Решение № 7562 от 2.8.2022 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение02.08.2022 г.докладчик т Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 29/05.01.2022г. постановено по адм. дело 2098/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. Гунделов направените разноски в размер на 1 080 (хиляда и осемдесет) лева, по делото пред ВАС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главния архитект на Столична община, против Решение 29/05.01.2022г., постановено по адм. дело 2098/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед РА50-689/01.09.2020 г., с която е наредено служебно изработване на ПУП-ИПРЗ, в териториален обхват: УПИ V-110 (ПИ с идентификатор по КККР 68134.4091.696) и ИПЗ на УПИ VІ-5794, кв. 11, м. ж.к. Младост 2, район Младост, СО. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209 от АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. Петрова, която поддържа жалбата по изложените съображения в нея. Претендира юрисконсултско възнаграждение Ответната страна Д. Гунделов, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Траницова, която в съдебно заседание и в представен писмен отговор, оспорва жалбата. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Столична община, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законовия срок, от надлежна по делото страна, насочена срещу неблагоприятен, подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови посочения правен резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, но при неспазване на законоустановената форма и при допуснати множество нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Изложил е съображения, че процесния казус не обхваща изменение на плана за регулация на УПИ VІ-5794, кв. 11, поради което не намира приложение и разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, тъй като се променят границите между урегулирани поземлени имоти без съгласието на всички собственици на засегнатите от акта имоти. Обосновал е извод за липса на преценка от страна на органа по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, както и за нарушаване на принципите за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията му по чл. 6 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Приетите от съда за установени фактически констатации, се подкрепят от събраните по делото доказателства, включително и от изводите на приетото по делото заключение на СТЕ. В Направление Архитектура и градоустройство на СО е постъпило, от кмета на СО, район Младост заявление /с приложени към него мотивирано предложение, скица на поземлен имот с идентификатор 68134.4091.696 и акт за общинска собственост/, с искане да се възложи изработването на ПУП изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ за УПИ V-110 за образуване на нов УПИ V-110 за паркинг, кв. 11, м. ж.к. Младост 2, район Младост, и изменение на план за застрояване /ИПЗ/ за УПИ VІ-5794, кв. 11, м. ж.к. Младост 2, район Младост. Със Заповед РА50-689 от 01.09.2020 г. на главен архитект на СО е наредено да се изработи служебно проект за ПУП-ИПРЗ в териториален обхват - УПИ V-110 /ПИ с идентификатор по КККР 68134.4091.696/, и ИПЗ за УПИ VІ-5794, кв. 11, м. ж.к. Младост 2, район Младост. В НАГ на СО е било постъпило от кмета на СО, район Младост заявление с мотивирано предложение за изменение на план за регулация и застрояване на посочените имоти, за изменение на улица тупик и обособяване на паркинг поради промяна на инвестиционните намерения възникнала обществена необходимост от изграждане на нови детски градини. Със Заповед РА50-894/20.11.2020 г. на главния архитект на СО е допуснато допълване на Заповед РА50-689 от 01.09.2020 г. на главен архитект на СО, като се нарежда служебно изработване на ПУП-ИПРЗ, като в териториалния обхват се включват УПИ V-110 за КОО, УПИ VІІ-663,667,668, УПИ VІІІ-110,664,749 за КОО, кв. 11, и ИПР на УПИ VІ-5794, кв. 11, м. ж.к. Младост 2, при спазване на изискванията на отделите на НАГ. Съобщение за обявяване на заповедите на гл. архитект на СО е било поставено от служители в отдел Устройство на територията и кадастър при СО, район Младост, на информационното табло в сградата на СО, район Младост, Народно читалище Бъднина 1982 и Народно читалище Джон Атанасов на 02.12.2020 г. и свалено на 17.12.2020 г. На 23.12.2020 г. е било постъпило в НАГ СО писмо от Д. Гунделов, в което същият твърди, че при подаване на идеен проект за изграждане на жилищна сграда, обслужваща сграда и подземни гаражи в УПИ VІ-5794, кв. 11, м. ж.к. Младост 2, е бил информиран за постъпило заявление от кмета на СО, район Младост от 18.08.2020 г., с което се искало служебно изработване на ПУП разкъсване на свързаното застрояване между УПИ V-110 и УПИ VІ-5794. Твърди, че не бил информиран за това заявление, като е изразил своето несъгласие за изработване на ПУП, в посочения обхват. Посочил е, че за сградата, предвидена в УПИ VІ-5794, кв. 11 има издадена виза за проектиране и моли да бъдат прекратени всички действия по заявлението и да бъдат предприети необходимите такива по процедиране на подадените от него документи идеен проект. В отговор от гл. архитект на СО е било изпратено писмо, в което е посочено, че при служебно изработване на проект за ПУП, не се изисква лично уведомяване на заинтересованите лица. Заповедите се разгласявали по реда на чл. 135, ал. 7 във вр. с чл. 124б, ал. 2 ЗУТ, като се съставяли съответните констативни протоколи от длъжностни лица, изпълняващи тези задължения. Посочено е още, че във връзка с новото искане на кмета на СО, район Младост е бил допълнен обхватът на заповедта от 01.09.2020 г. предвиждало се създаване на нов УПИ за ОДЗ. Новият административен акт от 20.11.2020 г. бил изпратен на район Младост за извършване на процедурите по чл. 124б, ал. 2 ЗУТ и не бил налице предпоставките по чл. 56 АПК за прекратяване на административното производство. Видно е от изложеното в назначената и приета по делото СТЕ, че с процесната заповед се спира прилагането на частта на действащия ПУП, в т. ч визата по преписката от 01.08.2016 г., поради обстоятелството, че мотивираното предложение за ПУП- ИПР и ПУП-ИПЗ съдържа предложение за изменение на ПУП в обхват ИПРЗ на УПИ V-110 и ИПЗ на УПИ VІ-5794. Застрояването в УПИ VІ-5794, собственост на ответната страна, се променя, като отпада свързаното застрояване с УПИ V-110, предвидено в действащия ПУП. От мотивираното предложение ставало ясно, че същото предлага приземен паркинг 20 броя открити места за паркиране, находящи се в новопредложен УПИ V-110 за паркинг вместо предвидената в действащия ПУП жилищна сграда на 2м+4 етажа, застроена свързано/на калкан с тази от УПИ VІ-5794. Не била извършена преценка по чл. 108, ал. 5 ЗУТ за осигуряване на повече паркоместа от предвиждането с процесната заповед. За реализиране на предвиждането на процесната заповед без да се разкъсва предвиденото от настоящия план за застрояване свързано застрояване нямало устройствена пречка. С касираното съдебно решение, оспорената заповед на гл. архитект на Столична община, обосновано е преценена като незаконосъобразна. Правилен е изводът, че заповедта е издадена при неспазване на законоустановената форма. Към същата липсва графична част, от която да се установи съдържанието на проекта за изменение на ПУП и в какво се изразява изменението на действащия план. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗУТ, когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Изпълнението на това законово задължение не води до отпадане на по-нататъшното задължение на адм. орган при издаване на заповед, с която се разрешава исканото изменение в ПУП, същата да съдържа графична част, от която да се установи съдържанието на проекта и в какво ще се изразява изменението на ПУП. Предвид факта, че такава графична част липсва, не може да бъде извършена преценка за съответствието на предложението, с нормите по устройство на територията и с предвижданията на ОУП. Това е така, тъй като не става ясно с какви параметри е поискано разрешаване на изработване на изменението на ПУП. На следващо място, правилен е и извода на съда, че гл. архитект на СО не се е произнесъл по реда и условията на чл. 135, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ, а е наредил служебно да се изработи проект за изменение на ПУП съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Безспорно, в случая исканото изменение на плана е направено от заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ - кмета на СО, район Младост, но с това изменение се засяга и имот на ответната страна Д. Гунделов /УПИ VІ-5794, кв. 11, ПИ с идентификатор 68134.4091.5794/, която не е отправила искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ. Гл архитект на СО е бил длъжен да уведоми Д. Гунделов за постъпилото от страна на кмета на СО, район Младост заявление и мотивирано предложение и да бъде поискано неговото съгласие за продължаване на процедурата по смисъла на чл. 135, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗУТ, в качеството му на собственик на имот, засегнат от бъдещия проект за изменение на ПУП. В разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, законодателят изчерпателно посочва кръга от субектите, които имат качеството на заинтересовани страни в производството по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения, като в настоящия случай, без да са налице предпоставките чл. 131, ал. 1 и ал. 2, актът, с който се възлага изработването на проект за изменение на влязъл в сила ПУП, следва, че е незаконосъобразен. Не се споделят доводите на касатора, че в административния акт са изложени изрични мотиви, относно възникналата нужда от изменение на ПУП с изработването и одобряване на ПУП ще се осигурят условия за реализация на инвестиционните намерения на СО, във връзка с осигуряване на нови паркоместа, което безспорно е общинска нужда. Противно на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че никъде в процесната заповед не се съдържат мотиви защо адм. орган приема, че е налице промяна в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът или, че е налице нова общинска нужда. Бланкетното посочване, че инвестиционните намерения на СО са да осигури нови паркоместа, не представлява възникнала нова общинска нужда, поради което и същото не може да обоснове необходимост от изменение на влезлия в сила и действащ ПУП. Още повече, видно от заключението на вещото лице, Столична община и преди и след издаването на процесната заповед, е използвала имота си като паркинг, поради което няма как да бъде прието, че цели да реализира каквито и да било свои инвестиционни намерения по отношение на своя имот. Заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК , тъй като съдържа единствено правни, а не и фактически основания за издаването й. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право, при което липсата им в текста на административния акт, препятства индивидуализиране пределите на упражнената власт, за да бъде проверена законосъобразността на изразеното властническо разпореждане. Данни за конкретните фактически основания за издаване на обжалваната заповед в хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с ал. 2 ЗУТ, не се съдържат и в материалите, приложени в административната преписка. Съгласно посоченото в заповедта правно основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 2 ЗУТ, влезлият в сила подробен устройствен план може да бъде изменен, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът и възникнат нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества. В обстоятелствената част на административния акт липсва конкретизация относно възникването на нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества в периода от одобряването на действащия ПУП до образуване на преписката. Вярно е, че фактическите основания за издаване на един акт могат да се съдържат в други документи, които са част от административната преписка, но в процесният случай липсва каквато и да била индиция за възникването на нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества. Това прави Заповед РА50-689/01.09.2020 г. на главния архитект на СО незаконосъобразна и като такава същата с основание е отменена. Преценката за законосъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл.108 ал.5 ЗУТ, следва да се извърши при баланс между цялостното устройствено решение и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. В този смисъл, правилно първоинстанционния съд е мотивирал отменителния си акт. Предвижданията за имота на Д. Гунделов засягат правата и интересите му в степен по-голяма от необходимата за постигане целите на закона. В случая, видно от експертното заключение е, че са възможни и други градоустройствени решения без да се премахва свързаното застрояване между процесните два имота, а от там и без да се засяга по какъвто и да било начин интересът на Гунделов. Според вещото лице, за постигане целта на процесната заповед - да бъде използван УПИ V-110 за паркинг, може да не се допуска изменение на ПУП за УПИ VІ-5794 в частта му за застрояване. Това е така, защото застрояването на УПИ VІ-5794, до самата граница на имота с УПИ V-110, по никакъв начин не препятства използването на УПИ V-110 за паркинг и в този случай не е необходимо да се изменя ПУП, съгласно чл. 134, ал. 6 и ал. 8 от ЗУТ, а от там да отпада свързаното застрояване между УПИ V-110 и УПИ VІ-5794 и до намаляване показателите на застрояване на УПИ VІ-5794. Не се споделят от настоящият съдебен състав и твърденията на касатора, че необходимостта от изграждане на паркинг в УПИ V-110 е отпаднала, тъй като имотът се предвижда да бъде с предназначение за детско заведение и, че със Заповед РА50-894/20.11.2020 г. е допълнен обхвата на Заповед РА50-689/01.09.2020 г. В мотивите на Заповед РА50-894/20.11.2020 г. на гл. архитект на СО е посочено, че с ново мотивирано предложение с вх. САГ20-ГР00-1643(1)/24.09.2020 г. на кмета на район Младост, се иска изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ ІV-110 за КОО, УПИ V-110, УПИ VІ-5794, УПИ VІІ-663,667,668, УПИ VІІІ-110,664,749 за КОО, кв. 11, и ИПР на УПИ VІ-5794, кв. 11, м. ж.к. Младост 2, като имотите се обединяват и се създава нов УПИ ІV за ОДЗ, а в разпоредителната й част се допуска единствено допълване на Заповед РА50-689/01.09.2020 г. Предметът обаче на Заповед РА50-689/01.09.2020 г. е промяна на предназначението на УПИ V-110 в нов УПИ V-110 за паркинг, което показва, че в двете заповеди има взаимно изключващи се и противоречащи си разпореждания, от които не става ясно каква е била действителната воля на административния орган. Допълването на тази заповед и разширяването на териториалния й обхват чрез включване на други УПИ-та има за правна последица единствено промяна в предназначението на тези УПИ-та и превръщането им също в паркинг, но не и твърденият правен ефект по обединяването им и създаване на нов УПИ ІV-за ОДЗ. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е в несъответствие с целта на закона. Целта на закона е при осъществяването на устройственото планиране на населените места да се осигури стабилитет на такива актове и допускане на изменение по изключение и при наличието на съответни предпоставки. С оглед тези съображения, обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден, като при този изход на процеса, на ответната по касационната жалба страна Д. Гунделов, следва да се присъдят разноски в касационното производство в размер на 1 080 лева, доказани като реално заплатени, съгласно представения договор за правна помощ от 11.02.2022г. и приложения списък по чл. 80 ГПК, своевременно претендирани в съдебно заседание и с изготвения отговор по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,