Решение № 15898 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9599/2009 г.

Решение № 15898 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9599/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по касационната жалба на кмета на Столична община - район "Възраждане" против решение от 21.04.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 3046 по описа за 2006 г. Релевират се оплаквания за неправилност на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата. Ответникът по касационната жалба - Български червен кръст оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, допустима е за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалбата на Български чарвен кръст против заповед № РД-09-127 от 08.06.2006 г. на кмета на Столична община - район "Възраждане", с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост е разпоредено изземване на имот - частна общинска собственост, който се държи от БЧК на отпаднало основание - прекратен наемен договор. С решението си Софийски градски съд е отменил заповедта, приемайки, че е материално незаконосъобразна, тъй като имотът се държи на основание непрекратен договор за наем, не е доказана собствеността на общината върху изземвания имот. Изводите относно собствеността върху изземвания имот са необосновани. Съдът, във съответствие със служебното начало, е следвало да укаже на ответника по делото - Столична община - район "Възраждане" да представи актовете за общинска собственост на процесните помещения, които в настоящото производство се уточняват - това са помещения (ателиета) № 4, 5 и 6 в Зона Б-5, бл. 8, вх. А, ет. 18, както и за установи идентичността на помещенията по акт за собственост на общината, с договора за наем и фактически ползваните от жалбоподателя помещения. В случай че страните не представят доказателства за идентичността, следва да укаже необходимостта на доказване на това обстоятелство, тъй като заповедта по чл. 65 от ЗОбС е изпълнителен титул и следва да съответства на изпълняемото право. Едва след установяване на това относимо към наличието на фактическия състав на нормата на чл. 65 от ЗОбС обстоятелство, следва да пристъпи към обсъждане валидността на наемното правоотношение, даващо основание за осъществяване на фактическа власт върху имота. Изложеното налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение