Решение № 6101 от 21.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Андела АД, гр. Бургас, приподписана от адв. Николова, срещу решение 824 от 07.06.2021 г. постановено по адм. д. 490 по описа на Административен съд Бургас за 2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-434-0048766 от 04.01.2021г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас, Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че оспорената заповед е немотивирана. Иска отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Ответникът началник отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол гр. Бургас, чрез юрк. Дочев оспорва касационната жалба, намира че е неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и обосновано. Претендира разноски по делото. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, във срока по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС- Бургас е законосъобразността на ЗПАМ ФК-434-0048766 от 04.01.2021г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас, Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект бензиностанция Андела, находящ се в гр. Бургас, кв. Горно Езерово, местност Кариерата 1, стопанисван от Андела АД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл. 118, ал. 6 от ЗДДС във вр. с чл.186, ал.1, т.1, б.г , чл. 186, ал. 3 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Оспорената заповед е издадена след извършена проверка на 18.12.2020 г. в 10:30 часа в обекта. При проверката е установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл.118, ал.10 ЗДДС, не е подал данни в НАП за доставката и движението на доставените/получени количества течни горива за дата 28.10.2020 г., като същевременно не е налице изключението по чл.118, ал.11 ЗДДС, което би могло да освободи жалбоподателя от това негово задължение /ако същият е отчел доставките като получени на тази дата чрез електронната си система за фискална памет ЕСФП/. Контролните органи са констатирали след извършена справка в програмен продукт ФУДВ, че за дата 28.10.2020 г. не са подадени данни към НАП за получените доставки на горива в търговския обект на датата на настъпване на данъчното събитие, съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 ЗДДС. За констатациите е съставен Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0048766/18.12.2020 г. на основание чл.110, ал.4 във връзка чл.50, ал.1 ДОПК, в който е отбелязано, че проверката е започнала в 10.30 ч. на 18.12.2020 г. и е приключила в 12.10 часа същия ден, като до края на проверката до НАП не са били подадени данни за доставени горива по АДД документи за 28.10.2020 г. Въз основа на констатациите в протокола е издадена оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка: запечатване на стопанисвания от Андела АД търговски обект бензиностанция и забрана за достъп до него за срок от 30 дни за нарушение на чл.118, ал.6 ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.г ЗДДС. Като мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, органът е изложил съображения за системност в поведението на търговеца, като е цитирал множество съставени за същия вид нарушение НП, както и издадена заповед за налагане на ПАМ ФК-501-0344957/19.09.2019 г. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу ЗПАМ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В случая нарушението, изразяващо се в неподаване на данни към НАП за извършените доставка от 28.10.2020 г. на 4 999 л гориво е безспорно установено. Съдът е приел, че неправомерното поведение на дружеството е системно, тъй като приходните органи са посочили множество НП, съставени за същите нарушения. Съдът е приел, че мотивите на заповедта напълно съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства, от които се установява, че нарушението е извършено от Андела АД. В заключение първостепенният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, с оглед на което е отхвърлил предявената срещу нея жалба. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти, той е формирал обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в Националната агенция по приходите. Относимата разпоредба на чл. 118 ЗДДС в случая е тази на аления 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В случая мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е наложена за констатирано нарушение по чл. 186, ал. 1, б. г неспазване на реда и начина за подаване на данни по дистанционна връзка с НАП. Неподаването на данни е изрично констатирано при извършената проверка в обекта на 18.12.2020 г. При така установените факти, първостепенният съд правилно е приел, че не е спазено изискването, регламентирано в чл. 118, ал.6 ЗДДС, а извършеното нарушение е основание за налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС. Неоснователни са доводите на касатора, че след узнаване за нарушението, същото е отстранено. Такива доказателства по делото не са ангажирани, нито пред административния съд, нито пред настоящата инстанция. Обосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ е мотивирана по отношение на определения в нея срок. Установеното системно неизпълнение на задълженията за отчитане на данни относно наличните количества в резервоарите за съхранение на гориво пречи изобщо на извършването на контрол кога и как се зарежда горивото и дали то съответства на закупеното и после продадено количество. В издадената ЗПАМ са цитирани множество съставени за същия вид нарушение НП, както и ЗПАМ ФК-501-0344957/19.09.2019 г. Посоченото обстоятелство, преценено заедно с вида на търговския обект, местонахождението му и предмета на продажбите - акцизни стоки са мотивирали административния орган да определи именно 30 дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Правилно съдът е преценил като съразмерна наложената мярка от гледна точка на тежестта на нарушението. Неоснователно е касационното оплакване за нарушаване на принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 АПК. В случая правата и интересите на дружеството не са засегнати прекомерно. Като е достигнал до извод, че предявената жалба е неоснователна и е отхвърлил същата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът претендира разноски за двете инстанции. В първоинстанционното решение изрично е посочено, че от страните не са претендирани разноски, поради което такива не са присъдени. В тази част решението не е обжалвано от административния орган и е влязло в сила. С оглед на изложеното на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение