Решение № 291 от 15.5.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002105445/2023 г.

Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от П. З. Д., чрез процесуалния му пълномощник адв. Б. Ж., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 157/17.02.2023 г., постановено по гр. дело № 1855/2022 г. на Русенския районен съд (РРС), с което по иск на Р. Т. Р. е отменено, направеното в полза на молителя дарение, обективирано в нотариален акт №, т., дело № г. на нопариус с рег. №, на 4/6 идеални части от апартамент № на ет., вх. на ЖСК „Д. коприна“, [улица], [жк], [населено място] (имотът е подробно описан ведно с принадлежностите му), като молителят-ответник е осъден да заплати на ищцата разноски по делото. С молбата, предвид и уточнението и с молба от 15.11.2023 г., се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителят твърди, че от години живее в САЩ, поради което не е бил намерен за връчване на исковата молба по делото и му е бил назначен особен представител, който е подал отговор в срок. Твърди още, че особеният му представител е подал молба с вх. № 29339/22.11.2022 г., с която помолил съда да отложи делото за друга дата, тъй като на датата на първото заседание – 14.12.2022 г., от 13.30 ч. имал насрочено заседание по гр. дело № 327/2022 г. на Тутраканския районен съд (ТРС), като посочил в молбата, че до следващото съдебно заседание ще представи доказателства за тези твърдения. С „имейл“ (молба по ел. поща) с вх. № 32183/19.12.2022 г. особеният представител представил съдебни протоколи, с които удостоверил ангажираността си на 14.12.2022 г. в [населено място]. В съдебното заседание на 14.12.2022 г. РРС не уважил молбата за отлагане на делото, като приел, че явяването на особения представител в друг съд от 13.30 ч. на същата дата не е основание за неявяването в заседанието по настоящото дело. Молителят изтъква, че заседанието по делото, чието отлагане е поискано, е било от 11 часа в [населено място], а другото дело е било от 13.30 ч. в [населено място]. При така изложените твърдения, молителят навежда подробни съображения за нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК – в редакцията към 14.12.2022 г., както и за наличие на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, като поддържа, че не е взел участие в първото по делото заседание и не е бил надлежно представляван в него, поради което бил лишен от възможността да задава въпроси на свидетелите на ищеца, да формулира въпроси към вещото лице и да даде становище по писмените доказателства. Изложеното в молбата се поддържа в откритото съдебно заседание. Насрещната страна Р. Т. Р. не е подала отговор на молбата за отмяна, не заявява становище по нея и в откритото съдебно заседание. Както е прието и в определение № 297/23.01.2024 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна, когато вследствие допуснато от съда нарушение на съответните съдопроизводствени правила молителят е бил лишен от възможността да участва лично или чрез надлежен представител като страна по делото, или когато не е могъл да се яви лично или чрез надлежен представител като страна по делото поради настъпването на особени обективни, непредвидими и непреодолими обстоятелства. В случая не е налице никоя от тези хипотези. От данните по гр. дело № 1855/2022 г. на РРС се установява, че с разпореждане № 7122/29.09.2022 г., като е установил, че е изпълнена процедурата по чл. 47 от ГПК, съдът е назначил адв. С. И. за особен представител на молителя, в качеството му на ответник по делото. След подаване на отговор на исковата молба от името на последния чрез назначения му особен представител, с определение № 4078/08.1.2022 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.12.2022 г. от 11 ч., за което страните са били редовно призовани, и конкретно – молителят – чрез адв. И., който е получил призовката на 11.11.2022 г. С молба с вх. № 29339/22.11.2022 г. адв. И. е заявил, че не може да присъства в насроченото съдебно заседание, тъй като за същата дата от 13.30 ч. следва да се яви като процесуален представител на ответника по гр. дело № 327/2022 г. на ТРС, за което е уведомен от предходното съдебно заседание, проведено на 07.11.2022 г. С оглед това е помолил РРС да приеме, че са налице уважителни причини за неявяването му и да отложи делото за друга дата. Със същата молба адв. И. е направил и алтернативно изявление, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, не възразява да бъдат приети писмените доказателства на ищцата и да бъдат събрани поисканите от нея гласни доказателства; заявил е и че няма да прави доказателствени искания и е помолил съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли иска. В съдебното заседание, проведено на 14.12.2022 г. от 11 ч. до 11.40 ч., съдът е докладвал тази молба и е намерил, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, като е изложил съображения, че посоченото от адв. И. съдебно заседание пред друг съд от 13.30 ч. не е основание за неявяването му в съдебното заседание по делото пред РРС. Поради това съдът е дал ход на делото, изложил е доклада си, приел е писмените доказателства на ищцата, допуснал е поисканата от нея съдебно-икономическа експертиза, разпитал е доведените от нея двама свидетели и е отложил делото за 08.02.2023 г. С молба с вх. № 32183/19.12.2022 г. адв. И. е представил съдебния протокол от съдебното заседание по гр. дело № 327/2022 г. на ТРС, проведено с негово участие на 14.12.2022 г. от 13.30 ч. до 13.40 ч. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. 1 от ГПК постановява, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК (в първоначалтата и редакция, действала към 14.12.2022 г.), съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът ѝ не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Цитираната по-горе разпоредба на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК също изисква, вследствие нарушението на съответните съдопроизводствени правила (в случая – на чл. 142, ал. 2 от ГПК), молителят да не е могъл да се яви лично или чрез надлежен процесуален представител по делото, поради настъпването на особени обективни, непредвидими и непреодолими обстоятелства. В случая не е налице такова непредвидимо и непреодолимо препятствие за явяването на особения процесуален на молителя в съдебното заседание на 14.12.2022 г. по гр. дело № 1855/2022 г. на РРС. Адв. И. е бил уведомен още на 07.11.2022 г. за насрочването на другото дело пред ТРС, поради което участието му по това друго дело не е било непредвидено. То не е и непреодолимо препятствие (обстоятелство) за явяването му в съдебното заседание на същата дата пред РРС, тъй като адв. И. е имал възможността да избере по кое от двете дела да се яви. Освен това, в качеството си на особен процесуален представител на молителя, съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗПП, той е могъл да преупълномощи друг адвокат от Националния регистър за правна помощ, който да представлява молителя в съдебното заседание на 14.12.2022 г. пред РРС, за което адв. И. е разполагал и с достатъчно време – повече от месец, тъй като е бил призован от РРС на 11.11.2022 г. Следователно, не е налице допуснато от съда нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК, още повече, че с молбата си от 22.11.2022 г. адв. И. изрично е направил и алтернативно изявление, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, не възразява срещу доказателствените искания на ищцата и че самият той няма да прави доказателствени искания в качеството си на особен представител на молителя. Отделно от горното, от данните по делото се установява, че адв. И. е представлявал молителя пред РРС в следващото насрочено съдебно заседание на 08.02.2023 г., в което е прието заключението на съдебно-икономическата експертиза, проведени са устните състезания между страните и съдът е обявил, че ще се произнесе с решението си. В това съдебно заседание адв. И. не е оспорил експертното заключение, не е поискал поставяне на допълнителни задачи на вещото лице, а отново е заявил, че няма доказателствени искания; не е поискал и преразпит на свидетелите, изслушани в съдебното заседание на 14.12.2022 г., нито е поискал възможност да оспори представените и приети в същото заседание писмени доказателства на ищцата. Особеният процесуален представител на молителя не е подал и въззивна жалба срещу решението на РРС, с която също е могъл да направи такива доказателствени искания, съгласно чл. 266, ал. 3 от ГПК, ако е считал, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е разгледал делото в съдебното заседание на 14.12.2022 г.

От гореизложеното е видно, че нито е налице соченото от молителя нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК, нито пък особеният му представител по делото е бил препятстван да участва в събирането на доказателствата по делото, както неоснователно се поддържа в молбата за отмяна и в уточнението `и с молбата от 15.11.2023 г. В заключение, – тъй като обективно не е налице соченото от страна на молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение