Решение № 10504 от 18.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция "Митница Варна" в Агенция "Митници", правоприемник на Териториална дирекция "Северна морска", подадена чрез юрисконсулт Караславов, против Решение 635/10.05.2022 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело 645/2022 г. по описа на съда, с което е отменено по жалба на "Еврона" АД - гр. Варна Решение към MRN 19BG002002014921R0/03.09.2019 г. с рег. 32-278194/24.09.2020 г., издадено от Директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Касационния жалбоподател оспорва изводите на съда, че административният акт не съдържа мотиви, както и че митническите органи неправилно са приложили чл.140 вр. чл.141 и чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Сочи, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава митническият орган се е съобразил с Решение на СЕС от 16.06.2016г. по дело С-291/15. Твърди се още в касационната жалба, че решаващия състав на съда не е извършил преценка на доклада на Европейската служба за борба с измамите и не е обсъдил направените с доклада констатации. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Касационният жалбоподател моли при преценка от настоящия съдебен състав за противоречие между националното законодателство и законодателството на ЕС, да се отправи преюдициално запитване до СЕС, без да са изложени мотиви и конкретизация на това искане. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. Ответникът по касационната жалба - "Еврона" АД оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Тимчева в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е Решение към MRN 19BG002002014921R0/03.09.2019 г. с рег. 32-278194/24.09.2020 г., издадено от Директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници", с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки 1 и 2 по митническата декларация от 3.09.2019 г., определена е нова митническа стойност на внасяните от "Еврона" АД стоки, разпоредено е коригиране на митническата декларация за стоки 1 и 2, и са установени дължими суми за досъбиране - мито в размер на 55, 14 лв., окончателно антидъмпингово мито в размер на 813, 20 лв., окончателно изравнително мито в размер на 202, 90 лв. и ДДС в размер на 398, 07 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, дължими от "Еврона" АД. От фактическа страна съдът е установил, че на 03.09.2019 г. дружеството вносител "Еврона" АД е декларирало внос на стоки от Китай: "електрически скутер 1 брой, код по ТАРИК 8711609090, 15 кг., митническа стойност 232, 36 лева и "електрически велосипеди 2 броя, код по ТАРИК 871160100, допълнителен код по ТАРИК С416, 61 кг., митническа стойност за 1 брой 447, 23 лева. Към митническата декларация е представена фактура QSBGMP2019А0605/06.06.2019 година на обща стойност 630 щ. д. Във фактурата е посочено условие на доставка FOB Qingdao, посочен е начина на плащане - 100% и изпращане на стоките в рамките на 7-10 дни от получаване на плащането по сделката. Не са представени доказателства за плащане на цената. С писмо peг. 32-139485/23.04.2020 година Европейската служба за борба с измамите е уведомила митническите органи за започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от Китайската Народна Република, чрез подфактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на по-ниски мита при внос на митническата територия на Европейския съюз. В писмото е посочено, че разследването е във връзка с предоставена информация от Европейската асоциация на производителите на велосипеди и обхваща стоки, класирани в кодове по ТАРИК 8711 60 10 00 и 8711 60 90 10. В писмото е изразено съмнение, че с цел заплащане на по-ниски мита при вноса в Европейския съюз са представени неистински фактури от името на китайското дружество JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BICYCLE TECHNOLOGY, произведени от други китайски дружества с допълнителен код по ТАРИК С999. Посочено е, че при направената съпоставка с данните за износа от Китай и данните от Surveillance II по отношение на допълнителен код C416 е установено, че някои от доставките са от JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BICYCLE TECHNOLOGY, докато други са изнесени от други две дружества - CHANGZHOU QUALISPORTS TECHNOLOGY CO. LTD и CHANGZHOU MXUS. Посочено е, че са установени случаи на износ на електрически велосипеди, за които е използвана идентичността на JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BICYCLE TECHNOLOGY, както и че са подфактурирани и в случай на правилно деклариран изпращач и при кражба на идентичност на изпращача. На основание горното и поради липса на документи, касаещи проверката на митническата стойност и които биха дали информация за това какви цени на стоките в пратката са били договорени, какви са сроковете и начините им на заплащане, митническите органи са приели, че са налице основателни съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност. Според митническите органи за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 за идентични стоки. Поради това, след направен анализ на получената информация са ценени резултати от оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки на други вносители, които не са необичайно ниски. Прието е, че митническата стойност за стока 1 "електрически скутер", следва да се определи на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като се вземе предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 19BG001007006022R8/03.07.2019 г. 387, 90 лв. /бр., а за стока 2 "електрически велосипеди" по митническа декларация MRN 19BG005100094304R9/03.07.2019 г. 829, 03 лв. /бр. Относно декларирания допълнителен код по ТАРИК за стока 2 е установено, че към датата на регистриране на митническата декларация, с деклариран произход Китай е деклариран код по ТАРИК 8711601000, попадащ в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/73 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/72 на Комисията от 17 януари 2019 година за налагане на окончателно антидъмпингово и изравнително мито, с деклариран допълнителен код по ТАРИК С416, със ставка на окончателното антидъмпингово мито 24, 2 % и окончателно изравнително мито 9, 2 %, но поради липса на допълнителни документи и с оглед предоставената информация от OLAF, допълнителният код пo ТАРИК за стока 2 следва да е С999 със ставка на окончателно антидъмпингово мито 62, 10 % и ставка на окончателно изравнително мито 17, 20 %. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че при липсата на каквито и да било доказателства, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, както и при липсата на доказателства за извършени вносове, при същите търговски условия, на цена, по-ниска от декларираната от жалбоподателя, митническите органи неправилно са пристъпили към определяне на митническа стойност. Съдът е обсъдил и приетия като доказателство по делото Доклад на Европейската служба за борба с измамите и е приел, че същия има характеристиките на официален свидетелстващ документ, арг. чл. 11 от Регламент 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (Регламент 883/2013), но в него не се съдържат фактически установявания, които да бъдат приети като доказателство. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, във вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение, вр. чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г., поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларации на трети лица, както и е определил нов допълнителен код по ТАРИК за стока 2, директорът на ТД "Северна морска" е постановил незаконосъобразен административен акт, подлежащ на отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорния въпрос по делото е дали са налице основанията за неприемане на декларираната договорна стойност като метод за определяне на митническа стойност по реда на чл. 70, параграф 1 от МК и определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г., и съответно законосъобразно ли е определена митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В случая, при определяне на новата митническа стойност за внесените стоки 1 и 2 митническите органи се позовават на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс). По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. В случая, за да определят нова митническа стойност за стоки 1 и 2 по процесния внос, митническите органи са съобразили информацията, получена от OLAF за започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от Китай чрез подфактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на по-ниски мита при вноса на митническата територия на Съюза. Митническите органи са се позовали на установената от ОЛАФ възможно най-ниска средна единична цена за най-евтините електрически велосипеди, която обаче, в настоящия случай е приблизително същата в сравнение с фактурната стойност на процесната стока, поради което не може да се приеме, че съмненията са основателни. Правилно съдът е приел и, че митническият орган не е определил законосъобразно новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Позовавайки се на договорната стойност по посочените в решението 2 бр. митнически декларации от 03.07.2019 г., той не е доказал, че последните касаят сходни стоки по определението в чл. 1, § 2, 14) от регламента за прилагане. Видно от доказателствата по делото, с процесната митническа декларация и тези, послужили за определянето на новата митническа стойност, са декларирани електрически велосипеди и скутери, но липсват сравнение и изследване за сходство на стоките, дължимо от митническите органи при определянето на нова митническа стойност чрез договорна стойност на сходни стоки, поради неприемане на декларираната договорна стойност. В митническото решение не е направен анализ, от който да се обоснове основателно съмнението в декларираната договорна стойност и да се определи нова такава, още повече що се отнася до стока 1 електрически скутер. Действително, приетия като доказателство по делото окончателен доклад на ОЛАФ касае внос от Китай на електрически велосипеди, при които е установено възможно неплащане на митата на ЕС за внос на п осочените стоки, използвайки различни механизми за измама, сред които са кражба на самоличност на производителя "Jiangsu Lvneng Electrical Bicycle Technology Co",който се ползва от по-ниски антидъмпингови и изравнителни мита в сравнени е с други китайски производители. Следва да се вземе предвид, обаче, че докладът на ОЛАФ не е съществувал към момента на издаване на отменения от първоинстанционния съд административен акт. Освен това в докладът на ОЛАФ е посочено, че във връзка с предполагаемата кражба на самоличност са събрани различни образци на фактури, представени в няколко държави-членки, сред които и България, които, обаче касаят внос от м. март 2021г., а процесния внос е през 2019 г. и то на единична цена от 447.23 лева, която е над минималната търговска стойност на най-евтините според доклада китайски електрически велосипеди 220 евро. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба е посочено, ако съдът прецени, да отправи искане за преюдициално запитване до СЕС за противоречие между националното законодателство и законодателството на СЕС. Това искане е неоснователно, тъй като от една страна касаторът не сочи такова противоречие, а от друга страна по правния спор по настоящето дело е пряко приложим посоченият по-горе Митнически кодекс на ЕС, а не вътрешните разпоредби на националния закон. С оглед изхода на делото, неговата фактическа и правна сложност на спора и извършените процесуални действия, съдът намира искането на ответника за присъждане на разноски за основателно до размера от 150 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на осмо отделение