Решение № 11010 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6562/2018 г.

Решение № 11010 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6562/2018 г., I о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на полицейския орган при РУ-Карнобат при Областна дирекция на вътрешните работи на МВР (ОДМВР) Бургас А. Вълчев против решение № 583 от 27 март 2018 г., постановено по адм. дело № 2803/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че решението на съда е постановено при неправилна преценка на доказателствата относно наличието на данни за извършено престъпление. Ответникът по касационната жалба К. Стоянов не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) Административен съд Бургас отменя по жалба на К. Стоянов заповед рег. № 282 зз-111 от 24 септември 2017 г., издадена от полицейски орган – полицейски инспектор в група "ОП" при РУ – Карнобат А. Вълчев, с която Стоянов е задържан за срок до 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, но при липсата на фактическо основание на приложимия материален закон по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, който предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Приема се от съда, че в преписката по издаване на оспорения акт няма никакви данни по отношение жалбоподателя Стоянов, които да обосновават съпричастността му към посоченото в заповедта досъдебно производство, както и при несъобразяване с целта на закона поради липсата на данни, че лицето може да се укрие или да препятства с действията си разследването. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая, преценявайки събраните доказателства, съдът е извел неправилен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради липса на данни за извършено престъпление от страна на К. Стоянов, който се опровергава от писмените доказателства, представени в съдебното производство. По делото се установява, че ответникът по касация К. Стоянов е задържан за срок до 24 часа на 24 септември 2017 г. във връзка с образувано ДП № 282-ЗМ-314/2017 г. по описа на РУ Карнобат за това, че на 16 септември 2017 г. в гр. Карнобат, с цел да набави за себе си или за другиго облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму вреда – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. ДП № 282-ЗМ-314/2017 г. е образувано срещу неизвестен извършител за телефонна измама, извършена на 16 септември 2017 г. от 12. 30 часа до 13. 54 часа в частен дом в гр. Карнобат, на обществено място на ул. "Дебър" и в районна на часовникова кула в гр. Карнобат. В докладна записка от инспектор И. Велев от РУ Карнобат, съставена на 24 септември 2017 г., неделя, и изведена на 25 септември 2017 г., понеделник, приобщена по делото като част от административната преписка по издаването на акта, се сочи, че инспекторът е получил оперативна информация за две лица със съмнително поведение, които по време на извършване на деянието по ДП № 282-ЗМ-314/2017 г. – за времето от 11: 00 часа до 12-13: 00 часа на 16 септември 2017 г., са видяни да обикалят в района на часовниковата кула в гр. Карнобат и чието описание съвпада с описанието на задържаните в Бургас за измама, извършена по идентична схема, К. Стоянов и вуйчо му С. Стоянов. Лицата са задържани въз основа на тези данни с оглед установяване на евентуалната им съпричастност с извършената измама в гр. Карнобат, предмет на ДП № 282-ЗМ-314/2017 г. Тези обстоятелства кореспондират с данните от докладната записка за извършена работа от 25 септември 2017 г. на полицейския инспектор А. Вълчев, в която той сочи, че задържането е осъществено въз основа на подадената от инспектор Велев информация, че вероятно престъплението от 16 септември 2017 г. е извършено от лицата. С оглед на така установените факти, съдът неправилно е приел, че в преписката по издаване на административния акт няма никакви данни по отношение съпричастността на Стоянов към посоченото в заповедта за задържане престъпление, за което е образувано посоченото досъдебно производство. Ответникът по касация К. Стоянов е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - поради наличие на данни за извършено престъпление, като в акта са посочени фактическото и правно основание за задържането му. Разяснени са правата и е спазена административната процедура при задържането му. Правомощието по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР се упражнява от полицейския орган при наличие на посочените материалноправни условия, изискващи съществуването на данни, че дадено лице е извършило престъпление. Достатъчно е да са налице данни, от които може да се направи обоснован извод за съпричастност на определеното лице към извършено престъпление, като не е необходимо посочените данни да са пълни или категорични, установяващи по несъмнен начин вината на лицето. Тези данни следва да са достатъчно, т. е. да са от такова естество, че позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и съпричастността му към извършеното деяние. Това дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Не е необходимо да са събрани категорични доказателства за извършено престъпление. Без значение е и крайният резултат от образуваното досъдебно производство. Изложените в докладната записка на инспектор Велев от 24 септември 2017 г. данни обосновават преценката на полицейския орган за участие на ответника по касация в извършването на престъпление, за чието изясняване е решил, че е необходимо да бъде задържан. Докладната записка е съставена в деня на издаване на заповедта, 24 септември 2017 г., неделя, като деловодното й извеждане е било възможно в първия делничен ден след това – 25 септември 2017 г., когато е и сторено. Обстоятелството, че в резултат на задържането не е било потвърдено участието на лицето в престъплението, както и обстоятелствата, свързани с други актове за задържане на лицето през същия период при аналогични данни, не са необходими условия за законосъобразност на акта на задържане. Принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е оправдано, тъй като са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на защита на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода, и не е създала по-големи ограничения на правата на лицето от предвидените в закона с оглед обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъпленията. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите на касационния жалбоподател в този смисъл са основателни. Предвид горното, оспореното решение се явява валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон, и следва за бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на К. Стоянов срещу заповедта за задържане като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Разноски по делото не се претендират, поради което, съдът не дължи произнасяне по тях. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,