Решение № 16771 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2013 г.
ВАСIV отделение16.12.2013 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1948 от 22.03.2013 г., постановено от Административен съд - София, по адм. д. № 10505/2012 г. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "Е - М" ООД, гр. Банско направените разноски по делото в размер на 800 /осемстотин/ лева - адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 16771 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2013 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Иванова, против решение № 1948 от 22.03.2013 г., постановено от Административен съд - София, Второ отделение, 31 състав, по адм. д. № 10505/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди несъобразяване с материалния закон - Наредба № 2 от 21.02.2011 г., процесуалните правила и необоснованост. Касационният жалбоподател развива подробни доводи за неправилност на съдебното решение и заявява, че съдът не е съобразил извършената проверка на място по заявлението и съставения контролен лист от 1.11.2011 г. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Е - М" ООД, гр. Банско, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Щерянов, който с писмен отговор пледира за оставяне в сила съдебното решение, като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на разноските за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът правилно е приел, че оспореното уведомително писмо, с което на "Е - М" ООД е отказано подпомагане по Схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, необвързана с производството, е незаконосъобразно и го е отменил и върнал като преписка на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция за ново произнасяне. В конкретния случай не е изяснено точно на кое от изискванията се позовава административния орган, за да откаже подпомагане и нарушението на изискванията за форма на акта, изразяващо се в липсата на мотиви, е достатъчно основание за отмяна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУЛАНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1948 от 22.03.2013 г. е отменено Уведомително писмо с изх. N 02-010-2600/15125 от 23.08.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, с което на "Е-М" ООД е отказано подпомагане по Схема за национални доплащания за овце майки и кози майки /необвързана с производството/ за заявени 531 броя животни и преписката е върната на Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон, при неспазване на установената форма и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите специални материалноправни разпоредби от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е констатирано, че процесното уведомително писмо има характер на индивидуален административен акт и като такъв следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие с постоянната съдебна практика първоинстаницонният съд е преценил, че посочените задължителни реквизити позволяват на адресата на акта да узнае основанието за формиране волята на органа, както и да организира защитата си срещу административния акт. Именно те позволяват и извършване на административен и съдебен контрол за законосъобразност на акта при неговото оспорване. В текста на процесния администартивен акт обаче не се съдържа посочване на изискуемите основания - фактически и правни, а е отразено само, че описани в таблица ушни марки на 366 броя животни, които са заявени за подпомагане, не отговарят на критериите за допустимост, тъй като не са били открити в стопанството при извършени проверки на място или при извършените проверки в регистрите на СИРЖО на БАБХ или не са били електронно идентифицирани по реда на чл. 9 от Регламент/ ЕО/ N 21/2004 вр. с изискването на чл. 63 от Регламент 1122/2009. При това положение всички индивидуализирани с ушни марки 366 бр. животни не са включени в оторизацията и изцяло е отказана субсидия и на основание чл. 14, ал. 3, т. 3 от Наредба N 21/30.06.2010 г. в зависимост от установения процент на несъответствие РА определя размера на сумата за подпомагане на земеделския стопанин, като при процент на несъответствие е над 20%, заявителят не се подпомага за съответната година. Правилно е установено от Административен съд - София, че в случая не е ясно въз основа на кое от всички изброени основания, издателят на акта е счел, че 366 броя животни, с посочени ушни марки, са недопустими за подпомагане и защо за тях не е извършено плащане. От текста на оспореното уведомително писмо и от съдържанието на приложените в преписката документи не може да се установи дали животните не са открити в стопанството при извършени проверки на място. Съдът правилно е отразил, че ако се приеме, че това е послужило като фактическо основание за издаване на акта, то се опровергава от приетите по делото доказателства, защото от неоспорената съдебно- техническа експертиза е видно, че след извършена проверка на място на дата 01.11.2011 г., в базата данни са въведени само две животни като неоткрити, като са въведени общо 529 брой животни. Съдът точно е преценил, че в конкретната хипотеза не е налице и другото основание за отказ от подпомагане, тъй като не е отразено несъответствие на ушните марки на животните с посочените в заявлението за подпомагане. От горепосочената експертиза се установява, че заключението на изслушания експерт съответства на данните от приложения към преписката контролен лист от 01.11.2011 г. за проверка на място със съответните приложения и от справките за наличните в двата регистрирани обекта животни, а именно: справка за наличните животни в ОЕЗ към 30.11.2011 г., според която наличните животни в обекта в с. Обидим с рег. N 5305900001/2770-0064/ са 385 бр. кози и в обекта в гр. Банско с рег. N 0267640003/2776-00600/ са 176 бр. овце, като всички са с посочени съответни ушни марки. Справката е подписана от извършителя на проверката д-р Д. Малиновски, в качеството му на експерт в МЗХ и Българската агенция за безопасност на храните и от тази проверка е видно, че общият брой на установените кози и овце възлиза на 561. Оттук съдът е извел обоснован извод, че не е ясно кое основание е приел органът при постановяване на отказа - че животните не са били открити в стопанството, или че са налице, но не отговарят на друг критерий за допустимост и на кой точно. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1, б. "в" от Наредба № 2/21.02.2011 г., според която право на подпомагане по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки имат земеделските стопани, които отглеждат в стопанствата си 50 или повече овце майки и кози майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ. Безспорно е, че "Е-М" ООД отглежда над посочения брой животни и попада в нормативните рамки, а дали евентуално не са установени животни, правилно е преценено, че от приетите доказателства по делото се установява обратната констатация. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че при доказано реално отглеждане на заявените за подпомагане животни - овце майки и кози майки, които са регистрирани в Системата за идентификация на животните и при регистрация на животновъдните обекти в БАБХ, които продължават да се отглеждат до 31 ноември на годината за кандидатстване, постановеният отказ противоречи и закона и на целите на държавното подпомагане на земеделските производители, прогласени в чл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба, направените от него разноски в касационната инстанция в размер на 800 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение, относно който размер не е направено възражение за прекомерност. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 209 АПК
- чл. 7, ал. 1, т. 1