Решение № 15959 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11141/2010 г.

Решение № 15959 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11141/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Лиляна Христова Радева срещу решение № 181 от 08.06.2010 г., постановено от Административен съд Стара Загора по адм. д. № 119/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт и вместо него да бъде разпоредено извършване на оценка за имот с площ от 1054 кв. м. Ответникът по касационната жалба кмета на община Стара Загора не взема становище по касационната жалба. Ответникът Марийка Георгиева Атанасова, чрез процесуален представител адв. Сиди, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Ответникът Господин Станчев Динев не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-25-2541 от 10.11.2009 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е утвърдена оценка за имот № 48, масив 204 с площ от 600 кв. м., находящ се в м. "Каменна могила", землището на с. Хрищени в размер на 374 лв. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е приел, че заповедта е съобразена с методиката за оценка, предвидена в приложимия материален закон. По отношение на възраженията на жалбоподателката относно оценената площ, съдът е приел, че заповедта е съобразена с предвиденото отреждане по плана на новообразуваните имоти, както и с предвидените в закона ограничения по отношение на ползвателите. По тези доводи съдът е потвърдил оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на релевираните касационни отменителни основания. Правното основание на издадената заповед е § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съобразно тази разпоредба оценката на предоставената за ползване земя се изготвя съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ. Следователно единствено приложимият нормативен акт за изчисляване на стойността на земите в хипотезите на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, а след изменението на заглавието й в "Държавен вестник", бр. 75 от 12.09.2006 г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, която безспорно е издадена на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Изрично в нея е посочено, че с тази наредба се уреждат условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на цената на земята по § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ - чл. 1, т. 2. В производството пред административния съд основния спорен въпрос не е този относно определения размер на цената. Спора е относно това за какво площ следва да се определи оценката. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващият съд по отношение на оценената площ на имота на бившия ползвател. За уреждане правата на лицата, на които е предоставено право на ползване на имоти законодателят е предвидил осъществяване на поредица от административни процедури, като всяка от тези процедури има обвързващо действие по отношение на следващия етап за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Основната идея на законодателя е била да легализира правата на ползвателите, чието право на ползване е прекратено със законовата разпоредба на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доколкото в тези случаи е налице колизия между правата на ползвателите и правата на бившите собственици, с редица ограничителни разпоредби е предвидена възможност за редуциране на правата на ползвателите, за да се постигне баланс при засягане на правата на бившите собственици. Именно в тази връзка е изричното предвиждане на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ при трансформиране на право на ползване в право на собственост по отношение на застроен имот, това право да се признае при ограничението за 600 кв. м., независимо от площта, която е предоставена за ползване или действително се владее. В заявлението на Лиляна Христова Радева за признаване на право да придобие имот, предоставен за ползване изрично е описано, че в имота има застроена сграда с разгърната площ 20 + 20 кв. м. При това положение, въпреки, че не е изрично описано в заповед № 1457 от 02.08.2005 г., следва да се приеме, че правото на трансформация на право на ползване в право на собственост е признато до законовото ограничение 600 кв. м. На следващо място с плана на новообразуваните имоти за жалбоподателката е отреден имот, който също е съобразен с ограничението за ползвателите, предвидено в § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно отредения имот е с площ от 600 кв. м. Предхождащите и обуславящи административни актове са влезли в сила и са задължителни за администрацията при постановяване на последващата заповед за определяне на оценката на имота. При това положение правилно с оспорената заповед за жалбоподателката е определена оценка на имот с площ от 600 кв. м. Оспорената заповед е съобразена с приложимия материален закон. Доводите на касационния жалбоподател, че оценката следва да е по отношение на действително ползвания имот с площ от 1054 кв. м. са неоснователни и несъответни както на установените по делото факти, така и на приложимите материално-правни норми. Като е стигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател Лиляна Христова Радева следва да заплати на ответника по касационната жалба Марийка Георгиева Атанасова разноски по делото за тази инстанция в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение