Решение № 5542 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15350/2008 г.

Решение № 5542 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15350/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на МВР гр. Шумен, против решение от 29.10.2008 г., постановено по адм. д. № 217/2008 г. по описа на Административен съд гр. Шумен. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, както и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът Нихат Рамиев Мустафов, от гр. Преслав, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е обявен за нищожен отказът на директора на Областна дирекция на МВР Шумен за отмяна на влязла в сила заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, ал. 2 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) на Нихат Рамиев Мустафов, обективиран в писмо изх. № 11975/19.06.2008 г. Преписката е върната на административния орган с указание за изпращане на молбата на Мустафов на компетентния горестоящ орган. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че административното производство е започнало по искане на Мустафов за възобновяване на административното производство по издаване на заповед № 936/08.05.2008 г., с която на същия е наложен ПАМ, изразяваща се в забрана за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт или заместващ го документ. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че описаната заповед не е обжалвана и е влязла в сила. С оспореното писмо административният орган уведомил Нихат Мустафов, че не са налице основанията за отмяна на заповедта, както и че молба не съдържа искане за възобновяване на административното производство. С оглед на така установеното съдът е направил извод, че молбата да отмяна на заповедта, с която е наложена ПАМ съдържа искане за възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 от АПК, а молителят се позовавал на новонастъпили обстоятелства. Направено е заключението, че компетентен за произнасяне по молбата за възобновяване е горестоящият административен орган, поради което оспорения акт е издаден от некомпетентен орган. Решението е допустимо, като постановено срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, но е постановено в нарушение на материалния закон. В молбата за отмяна на заповедта Нихат Мустафов твърди, че след налагане на ПАМ е ограничено излизането му извън пределите на страната, поради което доходите от търговската му дейност паднали и били на път изцяло да бъдат преустановени. Изложени са обстоятелства, че молителят издържа сина си, които е студент - платено обучение, както и че има договорни задължения, които с налагането на ПАМ няма да могат да бъдат изпълнение. С молбата е направено искане за отмяна на наложената ограничителна мярка, за да може молителят за упражнява търговската си дейност и издържа сина си. Следователно в случая не е налице искане за възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 и сл. от АПК, а искане за отмяна на наложена ПАМ. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на първоинстанционният съд, че в молбата били изложени обстоятелства, за които молителят твърдял, че са настъпили след като му е била наложена ограничителната мярка. Съгласно правилото на чл. 99, т. 2 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Следователно обстоятелствата по смисъла на закона следва да са нови, но не и нововъзникнали след издаването на акта. В случая става въпрос не за нови обстоятелства или нови писмени доказателства, а за факти които са възникнали след налагане на ПАМ и са относими към реалното изпълнение на наложената ограничителна мярка. В искането на Мустафов не са изложени каквито и да било твърдения за наличие на някои от хипотезите на чл. 99 от АПК, за да се направи извод, че е налице искане за възобновяване на административното производство. Следва да се отбележи и че изложените в молбата обстоятелства са ирелевантни за законосъобразността на издадения административен акт, дори същите да са били изтъкнати в хода на производството по налагане на ПАМ. В случая е било налице искане за отмяна на заповедта, като съобразно компетентността му по чл. 78а административния орган е счел, че не са налице основания за нейната отмяна. Ето защо като е счел, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган Административен съд гр. Шумен е постановил решение в нарушение на материалния закон. Направените от съда изводи са в несъответствие със събраните по делото доказателства, поради което са и необосновани. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като не са изложени мотиви по законосъобразността на оспорения административен акт делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, пето отделение