Решение № 2678 от 14.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Аговски срещу Решение 156/09.06.2022 г. на Административен съд (АС) Смолян, постановено по адм. дело 78/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Л. Аговски срещу Решение ППН-01-532/2020 г. от 13.07.2021 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) и Аговски е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда относно констатираното нарушение, обективирано в заснемането, осъществявано от техническо средство за видео наблюдение камера. Твърди, че не е налице обработка на лични данни, тъй като поставената камера е бутафорна и не е свързана към записващо устройство, респективно не осъществява запис на видеокадри. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се отмени Решение ППН-01-532/2020 г. от 13.07.2021 г. на КЗЛД. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя писмено становище и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Стамболова. Ответникът по касация Комисията за защита на личните данни в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Асьова. Ответникът по касация - А. Хомкова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Кисьов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното пред АС - Смолян Решение ППН-01-532/2020 г. от 13.07.2021 г. на КЗЛД е: 1. обявена за основателна жалба ППН-01-532/27.07.2020 г., подадена от А. Хомкова срещу Л. Аговски за нарушение на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) наричан по надолу за краткост Регламент (ЕС) 2016/679 или ОРЗД; 2. на основание чл. 58, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 2016/679 е разпоредено на Л. Аговски да преустанови заснемането и да демонтира камерата; 3. е даден срок за изпълнение на разпореденото (7-дневен), след който Комисията да бъде уведомена за изпълнението като бъдат представени доказателства за това. За да отхвърли жалбата на Л. Аговски, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правото на защита на участниците и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Не е налице соченото от касатора касационно основание нарушение на материалния закон. Безспорно по делото е установено, описаното и в Констативен акт ППН-02-4/06.01.2021 г. съставен от комисия, назначена от КЗЛД по повод образованото административно производство, а именно че на адрес: гр. Чепеларе, [улица]се намира поземлен имот със сграда на 4 етажа в режим на съсобственост, при който Аговски е собственик на първия етаж, на един гараж и на ¼ от дворното място, а ответницата Хомкова и семейството ѝ са собственици на партерния, втория и третия етаж от жилищната сграда, на пристройка, както и на един гараж и на ¾ от дворното място. Установено е, че над входната врата на жилището на Аговски е разположена камера, с обхват - входът на Аговски, коридор, който води към етажите на Хомкови, тяхната врата, както и дворното място. Констатирано е, че въпреки, че към момента на проверката камерата да не е свързана към записващо устройство, същата функционира, свързана е с електрическата мрежа, снабдена е с микрофон и високоговорител, както и с двупосочен интерком и разполага с всичко необходимо за записване и евентуално съхранение на записаното. Също така е установено, че камерата осъществява наблюдение в реално време и изходящият образ може да се наблюдава. В хода на административното производство не са представени доказателства за съгласие за монтирането на процесната камера, дадено от съсобствениците в сградата, като безспорно установено е, че собствеността е разпределена както следва: 6/24 ид. ч. за Аговски, 14/24 ид. ч. за Н. Хомков, 1/24 ид. ч. за Т. Хомков, 1/24 ид. ч. за А. Хомков и 2/24 ид. ч. за Д. Хомкова. При правилно установени факти, решаващият съд правилно е ценил събраните по делото доказателствата. Съдът е извършил проверка на законосъобразността на обжалваното пред него решение на КЗЛД на всички основания по чл. 146 АПК и при липсата на отменителни основания, правилно е отхвърлил жалбата на Л. Аговски. След като е обсъдил относимите разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679 административният съд е достигнал до съобразени с материалния закон правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 1, изр. второ АПК и не следва да ги преповтаря. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано. Анализът на решаващия съд на представените по делото доказателства и приложимото право е логичен и последователен и отразяват формиранено на вътрешното убеждение на решаващия съд. Административният съд е достигнал до правилни изводи за наличие на видеонаблюдение по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), където е регламентирано, че това е техническа форма на обработка и съхранение на лични данни и включва заснемане на лица и запис на получените данни. Макар и в процесния случай камерата да не е свързана със записващо устройство, същата позволява наблюдение на изходящия образ в реално време, което представлява обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 2 ОРЗД, доколкото дава възможност за идентифициране на наблюдаваните лица. Настоящата съдебна инстанция не споделя изложеното в касационната жалба възражение, че не е налице обработване на лични данни по смисъла на закона, поради липса на осъществени записи на конкретни лица. Дори и при липса на такива, не може да се касае за бутафорна камера, каквато касаторът твърди, че процесната е, за което твърдение не е ангажирал каквито и да е доказателства. Горното, противно на изложеното в касационната жалба, обективира извода, че в процесния случай е налице обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, § 2 от ОРЗД, изразяващо се в събиране и употреба на лични данни посредством автоматично средство. Определението за лични данни включва всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (чл. 4, § 1 от ОРЗД). Във връзка с последното, в процесния случай несъмнено се касае за възможност за идентификация на лица, събиране на данни за личния им живот, посредством видеонаблюдаващо устройство, каквото в случая е поставената камера, а от там и за обработване на лични данни по смисъла на посочената законова разпоредба. По делото от страна на жалбоподателя (сега касационен жалбоподател) не са ангажирани доказателства, че осъществяваното видеонаблюдение е законосъобразно, т. е. че е налице някоя от хипотезите визирани в чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. От изложеното до тук се стига до извода, че доколкото видеонаблюдението съставлява автоматизирано обработване на лични данни и предвид липсата на основания по чл. 6 от ОРЗД (изброени подробно от административния съд) за законосъобразното им обработване, в процесния случай е налице нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 6 от Регламента. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважат направените от ответниците по касация претенции за присъждане сторените от тях разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗЛД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На А. Хомкова следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в доказан по делото размер от 500 (петстотин) лева съобразен с чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение