Решение № 351 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8957/2016 г.

Решение № 351 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8957/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на З. Б. М. от с. Ч., общ Б., обл. П. против решение № 1015 от 18.05.2016 г., постановено по адм. д. № 2163 по описа за 2014 г. на Административен съд - П.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Основното оплакване в касационната жалба се състои в това, че намира промяната на наемната цена за въпрос от гражданскоправната материя, а клаузите на договора с община Б. според него не могат да се променят едностранно, заявява, че не дължи посочените суми за наем на земята, поради неплащането на които е прекратен договорът за наем. Ответникът кмет на община Б. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на З. Б. М. против заповед № 488 от 04.07.2014 г. на кмета на община Б. за прекратяване на наемен договор № 92 от 26.07.2010 г. Съдът приел, че между страните по делото, че на 26.07.2010 г. е сключен договор № 92 с предмет отдаване под наем за временно и възмездно ползване на недвижими имоти - публична общинска собственост, с обща площ 110,100 дка, представляващи пасища за отглеждане на пасищни животни, на основание чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост. Съгласно чл. 2 от договора срокът на наемното правоотношение е 5 календарни години, като за първа година се счита годината на сключване на договора. В договора са посочени и клаузи за прекратяването му /чл. 23/, като една от тях е без предизвестие от наемодателя при неплащане на дължимия годишен наем в срока по чл. 14 /за всяка следваща календарна година до 31 декември на предходната календарна година, касово в информационен център за обслужване на граждани при О. Б./. Договорът за наем е сключен на основание решение № 402, взето с протокол № 33 на заседание на Общински съвет - гр. Б., проведено на 09.04.2010 г. Това решение е изменено и допълнено с решение № 132, взето с протокол № 13 на заседание на Общински съвет - гр. Б., проведено на 31.05.2012 г. Жалбоподателят е уведомен за взетото решение с писмо изх. № 94-00-2203 от 26.11.2012 г. по описа на О. Б., получено от него на 04.12.2012 г., като в т. 2 е посочена годишна наемна цена за индивидуално ползване на общински пасища и мери в размер на 6 лв. на декар, без значение на категорията на почвата. Отправена му е покана да заплати дължимия наем за 2013 г. за ползваните от него общински пасища в размер на 660,60 лв. (шестстотин и шестдесет лева и шестдесет стотинки) до 31.12.2012 г. на касата на О. Б. или в кметството в с. Ч.. С последващо писмо изх. № 94-00-1036 от 22.05.2014 г. по описа на О. Б. М. е поканен да заплати доброволно сумата от 510 лв. (петстотин и десет лева) неплатен наем за календарната 2013 г. и сумата от 687,72 лв. (шестстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки) неплатен наем за календарната 2014 г. Поканата за доброволно изпълнение е получена от жалбоподателя на 28.05.2014 г. В отговор на поканата е подадено заявление вх. № 94-00-1142 от 05.06.2014 г., с което жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен препис от протокол № 13 за взето решение от Общински съвет - гр. Б. относно размера на дължимия от него наем. Поискал е общината да посочи банкова сметка, за заплащането на наемната цена. Към датата на издаване на заповедта е констатирано неиздължаване на дължимия наем за календарните 2013 г. и 2014 г., предвид на което на основание чл. 23, ал. 4 от договора за наем същият е прекратен, считано от 04.07.2014 г. Жалбоподателят е уведомен за заповедта на 16.07.2014 г. В хода на съдебното производство, административният съд е установил договорът за отдаване под наем касае за недвижим имот - публична общинска собственост от 110,100 дка пасища, за който имот не е платена в срок наемната цена за 2013 г. и 2014 г. от наемателя З. М.. Неплащането на наемната цена е основание за прекратяване на договора за наем, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗОС, чл. 33, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, като и чл. 23, ал. 4 от договора за наем, което законосъобразно е сторено с процесната заповед от кмета на Община-гр. Б.. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена за повече от един месец или поради системното й неплащане в срок. Според чл. 14, ал. 4 ЗОС наемните правоотношения по чл. 14, ал. 4, 5 и 6 се прекратяват със заповед на съответния кмет, в която се посочва основанието за прекратяването на наемното правоотношение, събраните доказателства и срокът за опразване, който не може да бъде по-дълъг от един месец. В останалите случаи, когато наемните правоотношения са възникнали на осн. чл. 14, ал. 3 и 7 същите се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите. Настоящият договор за отдаване на земи-публична общинска собственост под наем след решение на общинския съвет не попада в хипотезата на чл. 14, ал. 4, 5 и 6 ЗОС, поради което волеизявлението на кмета на общината за прекратяването му не следва да се разглежда като индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК. налице е основание за недопустимост на съдебното производство по чл. 159, т. 1 АПК. С оглед на това обстоятелство, решението, с което АС - П. е осъществил контрол за законосъобразност върху заповед № 488 от 04.07.2014 г. на кмета на община Б. за прекратяване на наемен договор № 92 от 26.07.2010 г. се явява недопустимо и същото следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд