Решение № 12387 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7847/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областен управител на Област Видин. Жалбата е против решение 978 от 04.07.2024г., постановено по адм. дело 301/2024г. на Административен съд Видин. С него по жалба на кмета на Община Макреш е отменена заповед РД 24-1 от 31.05.2024г. на областния управител на Област Видин. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение с произтичащите от това правни последици. Ответникът - кметът на Община Макреш, чрез пълномощник адвокат Р. Длъгнекова, с писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда да я отхвърли и потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и като такова, при липса на отменителни касационни основания, следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Видин е било образувано по жалба на кмета на Община Макреш срещу заповед РД 24-1 от 31.05.2024г. на областния управител на Област Видин. С нея е отменена т.3 от заповед 120/19.04.24г. на кмета на Община Макреш, с която е наредено земите от общинският поземлен фонд, за които не са сключени договори за наем или аренда, преди издаването на заповедта по чл.37в, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и не са попаднали в споразумението за създаване на масиви за ползване, да бъдат предоставени на ползватели, проявили интерес, чрез подаване на заявление до кмета на общината, като договорът се сключва за едногодишно ползване за стопанската 2023-2024г., след заплащане на сумата от 75 лева на декар за цялата площ на имота съгласно чл.41, т.5а от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Макреш (Наредбата). С обжалваното решение административният съд е отменил обжалвания административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, при наличие на законово регламентираните реквизити за неговото издаване и съобразно целта на съответните нормативни актове. Първоинстанционният съд е приел обаче, че заповедта на областния управител на Област Видин се явява постановена в нарушение на материалния закон. В този насока административният съд е счел, че областният управител преди да издаде процесната заповед, не е установил какви точно са имотите по т.3 от заповедта на кмета на община Макреш, за да твърди, че следва да се проведе търг за отдаване под наем на имотите. Съдът е приел, че се касае за земи чл.37в,ал.10 от ЗСПЗЗ, които могат да се отдават без търг на основание чл.24а, ал.6, т.3 от ЗСПЗЗ. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Според чл.24а, ал.5 от ЗСПЗЗ отдаването на земите от общинския поземлен фонд се извършва чрез търг при условия и по ред, определени от общинския съвет. Изключения от това правило /изискването за търг при отдаването на земите от общинския поземлен фонд/ е предвидено в чл.24а, ал.6 от ЗСПЗЗ. Едно от тези изключения е относимата на случая т.3, съгласно която земите от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг в случаите по чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ. Според последната разпоредба земи от държавния и общинския поземлен фонд, които не могат да се обособят в самостоятелни масиви и за тях не са сключени договори за наем или за аренда, преди издаването на заповедта по ал.4 /заповед на директора на областна дирекция "Земеделие" за разпределение на масивите в землището/, могат да бъдат предоставени на ползватели на съответните масиви по тяхно искане със заповед на министъра на земеделието и храните или на оправомощено от него лице, съответно на кмета на общината. Договорът се сключва за едногодишно ползване след заплащане на по-високата сума между най-високата тръжна цена, на която са сключени договорите за землището за земите от държавния поземлен фонд за годината и размера на средното годишно рентно плащане за землището в общината. В случая хипотезата на чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ е субсумирана изцяло с т.1 и т.2 от заповед 120/19.04.24г. на кмета на Община Макреш. Първата точка от заповедта на кмета на Община Макреш представлява препис от законовата разпоредба на чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ. А с втората точка е определена цената, на която ще се предоставят за ползване земи от общинския поземлен фонд на Община Макреш, която е различна за седемте землища от общинския поземлен фонд на Община Макреш. Тази цена е в размер на най-високата тръжна цена, на която са сключени договорите за землището за земите от държавния поземлен фонд, тъй като след събрана информация от кмета на Община Макреш се установява, че тази цена е по-висока от цената на средното годишно рентно плащане за землището в Община Макреш. По този начин е спазено законовото изискване на чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ цената да е по-високата сума между най-високата тръжна цена, на която са сключени договорите за землището за земите от държавния поземлен фонд за годината и размера на средното годишно рентно плащане за землището в общината. Предвид изложеното в предходния абзац с т.1 и т.2 от заповед 120/19.04.24г. на кмета на Община Макреш е уредено изцяло хипотезата на чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ, при която при условията на чл.24а, ал.6, т.3 от ЗСПЗЗ е допустимо някои земи /посочени в чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ/ от общинския поземлен фонд да се отдават под наем без търг. С това би трябвало да приключи разпореденото със заповед 120/19.04.24г. на кмета на Община Макреш относно приложението на чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.24а, ал.6, т.3 от ЗСПЗЗ. В отклонение от чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ, както и от разпореденото с т.1 и т.2 от заповед 120/19.04.24г. на кмета на Община Макреш, е т.3 от същата заповед. С нея е наредено земите от общинският поземлен фонд, за които не са сключени договори за наем или аренда, преди издаването на заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ и не са попаднали в споразумението за създаване на масиви за ползване, да бъдат предоставени на ползватели, проявили интерес, чрез подаване на заявление до кмета на общината, като договорът се сключва за едногодишно ползване за стопанската 2023-2024г., след заплащане на сумата от 75 лева на декар за цялата площ на имота съгласно чл.41, т.5а от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Макреш. При внимателен прочит на т.3 от заповедта на кмета на Община Макреш е видно, че на нея е придадено подобие за приложение на чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ. Същевременно обаче е разпоредено и нещо различно от тази законова разпоредба. Така според чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ посочени в тази разпоредба земи от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем без търг само на ползватели на съответните масиви. В отклонение от това законово изискване с т.3 от заповедта на кмета на Община Макреш е дадена възможност земите да бъдат предоставени на всички ползватели, проявили интерес. По този начин в отклонение от законовата разпоредба е разширен кръга на лицата, на които е допустимо да се предоставят земи от общинският поземлен фонд без търг в хипотезата на чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ. Освен това в отклонение от т.2 от заповедта на кмета е определена и по-ниска наемна цена - 75 лева на декар, независимо от землището в което се намират тези земи. Видно от приложената по делото информация за цената, на която са сключени договорите за землището за земите от държавния поземлен фонд, тази цена от 75 лева на декар е по-висока само за землището на [населено място] /63 лева на декар/ и е много по-ниска от цената на останалите шест землища в Община Макреш, като например най-високата цена е за землището на [населено място] 169 лв. на декар. По този начин с т.3 от заповедта на кмета за ползватели, проявили интерес е предоставена и много по-изгодна цена, на която ще им се предоставят земи от общинският поземлен фонд. Така определената цена от 75 лева на декар е определена и в нарушение на чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ цената да е по-високата сума между най-високата тръжна цена, на която са сключени договорите за землището за земите от държавния поземлен фонд за годината и размера на средното годишно рентно плащане за землището в общината. Предвид изложеното т.3 от заповед 120/19.04.24г. на кмета на Община Макреш е в нарушение на чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ. Затова с оспорената пред административния съд заповед РД 24-1 от 31.05.2024г. на областния управител, правилно при упражняване на правомощията по чл.32, ал.2, изр.2 вр. чл.31, ал.1, т.5 от Закона за администрацията, тази т.3 от заповедта на кмета на Община Макреш е отменена. Затова оспорената заповед РД 24-1 от 31.05.2024г. на областния управител е законосъобразна, поради което тя неправилно е отменена с обжалваното решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Доколкото решаващият съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе с решение по същество, с което да отхвърли жалбата на кмета на Община Макреш против заповед РД 24-1 от 31.05.2024г. на областния управител. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, в полза на касатора следва да се присъдят разноски по 150лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, определено съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. Липсва искане за присъждане на разноски за заплатена държавна такса, поради което такова не следва да се присъжда. Искането на ответника за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран така и на основание чл.221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,