Решение № 14413 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 966/2013 г.

ВАСIV отделение05.11.2013 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5863/05.11.2012 г., постановено по адм. дело № 10746/2011 г. на Административен съд - София-град Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14413 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 966/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Еко Ресурс" ЕООД представлявано от управителя Желязко Желязков против Решение № 5863/05.11.2012 г., постановено по адм. дело № 10746/2011 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-020-2600/3743 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони -НР2. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура мотивира заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е констатирал, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил поотделно четирите етапа от административното производство по разглеждане на подаденото заявление от земеделския производител, независимо от схемите и мерките, по които кандидатства: 1. Подаване на заявление за подпомагане от кандидата; 2. Разглеждане на заявлението и извършване на проверка от Разплащателната агенция, които проверки могат да бъдат административни и на място; 3. Изчисляване на полагаемата се субсидия въз основа на размера на допустимите площи за подпомагане и 4. Произнасяне по заявлението за подпомагане и уведомяване на кандидата. В резултат на това с възможните и допустими доказателства и доказателствени средства е установен размерът на недопустимите за подпомагане площи в резултат на двойно застъпване, каквато е и констатацията в изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. В случая съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест е преценено, че ответника, който е претендирал възникването и законосъобразното упражняване на правото е доказал при пълно и главно доказване относимите обстоятелства, които да обосноват законосъобразен извод за постановения отказ за подпомагане за заявените земи по мерките СЕПП и НР2 и е наложена санкция за бъдещ период в посочения в уведомителното писмо размер. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че по отношение на касационния жалбоподател не са били изпълнени материалноправните предпоставки за финансовото му подпомагане на заявените от него основания. По заявлението на касатора, след определяне на допустимия слой са извършени всички задължителни проверки в ИСАК като Разплащателната агенция е извършила кръстосани проверки между данните в заявлението и данните за заявените от кандидата площи в СИЗП в качеството му на регистър на ИСАК. Изчислението на санкциите и по двете схеми, по които е кандидатствано, административният орган е извършил в съответствие с изискванията чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. на ЕО. Съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. ако декларираната за целите на каквато и да е била схема за помощи свързана с площи, превишава площта определена в съответствие с чл. 57 от регламента, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3 % или два хектара, но не повече от 20% от определената площ. Изчисленията административният орган е отразил в таблицата за формиране на общата сума за финансово подпомагане, представляваща неразделна част от обжалваното уведомително писмо. Определените суми от административния орган за санкциониране на жалбоподателя като земеделски стопанин по СЕПП и НР2 са опредени при съобразяване с изискванията на европейското и националното законодателство. В Наредба № 11 от 03.04.2008 г. от за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. е предвидено, че за подпомагане могат да кандидатстват физически лица, ЕТ и юридически лица с площи регистрирани в ИСАК, като кандидатите за подпомагане са длъжни да спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. В чл. 12 е предвидено кога може да бъде отказано изплащането на финансова помощ или същата да се намали. По делото безспорно е установено, че за две от БЗС са налице условия за намаляване на финансовото подпомагане, поради неотстранено застъпване и поради неподдържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административно-производствените правила и приложението на материалния закон. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Наведеното касационно оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно и необосновано. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 209, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на съдебният акт като волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на съда. Спазването на правилата на съдебното производство се разглеждат и в контекста на провеждания контрол по чл. 168 АПК на изискванията по чл. 146 АПК за законосъобразност на административния акт като съблюдаването на съдебно-производствените правила има за цел изясняване от съда на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, настоящия съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на спора претенцията на разноски е неоснователна, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

5