Решение № 3739 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5416/2011 г.

Решение № 3739 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5416/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Ямбол, против решение № 36 от 14.03.2011 г., постановено по адм. д. № 358/2010 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът - Валентина Борисова Илиева-Димова, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-12-3271-144/28.10.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Ямбол, с която на Валентина Борисова Илиева-Димова е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от една година". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., в нарушение на материалния закон и на предписаната от закона форма. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на Административен съд гр. Ямбол, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон, е законосъобразен и съответен на събраните поделото доказателства. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че през периода 18.11.2009 г. - 17.03.2010 г. държавната служителка системно е ползвала част от установеното работно време за явяване като вещо лице в съдебно заседание, а именно явявала се е в съдебни заседания по дела на 18.11.2009 г.; 14.01.2010 г. - на две заседания; 26.01.2010 г. и 17.03.2010 г. За посочените дати Валентина Илиева-Димова не е ползвала законоустановен отпуск. Посочените нарушения са квалифицирани като такива по чл. 21, ал. 1 и чл. 23 от ЗДСл., както и на чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Неправилно съдът е приел, че е нарушен чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., но това не е довело до неправилност на крайния извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства е установено, че от Валентина Илиева-Димова са искани писмени и устни обяснения, като същата е депозирала писмени обяснения и е отказала да бъде изслушана. Исканите писмени обяснения по т. 2, касаят именно нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание и за които държавната служителка е дала такива. По несъмнен начин по делото е установено, че държавната служителка е извършила описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина като през работно време се е явявала в качеството си на вещо лице в съда, без да е била в законоустановен отпуск. От събраните по делото доказателства е установено, че дисциплинарното производство е образувано за три отделни дисциплинарни нарушения. Дисциплинарният състав е обсъдил всяко едно от тях и е приел, че са извършени от държавната служителка, като с оглед на това е обосновал и тежестта на предложеното дисциплинарно наказание - "понижение в по-долен ранг за срок от една година". Дисциплинарнонаказващият орган е наложил така предложеното наказание, но само за едно от дисциплинарните нарушение, без да обоснове съответствието на извършеното нарушение с тежестта на наложеното наказание. Действително становището на дисциплинарния съвет не е задължително за дисциплинарнонаказващия орган, но след като последният не е приел, че държавната служителка е извършила и трите дисциплинарни нарушения, а само едно от тях, то административният орган е следвало да прецени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. и наложи съответното по вид и размер наказание. Такива съображения в оспорената заповед липсват. При така установената фактическа обстановка законосъобразно и обосновано съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед е нарушено императивното изискване на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, което в случая не е сторено. Наложеното наказание е предпоследно по тежест от изброените в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. видове дисциплинарни наказания, а извършените нарушения са отсъствия от службата по повод пет явявания в съдебни заседания при искано от страна на държавната служителка и получено разрешение от прекия ръководител, което е установено от събраните по делото доказателства. При определяне на вида на наказанието дисциплинарнонаказващия орган изобщо не е взел предвид липсата на настъпили от нарушението, последици за държавната служба или за гражданите, което е кумулативна предпоставка към преценката за тежестта на извършеното нарушение. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като води до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание, както по вид, така и по размер, и до извод, че то е несъответно и несъразмерно с дисциплинарното нарушение, за което е наложено, което води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Този извод се подкрепя и от посочените в заповедта правни основания за налагане на дисциплинарното наказание, а именно: чл. 23 от ЗДСл., съгласно който държавният служител е длъжен да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задължения, като в този смисъл е и нормата на чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, регламентираща, че служителят е длъжен да спазва установеното работно време за изпълнение на възложените му задължения. Относно цитирания в заповедта чл. 21, ал. 1 от ЗДСл., съобразно който държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, то в заповедта не са изложени фактически обстоятелства, обосноваващи нарушение на посочената норма от страна на държавната служителка. Фактът, че същата е отсъствала от работа не обосновава извод и за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл. Обжалваното решение е обосновано. При правилно установена фактическа обстановка направените от съда изводи са съответни на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,