Решение № 7104 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2020 г.

Решение № 7104 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Б. Г., П. Г. и Т. Г. са подали касационна жалба срещу решение № 2488/12.05.2020 г. по адм. дело № 2904/2019 г. по описа на Административния съд-град София, с което са отхвърлени предявените от тях искове срещу Комисията за енергийно и водно регулиране за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да изпълни решение № 947/21.01.2013 г. по адм. дело № 3104/2011 г. по описа на Върховния административен съд, както следва: иска на Б. Г. за сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, понесени за периода 10.05.2013 г. – 8.04.2014 г., иска на Б. Г. за сумата 3330 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, иска на П. Г. за сумата 3 330 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода 10.05.2013 г. – 8.04.2014 г. и иска на Т. Г. за сумата 3 330 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода 10.05.2013 г. – 8.04.2014 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на исковете и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното Производството по делото е образувано по исковата молба на Б. Г., П. Г. и Т. Г., с която са предявили срещу Държавната комисия за енергийно и водно регулиране иск за заплащане на обезщетение в размер на 3190 лева за имуществени вреди, причинени в периода 24.05.2013 г. – 8.04.2014 г. от незаконосъобразното бездействие на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да изпълни решение № 947/21.01.2013 г. по адм. дело № 3104/2011 г. на Върховния административен съд и да се произнесе по незаконния отказ на "ЧЕЗ Разпределение България" АД да предостави услугата " присъединяване към електрическата мрежа", ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.05.2014 г. С решение № 3642 от 30.05.2016 г. по адм. дело № 7329/2014 г. по описа на Административния съд София-град предявеният от Б. Г., П. Г. и Т. Г. иск е бил отхвърлен. С решение № 1791/9.02.2018 г. по адм. дело № 8904/2016 г. по описа на Върховния административен съд решението на административния съд е отменено като неправилно и делото е върнато за разглеждане от друг състав по съображения, че е установено незаконосъобразно бездействие, допуснато от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която не упражнила контрол и не дала задължителни предписания, съответно не е наложила санкции на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в резултат на което на ищците са причинени вреди. При разглеждането на делото обаче не били събрани доказателства за понесените от ищците вреди, което първоинстанционният съд трябвало да стори при новото разглеждане на спора. След връщането на делото, в хода на образуваното адм. дело № 1583/2018 г. по описа на Административния съд-град София, от името на Б. Г., П. Г. и Т. Г. е внесена молба от 11.04.2018 г., подписана от пълномощника на П. Г., в която се заявява, че ищците, при условия на алтернативност, поддържат претенцията си за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 3190 лева, но действителният размер на вредите, които понесли, бил по-висок. Посочват, че са били лишени от възможността за ползване на имота, с оглед на което правят искане да бъде назначена експертиза, която да установи пазарната цена за ползването за периода 10.05.2013 г. – 8.04.2014 г. на двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 72 км, с гараж, находяща се в София, квартал "Горна баня". Към молбата е приложена разписка за установяване на допълнителната такса от 97, 08 лева, която е заплатена на електроразпределителното дружество, както и документи за направени съдебни разноски в размер на 45 лева. В същата молба е посочено, че ищците са търпели и неимуществени вреди, изразяващи се в неудобствата, които Б. Г. и неговите родители понесли, делейки една стая в находящата се в съседство стара къща. Според заключението на назначената по делото техническа експертиза, стойността за ползването на имота за периода 10.05.2013 г. – 8.04.2014 г. е 5000 лева. В писмените бележки по съществото на спора, представени в съдебно заседание от 10.10.2018 г., ищците поискали да им бъдат присъдени обезщетения, както следва: на Б. Г. –обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лева за невъзможността да ползва имота си поради бездействието на административния орган и обезщетение за неимуществени вреди в определен от съда размер, ведно с лихва за забава, считано от 10.05.2013 г., на П. Г. и Т. Г. –обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания, отчаяние и несигурност поради липсата на държавен контрол върху незаконния отказ на електроразпределителното дружество, в размер, определен от съда, ведно със законната лихва от 10.05.2013 г. С решение № 6029/22.10.2018 г. по адм. дело № 1583/2018 г. по описа на Административния съд – град София исковете, както са предявени по писмените бележки, са отхвърлени. С решение № 3540 от 12.03.2019 г. по адм. дело № 14289/2019 г. Върховният административен съд е обезсилил решение № 6029/22.10.2018 г. по адм. дело № 1583/2018 г. и върнал делото за ново разглеждане на друг състав. В мотивите на решението Върховният административен съд изтъкнал, че съдът не е констатирал нередовностите на исковата молба, не я е оставил без движение и не е дал указания на ищците за тяхното отстраняване. Всеки от тях следвало да посочи поотделно претендираното обезщетение за имуществени вреди, като уточни неговия размер, вид и период, а също и обезщетението за неимуществените вреди. Не била конкретизирана и претенцията за присъждане на законната лихва на всеки един от ищците. С оглед изявлението на ищците, че съобразно заключението на назначената техническа експертиза претендират сумата 5000 лева като обезщетение за имуществени вреди, то в нарушение на изискванията на чл. 214, ал. 1, предл. последно ГПК, съдът не се е произнесъл по увеличението на исковете. Касационната инстанция указала, че при новото разглеждане първоинстанционият съд следва да прецени дали е налице увеличение на исковете. С разпореждане от 19.04.2019 г. по адм. дело № 2904/2019 г. по описа на Административния съд-град София исковата молба е оставена без движение. На ищците били дадени указания да посочат цената на всеки един от исковете за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, да изложат конкретните фактически обстоятелства относно това от какво произтичат вредите-административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, да посочат периода, през който са търпели вреди, както и периода и размера на вредите за забава. С молба от 23.04.2019 г., подадена от пълномощника на П. Г., е посочено, че ищецът Б. Г. претендира обезщетение в размер на 5000 лева за имуществени вреди, понесени за периода 10.05.2013 г. – 8.04.2014 г. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 330 лева, ищецът П. Г. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 330 лева за периода 10.05.2013 г. – 8.04.2014 г. и ищцата Т. Г. -обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 330 лева за периода 10.05.2013 г. – 8.04.2014 г. Върху обезщетението се претендира законната лихва, считано от 10.05.2013 г. или от момента, в който бездействието на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е признато за незаконно. Към молбата е приложена молба, озаглавена "уточнение на исковата молба", в която е направено подробно изложение на твърденията на ищците и исковете, които предявяват. Молбата-уточнение е подписана от тримата ищци. Представен е и препис, който не е връчен на ответната страна. С решение № 2488/12.05.2020 г. по адм. дело № 2904/2019 г. по описа на Административния съд-град София исковете, както са предявени по молбата-уточнение от 23.04.2019 г., са отхвърлени. Постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение е недопустимо. Съдът не е изпълнил указанията, дадени с решение № 3540 от 12.03.2019 г. по адм. дело № 14289/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Той не е съобразил, че искът, по който дължи произнасяне, е предявеният с първоначалната искова молба от 12.05.2014 г., по която е образувано производството по адм. дело № 7329/2014 г. по описа на Административния съд София-град. С тази искова молба Б. Г., П. Г. и Т. Г. са предявили общо иск за присъждане на обезщетение в размер на 3 190 лева за имуществени вреди, понесени в периода 24.05.2013 г. – 08.04.2014 г. ведно със законната лихва от 24.05.2013 г. Тъй като ищците не са изяснили в какво се изразяват от твърдените имуществени вреди поотделно за всеки от тях и за какъв период са търпени, както и не са посочили цената на предявения от всеки поотделно иск в рамките на сумата 3190 лева, с решение № 3540 от 12.03.2019 г. по адм. дело № 14289/2019 г. по описа на Върховния административен съд са дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. С разпореждането от 19.04.2019 г. административният съд е дал указания, но насочени към излагане на твърдения, свързани с новите искове, предявени от ищците. Съдът не е взел предвид, че с подадената в отговор молба-уточнение от 23.4.2019 г. фактически са предявени нови искове. Заявената от ищеца Б. Г. нова претенция за обезщетяване на имуществени вреди, възлизащи на сумата 5000 лева, не може се приеме за изменение на първоначално предявения от него иск. Такъв извод не може да се направи, при положение, че не е определен размера на първоначално предявения от него иск и не е посочено в какво се състоят понесените от него имуществени вреди. При висящност на исковете, за разглеждането на които е образувано исковото производство, ищците не могат да предявяват нови искове в същото производство и да предприемат изменение, при положение, че изменението е допустимо, само ако отговаря на условията на чл. 214, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен иск. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. С оглед диспозитивното начало съдът има право и задължение да се произнесе по предявения от ищеца иск, индивидуализиран по основание и размер. Съдът не може да се произнася по претенция, която се различава от първоначалната, освен когато ищецът е предприел изменение по предвидения в закона ред. Не е допустимо под формата на пояснение, каквото се урежда в чл. 143, ал. 2 ГПК, да се предявяват нови или изменени искове извън предвидените в чл. 214, ал. 1 ГПК процесуални срокове. В случая административният съд е трябвало да направи съответните констатации и да се произнесе по допустимостта на предприетото изменение. При наличието на нова искова претенция за обезщетяване на имуществена вреди от Б. Г. за сумата 5000 лева и нови искови претенции за обезщетяване на неимуществени вреди, предявени от Б. Г., П. Г. и Т. Г., съгласно молбата от 23.04.2019 г., съдът е бил следвало да ги отдели в самостоятелно производство. В рамките на вече образуваното производство административният съд е трябвало да разгледа първоначалните искове, предявени по адм. дело № 7329/2014 г. по описа на Административния съд София-град, след отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочени ясно в мотивите на решение № 3540 от 12.03.2019 г. по адм. дело № 14289/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Недопустимото първоинстанционно решение следва да се обезсили и делото да се върне на административния съд за разглеждане на първоначално предявените искове за обезщетяване по исковата молба на Б. Г., П. Г. и Т. Г. от 12.05.2014 г. след отстраняване на нейните нередовности по отношение на изражението на имуществените вреди и размера на иска за всеки от ищците в рамките на сумата 3190 лева. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд