Решение № 236 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1865/2008 г.

Решение № 236 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1865/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от "Т" ЕО. със седалище гр. В. и "З" ЕО. със седалище гр. П., представлявани от адв. В. П., против решение № 20 от 15.02.2008 год. по в. гр. дело № 768/07 год. на Плевенския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите сочат, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение противоречи на решение № 22 от 28.01.2008 год. по гр. д. № 989/07 год. на ВКС, II г. о. Ответниците по касация Я. К. Я. и Е. К. И. чрез своя пълномощник адв. Ст. Д. изразяват становище, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество - че въззивното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с наведените от жалбоподателите доводи, намира: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Плевенския районен съд, постановено на 29.06.2007 год. по гр. д. № 1822/06 год., с което е признато за установено по отношение на "Т" ЕО. гр. В. и ЕТ "З", чийто правоприемник след вписване на прехвърляне на търговско предприятие е "З" ЕО. гр. П., че Я. К. Я. и Е. К. И. са собственици на общо 4/6 ид. части от магазин № 1, находящ се в гр. П., УПИ * в кв. 121 по плана на града, в крайната северна част на централната секция на жилищен блок "С" Асен Х. " № 9 с граници: север- проход между централната и северната секция; запад - дворно място, юг - магазин № 2 и изток- пл."М"/ "Република"/. Съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на този обект по силата на решение № РД- 16-12/16.05.2006 г. на Областен управител на Област Плевен, с която по реда на ЗОСОИ са били обезщетени чрез съсобственост в имота. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че с нотариални актове № 146 и № 147 от 23.03.2004 г. жалбоподателите в настоящото производство са закупили от "И" ЕАД съответно 108 и 38 ид. части от магазин № 2, който е с площ 146 кв. м. и е различен от процесния. При формиране на този извод съдът се е аргументирал с това, че при сключване на договорите за покупко-продажба праводателят на жалбоподателите "И" ЕАС се е легитимирал като собственик на продадения магазин с АДС № 2078/16.10.1965 г. и заповед № ДС- 831/10.11.1999 г. на Областен управител -. С цитирания АДС са актувани като държавни 4 магазина, като на гърба на акта има изготвена схема, в която е посочено тяхното разположение и площ. Магазин № 1 е отразен като крайния на север, с площ от 118 кв. м., а магазин № 2- с площ 176 кв. м. Именно магазин № 2 е бил предоставен на "К" и след приватизация на "И" ЕАД е наредено отписването му от актовите книги за държавна собственост. В касационната жалба и изложението към нея не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалваното решение, като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Сочи се единствено, че крайният извод на въззивния съд за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот бил в противоречие с решение № 22 от 28.01.2008 год. по гр. д. № 989/07 год. на ВКС, II г. о., с което е оставено в сила решението на Плевенския окръжен съд по в. гр. д. № 890/05 г., с което е уважен предявен от "Т" ЕО. и ЕТ "З" Плевен против "Е" О. гр. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС и ответникът е осъден да им предаде владението върху магазин за промишлени стоки с площ 146 кв. м., който според жалбоподателите е идентичен с процесния. Твърдението за противоречиво произнасяне относно правото на собственост върху един и същ обект не се оправдава от данните по делото. Поначало за осъществяване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е достатъчно да е налице противоположен резултат по сходни дела, а следва това противоречие да е свързано с нееднакво тълкуване и прилагане на едни и същи правни норми. В случая доводи в тази насока не са изложени нито в касационната жалба, нито в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. При разглеждане на делото пред двете инстанции спорът се е свел до установяване идентичност на закупения от жалбоподателите имот с този, в който ищците са били обезщетени чрез съсобственост по реда на ЗОСОИ. Това е фактически, а не правен въпрос, разрешаването на който зависи от събраните по делото доказателства, поради което не би могъл да обоснове допустимост на касационното обжалване. Оплакванията за необоснованост и нарушение на процесуални правила не се обхващат от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът