Решение № 5087 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1294/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Мирчев против решение 7346 от 27.11.2023 г. по адм. дело 277/ 2023 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед 18-12845/01.12.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Моли съдебният акт да бъде отменен, като му се присъдят направените разноски. Ответникът Столична община чрез кмета на район Банкя оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът началник на СГКК- София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания посочени в жалбата и доказаетлствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че независимо че е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, оспорената заповед на началника на СГКК София подлежи на отмяна като постановена в противоречие с материалния закон. Производството по издаване на процесната заповед е образувано по искане на касационния жалбоподател и заинтересована страна в производството пред първоинстанционния съд К. Мирчев за изменение на КККР на гр. София на ПИ с идентификатор 02659.2194.42 по КККР на Столична община, район Банкя, на който Мирчев се легитимира като собственик на ¼ ид. част. Според заявителя южната граница на имота с улица Булаир е неправилно нанесена в одобрената през 2012г. КК, тъй като сметки по регулация на са уреждани и отчуждително производство за улица не е провеждано, а и предвиждането за улица с плана от 1963 г. е отпаднало. Изменението се изразява в преместване на южната граница поземлен имот с идентификатор 02659.2194.42, към съседния, ПИ с идентификатор 02659.2194.287 с начин на трайно ползване за второстепенна улица, собственост на Столична община, съгласно представената скица- проект. По този начин площта на имота на Мирчев се увеличава от 726 кв.м. на 940 кв.м. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза е установено, че ул. Булаир в участъка, граничещ с имота на Мирчев, е с изградено асфалтово пътно платно и бордюри. Имотът на жалбоподателя е ограден откъм улицата с ограда с метални колове и мрежа. В кадастралната карта границата на имота на жалбоподателя към улицата е нанесена по съществуващата на място ограда. При тези факти административният съд обосновано и при правилно тълкуване и прилагане на закона приема, че не са налице основания по смисъла на чл. 54, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 51, ал.1, т. 2 за изменение на КК и заповедта на началника на СГКК- София е незаконосъобразна. Разпоредбите на чл. 54, ал. 4 ЗКИР във връзка с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, послужили като основание за издаване на заповедта, предвиждат възможност за изменение на КККР поради отстраняване на непълнота или грешка. По смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР във връзка с § 1, т. 16 от ДР на закона непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая от представените по делото доказателства, включително от изслушаната съдебно-техническа експертиза не са установява несъответствие в границите, очертанията и площта на ПИ с идентификатор 02659.2194.42, собственост на жалбоподателя, спрямо действителното му състояние и съответно предпоставките за издаване на заповедта не са изпълнени. Анализът на събраните доказателства налага заключението, че имотът е нанесен в кадастралната карта съобразно съществуващите на място граници и очертания, като южната граница към ул. Булаир е нанесена по съществуващата на място ограда съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР, като отразява означената на място, материализирана граница. Заключението на административния съд, че исканото изменение е свързано със спор за материално право по смисъла на §1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, също следва да бъде споделено. С одобреното със заповедта изменение се засягат площта и границите на ПИ с идентификатор 02659.2194.287, нанесен в КК като второстепенна улица, общинска собственост. Това заедно с изразеното от Столична община несъгласие с изменението сочат на спор за собственост, до чието разрешаване исканото изменение не може да бъде извършено съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, като са събрани относимите доказателства. Заключенията на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза е обсъдено от съдебния състав заедно с останалите доказателства. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на представения по делото доказателствен материал, а правните изводи на съда са подробно мотивирани съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,