Решение № 6383 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2258/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. К. П., подадена чрез процесуалния му представител адв. Георгиев, против решение № 199 от 16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 697/2025 г. по описа на Административен съд – гр. Хасково. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Представя Постановление за прекратяване на наказателно производство по пр. пр. № 5708/2024 г. по описа на Районна прокуратура гр.Хасково от 12.03.2026 г. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Хасково отхвърля жалбата на Х. К. П. против заповед № 3282з-1086/10.03.2025 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 15 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на младши инспектор Х. К. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл. 226, ал.1, т.8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „старши полицай в 04 група на ГКПП – Капитан Андреево от ГПУ – Свиленград при Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Елхово, поради нарушение на т.28, б. „а“, б. „в“ и б. „г“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители МВР. С решението П. е осъден да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 204, т. 3 ЗМВР и във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Констатира, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание – по чл. 195, ал.2 и чл. 206, ал.1 ЗМВР. Позовава се на събраните по делото доказателства и приема, че служителят е извършил описаното в заповедта нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Приема, че наложеното наказание е за доказано нарушение както от обективна, така и от субективна страна, съответстващо на характера и тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.15 ЗМВР, тъй като е обвързано с нарушение на визираната в заповедта т.28 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано, като настоящата инстанция споделя, на основание чл. 221, ал.2, предл. второ АПК, мотивите на първоинстанционното решение, поради което не е необходимо да ги преповтаря. Неоснователен е доводът на касатора за необоснованост на съдебното решение. Съдът е събрал относими за спора доказателства – цялата дисциплинарна преписка по издаване на оспорената заповед, допуснал е събиране на гласни доказателства, чрез разпит на поискани от П. свидетели, изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, изискана е и справка от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Хасково за етапа, в който се намира сл.д. № 122/2024 г., въз основа на които правилно установява фактическата обстановка. Установените от съда факти се основават на събраните доказателства, който съда обсъжда. При правилно установени факти, съдът извежда законосъобразни правни изводи и извършва проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания посочени в чл. 146 АПК. Изводите му са логични и последователни, като не са допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение. Съвкупният анализ на доказателствата по делото води до достигнатия от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на оспорената заповед. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (нарушение на т. 28 - държавният служител независимо от заеманата длъжност по време на изпълнение на служебните задължения или извън установеното работно време или по време на ползване на отпуск в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: б. „а“) на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България; б. „в“) на забраната да не управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози; и б. „г“) държавният служител не отказва да му бъде извършена проверка и се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол, наркотични вещества или техните аналози), което законът определя като тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 15 от ЗМВР - злоупотреба с наркотични вещества или техните аналози. От събраните по делото доказателства се установява, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, предвид, че предпоставката на чл. 203, ал. 1, т.15 ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание е изпълнена. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания като дисциплинарните нарушения са посочени в чл. 194, ал. 2 ЗМВР, а съгласно изричната разпоредба на чл. 194, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. От представените по делото доказателства е установено, че при настъпилото ПТП на 24.12.2024 г., около 8.30 ч. на път І-8 км. 376+000, до разклона на с. Чернодъб в посока гр.Свиленград, с участието на младши инспектор Х. П. – старши полицай в 04 група на ГКПП „Капитан Андреево“ от ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово, същият е самокатастрофирал с личния си лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДКН: [рег. номер], като загубил контрол над управлението на автомобила, завъртял се и се ударил в крайпътно дърво като въпреки задължението си като служител на МВР да уведоми прекия си ръководител и/или ОДЧ на ГПУ за настъпилото ПТП, да подаде сигнал до компетентната служба на МВР, да остане на мястото на произшествието, да вземе мерки за безопасността на движението и да изчака пристигането на компетентните органи от „Пътна полиция“, П. напуска мястото на произшествието, не уведомява никой от ръководството на ГКПП, ГПУ и/или ОДЧ като също при направената проба за наркотични упойващи вещества с Дрегер DrugTest 5000 ARRC-0049 е установено наличие на амфетамин и метамфетамин. На П. е дадена възможност да даде кръвна проба за изследване, която той отказва, за което е съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози (л.49-51). В протокола за медицинско изследване е отразено, че лицето е употребило на 08.12.2024 г. метамфетамин като тогава въобще не съобщава, че приема някакви лекарства. В случая П. отказва да бъде проверен/изследван за проверка на всяка от двете субстанции, като по същество този отказ е отказ да бъдат извършвани действия с различен вид и характер, имащи за цел осъществяване на контрол за спазване на различни забрани, засягащи по различен начин и в различна степен обществените отношения, поради което правилно първоинстанционният съд приема, че взетата проба с техническо средство е валидна и същата установява по безспорен начин употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин. Наличието на наркотични вещества е установено по надлежния ред, като са спазени изискванията, визирани в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Към момента на деянието надлежният ред за установяване на употребата на наркотични вещества от водачи на МПС се урежда в разпоредбите на Закон за движението по пътищата (ЗДвП) –чл.5, ал.3, т. 1, чл. 171 и чл. 189, и в Наредба № 1/19.07.2017 г., която урежда реда за проверка с техническо средство, издаване на талон за медицинско изследване, вземане и лабораторно изследване на кръвна проба. Предвид недаването на кръвна проба, която евентуално би опровергала дадения положителен резултат за наркотици от 24.12.2024 г., направен с Дрегер DrugTest 5000 ARRC-0049 на П. правилно съдът не са кредитирани показанията на свидетелката П. (майка), за лекарствата, които тя твърди, че е приемал сина й. Тези показания биха имали значение само при наличие на резултати от дадена кръвна проба. Правилно съдът приема, че данните от съдебномедицинската експертиза по никакъв начин не опровергават данните от направения на П. тест Дрегер DrugTest 5000 ARRC-0049. Макар, че в мотивната част на заповедта е посочено, че служителят е нарушил и разпоредбата на т. 28 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, правилно в диспозитива на същата нарушението е квалифицирано като такова по чл. 203, ал. 1, т. 15 ЗМВР. Със същата квалификация е и образувано дисциплинарното производство /заповед № 3282з-19/3.01.2025г./ Предвид специфичната дейност на служителите в МВР, в чиято структура попада и ГКПП – Капитан Андреево от ГПУ – Свиленград при РДГП – Елхово безупречното поведениe на служителите на МВР е задължително за тях както по време на изпълнението на служебните им задължения, така и извън службата им. Полицейските органи са един от главните символи на държавността и законността и действията им са от огромно значение за доверието на гражданското общество в институциите. Ако тези действия са в разрез със закона или дори с общоприетите норми за поведение, това води до загуба на доверие сред гражданите и до нежелание за спазване на утвърдения ред на държавно управление, поради което наложеното му наказание е законосъобразно в какъвто смисъл се е произнесъл първоинстанционният съд. Представеното пред настоящата инстанция Постановление за прекратяване на наказателно производство по пр. пр. № 5708/2024 г. по описа на Районна прокуратура гр.Хасково от 12.03.2026 г. е ирелевантно в настоящия случай, защото както бе споменато по-горе държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни доводи в тази насока не се навеждат от касатора. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и същото не следва да бъде касирано. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователно, а ответната страна не е заявила претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,