Решение № 4864 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5406/2015 г.

Решение № 4864 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5406/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 476/12.03.2015 г., постановено по адм. дело № 1833/2014 г., по описа на Административен съд Бургас, с което е изменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. Развиват се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Божидар Михалев Гичев, чрез пълномощника си по делото взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Божидар Гичев против АУПДВ № 01-6500/8920 от 09.07.2014 г. на зам.- изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". С него е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия в размер на 9034.39 лева по Мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. /ПРСР/, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", за кампании 2009 и 2010. От приетите по делото доказателства съдът е установил, че Гичев е поел петгодишен агроекологичен ангажимент, считано от 2009 г., като първа година, по мярка 214 "АЕП", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", по одобрени за участие по мярката имоти. За 2009 г., първата година от ангажимента бенефициентът е получил субсидия в размер на 8683.15 лева, а за втората, 2010 г. - 315.24 лв. С уведомително писмо от 27.08.2012 г., изпълнителният директор на ДФЗ е прекратил поетия от Гичев ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 11/2009 г./, поради неизпълнение на изискванията на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба. Актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент не е обжалван и е влязъл в сила. С писмо от 01.04.2014 г. Гичев е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ. На 09.07.2014 г., въз основа на влязлото в сила уведомително писмо за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 214, е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, в размера на изплатените субсидии за 2009 и 2010 г. При тези данни по делото, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в надлежната форма, но в противоречие с материалния закон, в частта, с която е установено вземане в размера на изплатената субсидия за Кампания 2009. Направен е извод за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., в сила от 20.03.2012 г. от административния орган, както и липса на законово задължение за възстановяване на субсидията за тази кампания. С обжалваното решение неправилно е изменил оспореният пред него АУПДВ, вместо частично да го отмени, като вместо сумата от 9 034.39 лева е определил размер на задължение от 351.54 лева, този на изплатената субсидия за Кампания 2010. Решението е неправилно в обжалваната му част, с която е изменен, на практика отменен, АУПДВ в частта, с която е установено публично държавно вземане за сума в размер на 8683.15 лв., изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за Кампания 2009. При неправилно приложение на закона съдът е приел, че към датата на получаване на субсидия за Кампания 2009 от ответника по касационната жалба, по поет от него ангажимент по мярка 214 "АЕП", липсва законово задължение за възстановяването и. Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. постановява, че агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години - т. е. касае се за дългосрочен ангажимент. Този ангажимент се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година от останалите четири години, кандидатите подават само заявление за плащане. Това заявление следва да съответства на нормативните изисквания за годината, през която е подадено и едновременно с това да е съобразено и с условията, при които е поет ангажимента. Изпълнението на поетия ангажимент за петгодишен период изрично е декларирано от Гичев при подаване на заявлението за финансово подпомагане. Поетото задължение не е изпълнено, като на третата година ангажиментът е прекратен с влязъл в сила административен акт, при установено неспазване на определеното с чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. изискване - агроекологичните дейности или направления, които се основават на площ, да се извършват върху едни и същи земеделски парцели за петгодишен период. Прекратяването на ангажимента има за естествена правна последица възстановяване на получената субсидия. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/2009 г., редакция от 17.04.2009 г. изрично повелява, че подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ, когато преустановят прилагането на агроекологичните дейности преди изтичането на срока по чл. 7, ал. 1. В случая е установено неприлагане на агроекологична дейност ВПС 1, съгласно Приложение 1 към чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г., довело до прекратяване на ангажимента. Неправилното позоваване в АУПДВ на неприложима законова разпоредба не основава недължимост на установеното с него публично държавно вземане, изплатена субсидия за кампания 2009. Като е приел обратното, въз основа на неправилно приложение на закона административният съд е постановил решение, което следва да бъде отменено в обжалваната му част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против АУПДВ № 01-6500/8920 от 09.07.2014 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", като неоснователна и в частта му, с която е установено публично държавно вземане и в размер от 8683.15 лева. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Не се установява реално такива да са сторени, не е представен и списък по чл. 80 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, трето отделение