Решение № 7902 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2009 г.

Решение № 7902 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2009 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Иван Костадинов Кабасанов от гр. Смолян против заповед рег. № К-501 от 03.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, на Кабасанов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение от заеманата длъжност главен инспектор, началник на група в РД "Гранична полиция" - Смолян при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна защото визираното в нея дисциплинарно наказание не било извършено от него и затова, че уволнението е разпоредено след депозирано заявление за освобождаване от служба. Иска отмяна на заповедта. Ответната страна - министърът на вътрешните работи чрез процесуалният си представител юрисконсулт Райкова взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира жалба за допустима като подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. След преценка за съответствие на оспорената заповед с изискванията на чл. 59 от АПК за форма и съдържание на административния акт съдът достигна до правния извод, че заповедта е законосъобразна. В нея са изложени както фактическите обстоятелства, наложили издаването й, така и съответното правно основание и нарушените от жалбоподателя законови разпоредби. Извършеното деяние, изразяващо се в управление на лек автомобил след употреба на алкохол, довело до причиняване на ПТП, напускане на местопроизшествието, отказ да бъде изпробван с техническо средство и неявяване в специализирано здравно заведение за изследване на кръв по издадения за целта талон, станало достояние на други служби на МВР и граждани, е постъпка несъвместима с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с която е уронен престижа на службата. Деянието безспорно установено от приложените към административната преписка писмени доказателства и не се оборва с други от жалбоподателя. Производството по налагане на наказанието е изпълнено съобразно изискванията на ЗМВР и ППЗМВР, а и довод в тази насока не се прави. Не е нарушение на административнопроизводствени правила неуважаване на молбата на Кабасанов за освобождаване от служба, която е подадена след инцидента на 9.12.2008 г. и е опит да избяга от дисциплинарно производство и наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители, неизпълнение на служебните задължения, неспазване на служебните правомощия, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. С императивната разпоредба на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР , във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР при деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, каквото е извършеното от жалбоподателя, се налага задължително дисциплинарно наказание "уволнение". Това означава, че дисциплинарнонаказващият орган няма право на преценка какво наказание да наложи, нито да обсъжда причините, които са мотивирали служителя да извърши нарушението. Предвид установеното в дисциплинарното производство правилно поведението на служителя е квалифицирано като "поведение уронващо престижа на службата", изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона и утвърждаване принципите на правовата държава. В този смисъл и ТП № 3/2007 г. на ВАС. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, Върховният административен съд, трето отделение,