Решение № 8648 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12383/2019 г.

Решение № 8648 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12383/2019 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Димитрова, срещу решение № 1630 от 1.08.2019 г., постановено по адм. дело № 972/2019 г. от Административен съд – Варна. С него е отменено решение № 03/123/00955/301/22/01 с изх. № 01–2600/4725 от 4.05.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която на "Б. 90" ЕООД, гр. Варна, е определена финансова корекция за сумата над 2125, 82 лв. до определения с решението размер от 10623, 29 лв. и е отхвърлена жалбата на "Б. 90" ЕООД срещу същото решение в частта му, с която на дружеството е определена финансова корекция за сумата от 2125, 82 лв. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В допълнително становище уточнява, че иска присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Б. 90" ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Балачев представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение, както и да му присъди сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е било образувано по жалба на "Б. 90" ЕООД срещу решение № 03/123/00955/301/22/01 с изх. № 01-2600/4725 от 4.05.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което, на основание на т. 8. 1 от договор № 03/123/00955/12.08.2013 г., във връзка с неизпълнението на т. 4. 12 и 4. 17, б. "а" от договора и на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 18/26.06.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" от ПРСР 2007 - 2013 г. /Наредба № 18 и чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 10, вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, на дружеството-жалбоподател е определена финансова корекция в размер на 10623, 29 лв. Съдът е приел, че жалбата е частично основателна, поради което е отменил оспорения акт в частта, с която на "Б. 90" ЕООД е определена финансова корекция за сумата над 2125, 82 лв. до определения с решението размер от 10623, 29 лв. и е отхвърлил жалбата на дружеството в частта, с която му е определена финансова корекция за сумата от 2125, 82 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ орган и в законоустановената форма с посочени правни основания за издаването му /разпоредбите чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10, чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ/ и фактически основания за определянето на финансова корекция, при подробно обосноваване на констатираното нарушение /неизпълнение на т. 4. 12 и т. 4. 17, б. "а" от договор № 03/123/00955/12.08.2013 г. и чл. 51, ал. 1 от Наредба № 18/. Спазени били регламентираните в ЗУСЕСИФ специални правила за провеждане на процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер, включително и разпореденото в чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като на "Б. 90" ЕООД бил осигурен 14-дневен срок за възражение след поставяне на писмо с изх. № 01-2600/4729/7.08.2017 г. на таблото за обявления в ОДЗ – гр. Варна, удостоверено с нарочен протокол, съобразно чл. 61, ал. 3 от АПК. По отношение на доводите, свързани с неизпълнение на договорно задължение, съдът е приел, че по делото няма спор, че действително е налице неточно /неправилно/ изпълнение. Тази форма на неточно изпълнение обаче представлявала несъществено отклонение в използваните компоненти по договора, като макар и неправилно, изпълнението не се явявало некачествено, защото дължимата от "Б. 90" ЕООД престация по изпълнението на договора била осъществена. За да обоснове този си извод, съдът се е позовал на заключението по изслушаната по делото комплексна съдебно–техническа експертиза, според което съоръжението – обект на инвестицията, отговаряло на уговореното – като технически параметри, същото съответствало на стойността, а неговите функционални характеристики били подобрени именно в резултат на извършените дейности по СМР. Т. е. налице било изпълнение, съгласно уговореното, защото вещта функционирала съобразно своето обичайно предназначение, а едновременно с това била и оптимизирана. Поради това, според съда, нямало как изпълнителят по договора да бъде санкциониран с издаденото решение за налагане на финансова корекция чрез намаляване на размера на дължимата му се по силата на договора финансова помощ. Съдът се е позовал също на приложените към делото актове за установяване на всички видове СМР, контролен лист ОП1-ПМ от 16.09.2015 г. за посещение на място, както и заключението на комплексната СТЕ. От тях е извел извод, че част от посочените в решението "одобрени индикатори" са били изпълнени и за тях не било налице нарушение на клаузите в договора, налагащо определянето на финансова корекция. По отношение на посочените в тези документи индикатори не било установено нарушение по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и за тях не следвало да се налага финансова корекция. Част от другите "одобрени индикатори" били изпълнени частично, поради което за тях правилно и законосъобразно била наложена финансовата корекция, но в частта, посочена от вещите лица в приложената към заключението на СТЕ таблица. От разпита на вещите лица в съдебно заседание било установено, че всички недостатъци по договора са били отстранени след извършената проверка от административния орган, но преди издаване на решението за финансова корекция. С тези съображения и във връзка с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Наредба № 18, съдът е приел, че е налице значително изпълнение на договора, поради което неправилно дружеството било санкционирано чрез налагане на финансова корекция с оспореното решение, като в тази част жалбата следвало да бъде уважена и решението в частта на определената финансова корекция за разликата над 2125, 82 лв. до 10623, 29 лв. следвало да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а в останала част жалбата следвало да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е правилно. Съдът подробно е описал фактическата обстановка по делото: сключения между страните договор № 03/123/00955/12.08.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" от ПРСР 2007-2013 г.; измененията на този договор, предвидени с подписаните към него анекси по отношение на размера на одобрената финансова помощ, сроковете за изпълнението му и др., таблицата за одобрените инвестиционни разходи и количествено–стойностните сметки. Установил е извършените от ДФЗ плащания. Разгледал е извършените на основание т. 4. 3 във вр. с т. 4. 2, б. "а" от договора проверки на място след извършване на плащането и установените при тях несъответствия между платените и реално изпълнените количества по приложение № 3 от договора. Обсъдил е твърдяното от органа неизпълнение, изразяващо се в замяна на видове активи и количества за извършване на строително-монтажните дейности /СМР/, както и законосъобразността на проведената процедура по налагане на финансовата корекция. Подробно е обсъдил по пера кои от предвидените СМР са изпълнени съобразно договорните условия и относимите нормативни разпоредби от приложимите актове и кои не, като в съответствие с изискваният на чл. 51, ал. 2 от Наредба № 18 е взел предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. При това е стигнал до извод, че за част от одобрените инвестиционни разходи не е следвало да се налага финансова корекция, тъй като за тях, макар и неточно изпълнени не е налице неизпълнение, доколкото съобразно уговореното в договора, вещта функционира в съответствие със своето обичайно предназначение, като същевременно е и оптимизирана. За другите одобрени индикатори правилно съдът е приел, че са изпълнени частично, като за тях правилно и законосъобразно е наложена финансовата корекция, но в частта, посочена от вещите лица в приложената към заключението на СТЕ таблица. Изводите си съдът е основал на събраните по делото писмени доказателства: констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 20.07.2015 г.; актове за установяване на всички видове СМР, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проектите като част от изпълнение на цялостната инвестиция; удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от 2015 г., издадено от Община Аксаково; Контролен лист ОП1-ПМ за посещение на място - Приложение 6 от 16.09.2015 г.; справка за извършените СМР, които не са включени в КСС по договор, но са неразделна част от технологията на строителния процес за обект: "цех за пакетиране на пчелен мед", както и на заключението по изслушаната по делото комплексна СТЕ. Въз основа на изложените подробни мотиви съдът е стигнал до обосновани правни изводи, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не следва да приповтаря. Неоснователно е възражението в жалбата, че в случая правилно на "Б. 90" ЕООД е наложена финансовата корекция, тъй като било налице неточно изпълнение на предвидените в приложение № 3 към договора СМР. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в настоящия случай констатираното разминаване между заложените по КСС и приложение № 3 от една страна и осъществените СМР от друга страна, е несъществено. Важно е да се отбележи, че за част от констатираните при посещението на място несъответствия инвеститорът е вложил собствени средства. Също така в експертизата е записано, че предвидената по проекта, но неизградена преградна стена, не е била реализирана по предписание на Агенцията по храните и по препоръка на технолозите на проекта. Освен това в обекта не са били поставени предвидените дървени врати, а са били поставени алуминиеви такива, които били по–доброто решение, предвид дейностите, които се извършват в него съобразно предназначението му. Това означава, че инвеститорът е изменял предвидените дейности по изграждане на обекта по време на изграждането му, което очевидно е правено с цел оптимизиране на дейността на цеха. Поради това правилно съдът първоинстанционният съд е приел, че не е налице некачествено изпълнение, като съоръжението функционира по уговореното в договора предназначение и че не следва изпълнителят по договора да бъде санкциониран, чрез намаляване на размера на дължимата му се по силата на договора финансова помощ, тъй като подобно тълкуване би противоречало на целта на закона. В тази връзка неоснователно е и възражението за несъответствие на постановеното от съда с целта на закона, тъй като правилно е установеното, че в случая не е налице неефективно и нецелесъобразно разходване на европейски средства. Неоснователно в жалбата се твърди, че не е било доказано, че констатираните от органа несъответствия са били отстранени преди издаването на решението за налагане на финансова корекция. В проведеното на 10.07.2019 г. пред Административен съд – Варна съдебно заседание вещото лице е заявило, че всички недостатъци по договора са отстранени след извършената от органа проверка. Счита, че решението за налагане на финансова корекция е издадено без да се вземат предвид представените от "Б. 90" ЕООД документи, подписани от проектант, строител и надзорник, за извършените СМР. Неоснователно е и възражението относно доказателствената сила на констатациите в контролните листове от извършените проверки на място. Действително, контролните листове от проверките на място имат обвързваща за съда доказателствена сила като официални документи, издадени от длъжностни лица в кръга на службата им, в установената форма и по установения ред. Тази доказателствената сила на контролния лист обаче е оборима. В случая констатациите за извършени договорни и нормативни нарушения са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Неоснователно е и възражението за неправилност на решението в частта му за разноските и по–точно относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв., които според касатора били прекомерни. Действително съдът не е обсъдил направеното от процесуалния представител на органа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При съобразяване на предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения долен праг на платимите възнаграждения по тези дела поисканите разноски в размер на 1100 лв. не са били прекомерни. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски. Същата е своевременно направена, а разноските са доказани по основание и размер. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност настоящият съдебен състав, предвид фактическата и правна сложност на делото, счита за неоснователно. Във връзка с това отново взема под внимание и определения с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения долен праг на платимите възнаграждения по тези дела, поради което счита, че поисканите разноски в размер на 800 лв. не са прекомерни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,