Решение № 12293 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10203/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на ТД на НАП - Варна, подадена чрез юрк. И. Апостолова, за отмяна на влязло в сила решение 8345/24.07.2025 г., постановено по адм. дело 2214/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. В молбата се твърди, че са налице основанията по чл. 239, т. 4 за отмяна на горепосоченото решение. Доводите са за противоречието му с влязло в сила Определение 3295/17.11.2023 г., постановено по адм. дело 1832/2023 г. по описа на Административен съд - Варна. Отчитайки фактическата обстановка по двете дела поддържа, че е налице субективен и обективен идентитет между двата съдебни акта. Съображенията за това са, че и в двете съдебни производства е налице едно и също искане отмяна на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. С220003-022-0031548/18.05.2022 г. на публичния изпълнител по и. д. 160000303/2016 г. по описа на ТД на НАП - Варна. Формулираният петитум в молбата е за отмяна на влязлото в сила решение 8345/24.07.2025 г., постановено по адм. дело 2214/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. Ответният по молбата за отмяна Крамер груп АД, чрез адв. Т. Бонев, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след проверка по допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Същата е процесуално допустима като подадена в тримесечния срок по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК във връзка с основанието по чл. 239, т. 4 АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 8345/24.07.2025 г., постановено по адм. дело 2214/2024 г. по описа на Административен съд - Варна е отменил решение 218/13.09.2024г. на директора на ТД на НАП Варна и е отменил постановление С220003-022-0031548/18.05.2022г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, с което е наложен запор върху 450 кв.м. идеални части от временен преместваем търговски обект- павилион, находящ се в гр. Варна. [улица], построена в ПИ с идентификатор 10135.2557.154 по КККР на гр. Варна. С определение 3295/17.11.2023 г., постановено по адм. дело 1832/2023 г. по описа на Административен съд - Варна е оставена без разглеждане искова молба, подадена от "КРАМЕР ГРУП" АД, в която наред с останалите четири искания е инкорпорирано и искане да бъде отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. С220003-022-0031548/18.05.2022 г. на публичния изпълнител по и. д. 160000303/2016 г. по описа на ТД на НАП-Варна и да бъде осъден публичния изпълнител да вдигне запора върху притежаваната от Крамер Груп АД движима вещ - временен преместваем търговски обект, представляващ лека конструкция, изработена от разглобяеми елементи - базар, преработен в ресторант и сладкарница, находящ се в гр. Варна, [улица], построен в поземлен имот с идентификатор 10135.2557.154 (собственост на Община Варна), с обща покрита площ на преместваемия обект 543 кв.м, от които 93 кв.м. са собственост на Община Варна, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. С220003-022-0031548/18.05.2022 г. на публичния изпълнител по и. д. 160000303/2016 г. по описа на ТД на НАП-Варна, вписан в ЦРОЗ по партидата на заличеното търговско дружество Крамер Център ЕООД под 2022062002074, и производството по адм. дело 1832/2023 г. по описа на Административен съд Варна е прекратено. Отмяната на влезлите в сила съдебни актове представлява извънреден и извънинстанционен способ за контрол на лимитативно изброените в чл. 239 АПК основания. Регламентираното основание в чл. 239, т. 4 АПК за отмяна обхваща хипотезата, при която между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Искането на ТД на НАП - Варна на посоченото правно основание е неоснователно поради отсъствие на елементите от състава на посочената правна норма. С Тълкувателно решение 6/2010 г. по тълк. дело 4/2010 г. на ВАС, Общото събрание на колегиите е разяснило, че противоречието трябва да е между самите решения, а не между техните мотиви и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Според приетото разрешение с ТР 6/2010 г., разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В конкретния случай липсват такива противоречащи си решения. Самият искател посочва, че атакуваното от него решение противоречи на определение, докато основанието за отмяна в поддържаната хипотеза по чл. 239, т. 4 АПК се отнася само за съдебни решения, но не и за определения и разпореждания. Това е така, защото наличието на противоречащи си съдебни актове предполага наличието на формирана сила на присъдено нещо, каквато определенията нямат. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. Наред с изложеното съпоставката на двете съдебни производства по адм. дело 2214/2024 г. и по адм. дело 1832/2023 г. по описа нa Административен съд Варна не налага извод за тъждество на спорния предмет - решение 218/13.09.2024г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърден изричен отказ на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна за отмяна на обезпечителни мерки по изп. дело 160000303/16 г. и съответно Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. С220003- 022-0031548/18.05.2022 г. на публичния изпълнител по и. д. 160000303/2016 г. по описа на ТД на НАП-Варна. При неустановеност на основанията по чл. 239, т. 4 предявеното искане за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на Крамер груп АД следва да се присъдят разноски в претендирания размер от 750 лв. -разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,