Решение № 2639 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 812/2019 г.

Решение № 2639 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 812/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от "Флори Фууд" ООД, ЕИК 204200993, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя М. Младенов, срещу Решение № 7493 от 11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 5966/2018 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с която е отхвърлен иска на търговското дружество за заплащане на мораторна лихва в размер на 126, 51 лева за времето от 17.11.2017 г. до 04.06.2018 г. с доводи за неговата неправилност и необоснованост. Иска се отмяната му и вместо него да се постанови друго, по съществото на правния спор. Претендират се разноските за настоящото производство. Ответната страна – Национална агенция за приходите, гр. София, не изразя становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е осъдил Национална агенция за приходите, гр. София да заплати на "Флори Фууд" ООД, сумата в размер на 2 272, 62 лева, представляващи направени разноски (адвокатски хонорар) във връзка с обжалване по административен ред на предварителни обезпечителни мерки наложени с Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010100724807_3 от 03.11.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 505 лева. В останалата част – претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 126, 51 лв. за времето от 17.11.2017 г. до 04.06.2018 г., е отхвърлил иска. Касаторът обжалва решението на първата инстанция само в частта, с която не е присъдена мораторна лихва в размер на 126, 51 лева за времето от 17.11.2017 г. до 04.06.2018 г., поради което в останалата част то е влязло в законна сила, като необжалвано, и не подлежи на касационна проверка. За да отхвърли претенцията за мораторна лихва решаващият съд е приел, че ищецът не е представил безспорни доказателства, установяващи размера на претенцията. Решението в оспорената част е валидно и допустимо, но неправилно при следните съображения: Съгласно определението за "лихва", дадено в Облигационното право, лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари, или на заместими вещи, трябва да престира на своя кредитор. Всяко задължение за лихва предполага наличието на друго главно задължение – на главница, поради което е и акцесорно, зависи от главния дълг и се дължи заедно с него. От акцесорния характер на задължението следват различни последици: 1. Задължение за лихви не може да възникне без да е налице парично вземане (респ. вземане за заместими вещи); 2. Ако се погаси главното задължение се погасява и задължението за лихви; 3. Ако главното задължение отпадне с обратна сила, ретроактивно отпада и акцесорното; 4. Обезпеченията на главното вземане обезпечават изпълнението и на задължението за лихва. Законна е тази лихва, която не е уговорена, но която произтича от разпореждане на закона и съставлява обезщетение за забавено изпълнение. (вж. Общо учение за облигационното право; Ал. Кожухаров, ред. проф. П. Попов, изд. 2002 г., стр. 169 и сл.). В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ: "Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В процесния случай определението, с което е отменен, като незаконосъобразен, актът на длъжностнитe лица на ответника, постановен при изпълнение на административната им дейност, е влязло в сила на 08.12.2017 г. с оглед на неговата необжалваемост и от този момент е налице дължимост на законната лихва върху сумата на признатото обезщетение. Предвид изложеното правилно съдът е намерил иска за заплащане на мораторна лихва за забава върху размера на обезщетението, считано от датата на заплащането на възнаграждението до датата на предявяване на исковата молба за неоснователен. Относима за претенцията за мораторна лихва е не датата на заплащане на адвокатското възнаграждение, а датата, на която е влязъл в сила акта за отмяна на незаконосъобразните действия, предприети от органа по приходите – 08.12.2017 г. Именно от тази дата до завеждане на исковата молба (08.06.2018 г.) е дължима мораторна лихва, в случая в размер на 115. 52 лв. Искът е основателен, но не за посочената от ищеца сума и период. В посочения смисъл обжалваното решение ще следва да се отмени и вместо това – да се постанови друго, с което предявения иск за присъждане на мораторна лихва върху сумата от 2 272. 62 лв., за периода от 08.12.2017 г. до 08.06.2018 г., бъде уважен за сумата от 115. 52 лв. При този изход на правния спор претенцията на ответника НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Претенцията на касатора за присъждане на разноски за настоящата инстанция (такива са присъдени от решаващия съд за проведеното пред него производство) е основателна. От приложените писмени доказателства е видно, че страната е заплатила разноски в размер на 412. 50 лв., които ответникът следва да й възстанови. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение