Решение № 897 от 26.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2022 г.

Решение № 897 от 26.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2022 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Петрова, срещу Решение № 4286 от 27.06.2022 г., постановено по адм. дело № 11943/2021 г. по описа на Административен съд – София град, с което е обявено за нищожно писмо – отказ изх. № САГ21-ТП00-252/1/23.09.2021 г. на главния архитект на Столична община и преписката е изпратена по компетентност на Министерски съвет на Република България, както и Столична община е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК – недопустимост и неправилност на съдебното решение. Твърди се, че неправилно съдът приема, че оспореното писмо представлява отказ да бъде изменен Общия устройствен план /ОУП/ на Столична община, след като с него само на заявителя е предоставен подробен отговор. Според касатора доколкото същият не разполага с правомощия за изменение на ОУП на Столична община, то и поради това на искането на заявителя е отговорено с писмо, което няма характер на индивидуален административен акт. В приложени по делото писмени бележки касаторът твърди също така, че е разполагал с компетентност относно преценката налице ли е необходимост и основание за започване на процедура за изменение на ОУП, както и излага доводи относно законосъобразността на оспореното писмо. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – П. А., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Ангелов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в приложен по делото писмен отговор, както и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от П. А. срещу писмо изх. № САГ21-ТП00-252/1/23.09.2021 г. на главен архитект на Столична община, обективиращо отказ по подадено заявление вх. № САГ21-ТП00-252/21.07.2021 г. от жалбоподателя с искане за допускане/разрешаване изработване на проект за изменение на ОУП на Столична община от 2009 г. по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.206.63, попадащ в УПИ I "за озеленяване с режим Тго", кв. 288, и в устройствена зона "Терени за локални градини и озеленяване" /"Тго"/ по ОУП на Столична община, като се промени тази зона на устройствена зона "Жилищна зона с преобладаващо високоетажно застрояване" /"Жг"/. В писмото е посочено, че според чл. 127, ал. 8 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ ОУП на Столична община, както и измененията на действащия ОУП се приемат с решение на Министерски съвет по реда на ЗУТ и спазване на Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО/, като основанията за изменение на ОУП са посочени в чл. 134, ал. 1 от ЗУТ. Посочено е още, че дори и да е изтекъл срокът за отчуждаване на процесния имот, то това не променя устройствената зона, в която същият попада съгласно ОУП на Столична община, нито обективира правно основание за изменението му по смисъла на хипотезите, посочени в чл. 134, ал. 1 от ЗУТ, както и че следва да се има предвид и нормата на чл. 103а, ал. 1 от ЗУТ. За да обяви за нищожно оспореното писмо административният съд е приел, че същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и чл. 214, т. 1 от ЗУТ, доколкото с него се слага край на административното производство и по същество се отказва на искането от заявлението, както и че същото е издадено от орган без правомощия. Прието е от съда, че компетентен да се произнесе по искането за изменение на ОУП на Столична община от 2009 г., в съответствие с чл. 127, ал. 8 от ЗУТ, е Министерски съвет на Република България, а не главният архитект на Столична община. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че главният архитект на Столична община е следвало да препрати по реда на чл. 31, ал. 2 от АПК заявлението на жалбоподателя на компетентния орган – Министерски съвет. Решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че писмо изх. № САГ21-ТП00-252/1/23.09.2021 г. на главен архитект на Столична община представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и чл. 214, т. 1 от ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол. Видно от съдържанието на писмото същото обективира отказ по подадено заявление вх. № САГ21-ТП00-252/21.07.2021 г. от жалбоподателя с искане за разрешаване изработването на проект за изменение на ОУП на Столична община по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.206.63, попадащ в УПИ I "за озеленяване с режим Тго", кв. 288, и в устройствена зона "Тго" по ОУП на Столична община от 2009 г. По същество с това писмо административният орган отказва провеждането на процедура по изменение на действащия ОУП на Столична Община и слага край на административното производство по заявлението на П. А., с което се засяга пряко правната сфера на заявителя. Неправилно обаче съдът е приел, че оспореният отказ е постановен от некомпетентен орган, както и че в съответствие с чл. 127, ал. 8 от ЗУТ компетентен да се произнесе по заявлението на жалбоподателя е Министерски съвет на Република България. В конкретния случай със заявление вх. № САГ21-ТП00-252/21.07.2021 г. П. А. е сезирал главният архитект на Столична община с искане да допусне/разреши изработването на проект за изменение на ОУП на Столична община от 2009 г. по отношение на собствения му поземлен имот с идентификатор 68134.206.63, попадащ в УПИ I "за озеленяване с режим Тго", кв. 288, и в устройствена зона "Тго" по ОУП на Столична община, като се промени тази зона на устройствена зона "Жг". По съществото си това заявление съставлява искане за изготвяне на предложение за разрешаване изготвянето на проект за изменение на действащия ОУП, а не искане за приемане на решение за одобряване на изменение на ОУП по чл. 127, ал. 8 от ЗУТ, което безспорно е в компетентността на Министерски съвет на Република България. С оглед на това приложима в процесния случай е не нормата на чл. 127, ал. 8 от ЗУТ, а тази на чл. 124, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която общинският съвет приема решение за изработване на проект за изменение на действащ ОУП по предложение на кмета на общината. В съответствие с цитираната разпоредба и предвид съдържанието на заявление вх. № САГ21-ТП00-252/21.07.2021 г., компетентен да се произнесе по същото е бил кметът на Столична община, който е следвало да извърши преценка на искането и в случай, че прецени неговата основателност да изготви предложение до Столичен общински съвет /СОС/ за приемане на решение за допускане изработването на проект за изменение на ОУП на Столична община в частта относно имот с идентификатор 68134.206.63, попадащ в УПИ I "за озеленяване с режим Тго", кв. 288. В случая обаче доколкото пред настоящата съдебна инстанция е представена и приета като доказателство заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, с която на главния архитект на Столична община е делегирано правомощието да прави предложение до СОС, придружено от задание по чл. 125 от ЗУТ, за приемане на решение за изработване на проект за ОУП или за неговото изменение на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 127, ал. 8 от ЗУТ /т. 1. 11/, то последният към датата на постановяване на оспорения акт е бил компетентният административен орган за разглеждане на подаденото от жалбоподателя заявление и извършване на преценка налице ли са основания за започване на процедура по изменение на ОУП на Столична община чрез изготвяне на доклад с предложение за изменението до СОС. Предоставеното от закона правомощие на кмета на общината и делегирането от последния на това правомощие със заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на главния архитект на Столична община налага извод за действителност на оспорения административен акт, поради което обратните изводите на съда противоречат на закона и налагат отмяна на решението. Доколкото първоинстанционният съд е упражнил контрол само относно компетентността на административния орган и не е проверил останалите изисквания за законосъобразност на обжалвания акт, то не са налице основанията за постановяване на решение по съществото на спора от касационния съд. Това налага връщане на делото за ново разглеждане, при което новият съдебен състав да установи при издаване на процесния акт били ли са налице материално-правните основания за постановяване на отказ за изготвяне на предложение за приемане на решение от СОС за изработване на проект за изменение на ОУП на Столична община. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,