслужване, производствена, складова дейност и автосервиз, УПИ 20. 998 за обществено обслужване, производствена, складова дейност и автосервиз и УПИ 20.999 за обществено обслужване, производствена, складова дейност и автосервиз, съгласно приложения проект, е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена и е издадена по заявление на ответника Д. С., собственик на имотите, след разрешение за изработване на проект за ПУП- ПРЗ съгласно представеното задание, проведена процедура по съгласуване на проекта по чл. 128, ал. 6 ЗУТ, решение на комисията за земеделските земи по чл. 22, ал. 1, вр. чл. 18 от ЗОЗЗ за утвърждаване площадка за проектиране и трасе за имоти с идентификатори 2.310, 20.282 и 20.283 в м. Герена в землището на [населено място] и положително становище на ЕСУТ при община Родопи. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон също следва да бъде споделен, като в подкрепа на пестеливите мотиви на административния съд се изложат допълнителни съображения. Одобреният с оспорената заповед ПУП- ПРЗ е с обема и съдържанието, предвидени в чл. 108, ал. 2 ЗУТ и е съобразен с изискванията на Наредба 8/ 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Същият е изготвен върху извадка от действащата кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-142/ 24.07.2017 г. на АГКК и геодезическо заснемане. С плана за регулация са определени устройствена зона Смф и конкретното предназначение на имотите. Имотите са урегулирани с улични и вътрешни регулационни линии, определени са устройствена зона и линии на застрояване. Одобреният проект е съобразен с изискванията на Наредба 7/ 2003 г. за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони. Спазени са показателите за плътност и интензивност на застрояването и за озеленяване, предвидени за съответната устройствена зона. Предвиденото за имотите средно, свободно застрояване е съобразено с условията на чл. 35, ал. 2 ЗУТ. С одобрения ПУП в частта относно плана за застрояване, за имотите е предвидено средно, свободно застрояване, с височина до 15 м., при плътност на застрояване до 80%, интензивност на застрояване до 2,5 и озеленена площ мин. 20%, като в графичната част са посочени и ограничителни линии на застрояване. Предвиден е транспортен достъп до трите имота, като е проектиран път с ширина 6 м., продължение на общински път 20.59 и са одобрени парцеларен план и план схеми за транспортно комуникационната мрежа, за електрификация и водоснабдяване. Планът за застрояване е придружен с решение на комисията по земеделските земи, с което е утвърдена площадка за проектиране и трасе за обект обществено обслужваща, производствена складова дейност и автосервиз в обхват трите, описани по- горе, имота. По този начин са спазени изискванията на чл. 59 и чл. 60, ал. 2 ЗУТ, с оглед необходимостта от промяна на предназначението на имотите по ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. Представеното решение на комисията по земеделските земи за утвърждаване на площадка за проектиране и трасе, постановено на основание чл. 22 във връзка с чл. 18 от ЗОЗЗ, е предпоставка за одобряване на ПУП- ПРЗ (чл. 24, ал. 1 ЗОЗЗ), като след влизане на одобрения ПУП- ПРЗ в сила, ще се извърши и промяна на предназначението на земята (чл. 24, ал. 2 и сл. ЗОЗЗ). Възражението на касатора, че са налице основания за отмяна на заповедта, тъй като одобреният ПУП- ПРЗ не се отнася за цялото землище, а за отделни имоти, е неоснователно. Обхватът на подробните устройствени планове е очертан с разпоредбата на чл. 109 ЗУТ, която допуска ПУП да се разработва за отделни имоти (арг. чл. 109, ал.1, т. 3 ЗУТ). В случая обхватът на плана е определен от възложителя със заданието чл. 125 ЗУТ, а имот с идентификатор 2.294, собственост на касационния жалбоподател, е съседен на имотите, предмет на плана и не е предмет на разработката. Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, тъй като не е предвиден достъп до собствения му имот с идентификатор 2.294, също са неоснователни. Имотът на жалбоподателя с идентификатор 2.294 не е предмет на разработката, поради което не се обхваща от предвижданията на плана. Освен това предвиденото с плана продължение на общински път 20.59 може да осигури транспортен достъп и до имата на жалбоподателя. Останалите съображения на касатора, свързани с възможностите одобряване на ПУП- ПРЗ за собствения му имот, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на делото, а разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗУТ е неприложима. Всичко изложено налага извода, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд Пловдив постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба кмет на община Родопи се представлява от юрисконсулт, както и доказателствата за действително правени разходи по водене на делото от ответниците Д. С. и Колимар К. ООД, гр. Пловдив, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Родопи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, а на всеки от ответниците Д. С. и Колимар К. ООД, гр. Пловдив по 650.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,