Решение № 1092 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11120/2016 г.

Решение № 1092 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11120/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник - министър на правосъдието против решение № 5498/02.08.2016 г. по адм. дело № 4150/2016 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 270 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и недопустимост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - А. А. К. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 5498/02.08.2016 г. по адм. дело № 4150/2016 г. Административен съд С. - град е обявил нищожността на писмо изх. № 94-А-206/15 от 30.07.2015 г. на заместник-министър на правосъдието, с което е обективиран отказ за преместване на А. А. К. от длъжността "държавен съдебен изпълнител в Районен съд гр. Т. на същата длъжност в Районен съд - гр. П.. Изпратил е преписката на министъра на правосъдието за издаване на нов акт. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че в закона не е предвидена възможност министърът на правосъдието да делегира правомощията си по чл. 270 ЗСВ на своите заместници, поради което издадения от заместник министър индивидуален административен акт във връзка с тази материя е нищожен. Не са налице данни за заместване, нито в приложената по делото заповед № ЛС - 04 - 329/11.03.2015 г. на министъра на правосъдието изрично е разписано делегиране на правомощията по чл. 270 ЗСВ. Решението е правилно. По делото е установено, че с писмо изх. № 94-А-206/15 от 30.07.2015 г. заместник - министър на правосъдието е отказал да удовлетвори искането за преместване на държавен съдебен изпълнител А. К. от Районен съд - гр. Т. на същата длъжност в Районен съд - гр. П.. Позовал се е на депозирано отрицателно становище на председателя на Районен съд - гр. П.. Съгласно чл. 270 ЗСВ министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища. Правната норма урежда хипотеза на компетентност на административния орган - министър на правосъдието без да е предвидена възможност за делегиране на правомощията. Незаконосъобразно е последното да се извърши с подзаконов нормативен акт. Обосновано административният съд е приел, че не са налице данни за издаване на процесния административен акт в хипотеза на заместване и законосъобразно е обявил неговата нищожност. Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, когато актът е нищожен поради некомпетентност съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Позовавайки се на посочената норма, първостепенният съд е приложил точно материалния закон, поради което постановеното от него съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Наведените с касационната жалба доводи за недопустимост са неналични при проверката на обжалвания съдебен акт. Въпросът, че е налице трудово правоотношение между министъра на правосъдието и държавния съдебен изпълнител и това предполага подсъдност на делото пред общите съдилища е обсъден и разрешен от Върховния административен съд с определение № 4582/18.04.2016 г. по адм. дело № 10922/2015 г., с което производството е изпратено по подсъдност на Административен съд С. - град. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение