Решение № 4555 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16704/2013 г.

Решение № 4555 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16704/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Ваканционно селище "Русалка" АД, подадена от пълномощникът и процесуален представител адв. Йондров срещу решение № 124 от 4.10.2013 г. по адм. д. № 119/2013 г. на Административен съд - Добрич. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № ДК-02-СИР-4/30.01.2013 г. на началника на РДНСК-Североизточен район като незаконосъобразна. Ответникът началник на РДНСК-Североизточен район, в писмено възражение на юрк. Георгиева, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу № ДК-02-СИР-4/30.01.2013 г. на началника на РДНСК-Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "комплекс от басейни с кафе аператив" със ЗП 537 кв. м. в ПИ 655843.31.92 по плана за земеразделяне на с. Св. Никола, общ. Каварна, ваканционно селище "Русалка". Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, реализиран без строителни книжа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като същите са отменени със заповед № ДК-10-СИР-58/16.11.2011 г. на началника на РДНСК- Североизточен район, потвърдена с влязло в сила съдебно решение на Административен съд - Добрич № 197 от 26.10.2012 г. по адм. д. № 45/2012 г. Обсъдени са подробно релевантните доказателства и доводите на страните във връзка с констатациите на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, като е прието, че строежа е извършен от жалбоподателя през 2000 г. и се идентифицира по заключението на СТЕ във връзка с параметрите, визирани в отменените строителни книжа. Изложени са подробни мотиви по приложимостта на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, § 16 от ПЗР на ЗУТ, надлежния адресат на заповедта и категорията на строежа. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 26 от 14.11.2012 г. не са оборени в съдебното производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, за който строителните книжа са отменени с влязла в сила заповед, което е равносилно на липса на строителни книжа, т. е. налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Възражението за отпаднало действие на Разрешението за строеж, поради приемане на строежа и въвеждането му в експлоатация е неоснователно, тъй като с влязлата в сила заповед № ДК-10-СИР-58/16.11.2011 г. на началника на РДНСК- Североизточен район, разрешението за строеж е отменено като нищожно. Нищожните индивидуални административни актове не влизат в сила и не пораждат права, поради което извършеното строителство въз основа на нищожното разрешение за строеж се приравнява на такова, извършено без разрешение за строеж и е незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Процесния незаконен строеж, както правилно е приел административният съд, не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид обстоятелството, че е изграден през 2000 г., поради което и при липса на подадено заявление за узаконяване по реда и в срока по § 127, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗУТ е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Възраженията за неправилно установяване момента на изграждане на процесния строеж и елиминиране на представеното Удостоверение за търпимост от 24.06.2013 г. са неоснователни. Дори и да се приеме, че строежа е изграден пред периода 1999 г. -2000 г., то той не попада в изключителната хипотеза по ал. 1, § 16 от ПЗР на ЗУТ, както и в тази по ал. 2, а за да се преценява неговата търпимост по ал. 3 е необходимо да е заявен пред одобряващите органи в 6-месечен срок от влизане в сила на закона, което в случая не е налице. За процесния строеж не е приложим и новия режим на търпимост по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като той касае незаконни строежи, изградени в периода от изтичане на срока по ал. 3, § 16 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 г. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПЗР на ЗУТ не е отменена със ЗИДЗУТ, ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., т. е. тя е действаща и приложима с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. Следователно, след влизане в сила на ал. 1, § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и при липсата на изрична отмяна на нормата на § 16 от ПР на ЗУТ, са налични успоредно действащи норми, регламентиращи режима на търпимост, с визирани в тях конкретни изисквания, според периода на изграждането на незаконния строеж, а процесния строеж попада в хипотезата на ал. 3 на § 16 ПЗР на ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение