Решение № 126 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7047/2013 г.
ВАСVII отделение07.01.2014 г.докладчик Соня Янкулова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 237 от 6.03.2013 г. и определение № 380 от 9.04.2013 г. на Административен съд, София област, постановени по административно дело № 966/2012 г. ОСЪЖДА Милчо Павлов Гълъбов, гр. Самоков, ул. "Иван Вазов" № 83, да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - София, гр. София, ул. "Гео Милев" № 71, 150, 00 (сто и петдесет) лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 126 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7047/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба на Милчо Павлов Гълъбов, гр. Самоков, ул. "Иван Вазов" № 83, срещу решение № 237 от 6.03.2013 г. и определение № 380 от 9.04.2013 г. на Административен съд, София област, постановени по административно дело № 966/2012 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Гълъбов срещу заповед № 444 от 1.11.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция", гр. Самоков, с която е отказано издаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие, отнето е разрешително серия СФ, № 0275430 и е иззето огнестрелно оръжие. С обжалваното определение Гълъбов е осъден да заплати 150, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че не е доказана необходимостта от носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Съдът не отчел становището на касатора, че дъщеря му получавала заплахи за живота си при изпълнение на дейността й на адвокат, което налагало да я охранява при пътуванията й в провинцията. Счита, че твърдяната заплаха е реална и достатъчна, за да обоснове нуждата от охрана. Сочи, че ответникът не представил искания протокол за проведена беседа, поради което е затруднено доказването на твърдяната от него заплаха за живота на дъщеря му. Сочи, че съдът не съобразил приложената по делото докладна записка на представител на районното управление, в която се прави извод за подновяване на разрешението за носене на оръжие. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания отказ. В частната жалба частният жалбоподател излага доводи за недължимост на разноските. Счита, че чл. 143, ал. 3 и 4 АПК не създават възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а само разноски за процесуално представителство от адвокат. Моли съда да отмени обжалваното определение. Касаторът и частен жалбоподател се представлява от адв. Цветанка Михайлова, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната и по частната жалба - началникът на Районно управление "Полиция", гр. Самоков, счита касационната жалба за неоснователна. Решението на съда е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон. Не взема становище по частната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Радостин Радев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Решението на съда е правилно. Доводите на касатора за необходимост от оръжието за самоотбрана не се обосновават от доказателства за налична заплаха. Съдът правилно ценил свидетелските показания. Определението на съда за разноските е съобразено с чл. 143, ал. 3 и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд. Върховният административен съд счита касационната и частната жалба за допустими - подадени са от надлежно лице, в сроковете по чл. 211 и 230 АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество касационната и частната жалба са неоснователни. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че със заявление, вх. № 5121 от 9.10.2012 г., Гълъбов поискал да му бъде продължен срока за съхранение, носене и употреба огнестрелно оръжие - пистолет "Астра", калибър 38, № R199378. Към заявлението били приложени всички изискуеми от чл. 58, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) документи, а като основание за издаване на разрешителното Гълъбов посочил лична самоотбрана и охрана на имуществото. След извършване на необходимите проверки на органа били представени докладна записка за проучване по линия на контрол на общоопасните средства с мнение за продължаване на разрешителното и становище на началник група "Криминална полиция" и началници на две управления "Полиция", изготвено след проведена беседа с Гълъбов, с мнение да не се продължава срока поради липса на основание - непосочване на конкретна заплаха или опасност и неясни и непълни обяснения. Със заповед № 444 от 2.11.2012 г., издадена на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, началникът на Районно управление "Полиция", гр. Самоков, отказал продължаване на срока на разрешителното, отнел го и иззел притежаваното огнестрелно оръжие. В хода на съдебното производство съдът разпитал свидетеля Галя Гълъбова, дъщеря на Гълъбов, която посочила, че в качеството на адвокат и на свидетел по наказателно дело през лятото на 2012 г. три-четири пъти получила заплахи по телефона. Това наложило Гълъбов да придружава дъщеря си при служебните й пътувания в страната. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че посочената в заявлението цел за продължаване на срока на разрешителното, с оглед на ангажираните доказателства, не е доказана. Приел, че твърдяната в съдебно заседание цел за продължаване на разрешителното - отправяни заплахи към дъщеря му, не е доказана, а и не заявена пред органа, поради което доказателствата за това са ирелевантни. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата. С обжалваното определение съдът приел, че искането за присъждане на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт на органа е направено в срок и е основателно, поради което осъдил Гълъбов да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - София, 150, 00 лв. разноски по делото. Изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен. Правилно е и определението му за присъждане на разноски. При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора за неправилност на съдебното решение и съдебното определение спорът по делото е налице ли е основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за отказ и дължат ли се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В заявлението си до органа, с което поискал продължаване на срока на разрешителното за носене на огнестрелно оръжие касаторът посочил като основание лична самоотбрана и охрана на имуществото. Не е посочил каквито и да било мотиви за твърдяната причина, нито е изложил някакви факти и обстоятелства. С оглед на това правилно съдът приел, че твърдяните едва в хода на съдебното производство доводи за осъществени заплахи спрямо дъщеря му са ирелевантни за законосъобразността на оспорения акт. Преценката за наличие на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ органът прави при условията на оперативна самостоятелност и въз основа на ангажираните от заявителя доказателства. Както правилно посочил в мотивите си съдът, доказателствената тежест за наличието на факти и обстоятелства, които обосновават необходимостта от самоотбрана, е на заявителя. Такива в хода на административното производство той не е ангажирал. Дори и да се приеме за вярно твърдяното от касатора в хода на съдебното производство, че по време на проведената с него беседа посочил на длъжностните лица, че отправяните към дъщеря му заплахи са причина за исканото разрешително, то посоченото от самия него в касационната жалба и посоченото в показанията на свидетеля не доказват твърдяната степен на заплаха. Самият касатор сочи, че по време на беседата се обадил по телефона на дъщеря си, за да я пита "конкретно за отправените към нея заплахи и номера на делото". Видно тази неяснота на касатора относно твърдяната като заплаха за дъщеря му причина за исканото продължаване на разрешителното е дала основание на длъжностните лица, които са провели беседата с него, да посочат, че обясненията му са неясни и непълни. Следва също така да се посочи, че отстояваната в хода на съдебното производство причина за исканото издаване на разрешителното за оръжие сама по себе си не може да обоснове исканата от закона цел - самоотбрана. И касаторът, и свидетелят ясно заявяват, че исканото оръжие е за охрана на трето лице - дъщерята на заявителя, която касаторът да придружава и охранява при пътуванията й по служба в страната. Първо, в случая не става въпрос за малолетно или непълнолетно дете, а за човек на тридесет и четири години. И второ, ако касаторът счита, че действително е необходимо да охранява друго лице, то не следва да иска разрешително за самоотбрана, тъй като фактически иска да извършва дейност по охрана на друго лице. Видно от изложеното самите доводи, с които касаторът обосновава основателността на причината за исканото разрешение - самоотбрана, обосновават законосъобразността на отказа, а не доказват основателност на причината - самоотбраната не е охрана на друго лице, дори то да е в роднински връзки със заявителя. С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях направил обосновани правни изводи и правилно тълкувал и приложил материалния закон. С оглед на това решението му е правилно. След извършена служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са и доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение. Въпросът за дължимостта на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато съдът отхвърли оспорването и административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебното производство е решен с тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Като съобразил и приложил правилно тълкувателното решение съдът постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2013 г. по тълкувателно дело № 9/2012 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди Гълъбов да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - София, юридическото лице, в чиято структура се намира органа, издал оспорения акт, направените по делото разноски. Същите, с оглед на осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт следва да бъдат определени на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150, 00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд