Решение № 5134 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 год. (РУО на ОПИК), чрез представител по пълномощие - служител с юридическо образование и правоспособност А. Михайлов, против Решение № 1910/09.12.2025 год., постановено по адм. дело № 274/2025 год. по описа на Административен съд – Ловеч.

Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, издадено в противоречие на материалния закон. Оспорен е извода на първоинстанционния съд за наличие на извършено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на обосновка, свързана с определяне размера на финансовата корекция и в частност на ставката от 20%. Така формирания извод е приет за неправилен, доколкото се твърди, че на стр. 10 от писмо изх. № 90-03-116-14/28.03.2025 год. за стартиране на процедурата за определяне на финансова корекция са изложени мотиви за определяне на размера на финансовата корекция, а именно 25%. Твърди се, че същите са посочени и в съдебното решение, без да е отбелязано защо съда не ги приема.

На следващо място, относно мотивите на съда за липса на аргументи по отношение твърдяното от административния орган нарушение на принципа на икономичност, касационният жалбоподател е посочил, че принципа на икономичност е нарушен защото не е налице избор на изпълнител с две „СЪПОСТАВИМИ ОФЕРТИ“, което означава, че липсва избор на изпълнител. Именно липсата на съпоставка на цените на пазара е водещо за нарушаване на принципа за добро финансово управление. В този смисъл е заявено, че причината за съществуването на института избор с две съпоставими оферти съгласно Условията за кандидатстване е именно да се съпоставят различни оферти и да се определи дали средствата са изразходени по ефективен и ефикасен начин при спазване на принципа за добро финансово управление. В този смисъл и с оглед мотивите на съда, оспорващият е заявил, че не е в тежест на управляващия орган да търси оферти и да доказва дали на пазара е налице по-добра цена, като тежестта на доказване е в сферата на бенефициера.

От страна на касатора са заявени и твърдения, че именно за да обоснове от фактическа страна извода си за нарушение на принципа на икономичност, заложен в чл. 33, § 1, б. „а“ от Регламента, административният орган е извършил дължимия анализ на начина по който е предоставена съответната БФП, като формирания въз основа на този анализ извод за несвоевременно, в неподходящо количество и качество и на недобра цена е обосновал нарушаване на цитираната разпоредба. В подкрепа на това твърдение е посочено, че още в Условията за изпълнение е заложена процедурата за избор с две съпоставими оферти, която цели да докаже избирането на най-икономичната оферта, като липсата на такъв избор винаги води да липса на доказателства, че това е най-икономичната оферта. Противно на възприетото от съда, оспорващият твърди, че подробно в административния акт са изброени причините за невъзможност да се определят събраните оферти като съпоставими, което обстоятелство е обективен факт и видно от съдебния акт, съдът също не е могъл еднозначно да ги определи като такива. Тези доводи са подкрепени с твърдението, че при избора на изпълнител не са спазени условията за събиране на поне 2 съпоставими оферти за изпълнение на дейностите, предвидени в АДБФП – доставка и монтаж на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW. В случая, при избора на изпълнител не са спазени посочените принципи, което е довело и до нарушаване на принципа за добро финансово управление, доколкото икономическите оператори не са поставени при равни условия и бенефициера не е доказал, че избраната оферта е на най-добра цена.

В заключение са обосновани и твърдения, съгласно които в случая е фактически доказано наличието на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ доколкото от страна на административния орган е доказано нарушаването на принципа на икономичност, тъй като е установено че ресурсът не е разходван своевременно, не е в подходящо количество и качество или не е на най-добра цена. Този извод е изведен от твърдението, че бенефициерът не е събрал поне две съпоставими оферти, отговарящи на изискванията, както по отношение на техническите им характеристики, така и по отношение на условията за изпълнение.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заявено е и искане за намаляване на разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, като прекомерни.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е допълнителна молба, в която е заявено, че се поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи, като е заявено искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноски по представен списък. Заявено е и искане за намаляване на претендираните от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

Ответникът – „РИКО СТИЛ“ ООД с ЕИК 110519069 със седалище и адрес на управление в гр. Троян, ул. „Акад. Ангел Балевски“ № 18, представлявано от управителя Х. М. Й., чрез представител по пълномощие – адв. Г. Гурлевски от Адвокатска колегия – Ловеч представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Приема за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния административен съд относно наличието на допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото в решението за определяне на финансова корекция не са изложени мотиви, свързани с определяне на размера на финансовата корекция. За правилен и съответен на събраните по делото доказателства е приет и извода на съда за наличие на нарушения на относимите материалноправни разпоредби. В подкрепа на това е посочено, че административният орган не е доказал, че ресурсът не е разходван за одобрена по проекта дейност или не е разходван своевременно, не е в подходящо количество и качество или не е на най-добра цена. В заключение е споделен извода на съда, че решението за определяне на финансова корекция не е съобразено и с целта на закона.

С оглед така заявените твърдения е формулирано искане за оставяне в сила на оспореното първоинстанционно съдебно решение и присъждане на направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител, като представя допълнителна писмена молба, в която заявява, че поддържа доводите и аргументите, обективирани в писмения отговор, като оспорва касационната жалба и заявява искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира разноски по представен списък и доказателства за реалното им заплащане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, поради липсата на релевираните с жалбата пороци на решението по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага решението, като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение, състав на Административен съд – Ловеч е отменил Решение № РД-02-16-718/22.05.2025 год., издадено от ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020 и в тежест на административния орган са присъдени разноски в размер на 860,04 лева.

При постановяване на този правен резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Между Министерство на иновациите и растежа, в чиято структура е Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, в качеството й на УО по ОПИК 2014-2020 и „РИКО СТИЛ“ ООД, в качеството му на бенефициер е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP002-6.002 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до стойността, посочена в т. „Бюджет“ от Приложение I по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 год. за изпълнение на проект с наименование съгласно посоченото в т. „Основни данни“ от Приложение I.

В Приложение 18.2. „Заявени активи съобразно Списъка на допустимите категории активи“ са описани заявените от бенефициера активи, които ще бъдат придобити, както и техните максимални стойности. От страна на бенефициера е предвидено закупуване на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW, като в Приложение 18.2 за позиция „4 Котли на биомаса“ са посочени следните максимални референтни стойности: при мощност 201 - 500 kW - 150 BGN/kW. Кандидатите следва да ползват зададената цена от 150 лв./kW или в конкретния случай 52 500,00 лв. без ДДС /350 kW х 150 лв./kW/, като е допустимо получената обща стойност да бъде завишена с до 15% или до 60 375,00 лв. без ДДС. Бенефициерът е заложил в бюджета на проекта /б.р. I.1.2 Котел на биомаса 350 kW, 1 брой/ разходи за този актив в размер на 60 300,00 лв., от които: 30 017,34 лв. – БФП и 30 282,66 лв. – собствено финансиране.

От страна на бенефициера е изготвена и изпратена до РУО на ОПИК Обосновката за избор на изпълнител на: поръчка с предмет „Доставка и монтаж на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW“. Посочено е, че в съответствие с указанията на УО относно поръчки, чиято обща стойност не надвишава 273 812 лв. без ДДС, а именно наличието на поне 2 (две) съпоставими оферти и обосновка в свободен текст за направения избор на база събраните оферти, на 23.02.2023 год. са разгледани получените предложения за доставка на оборудването с посочения предмет. В обосновката са описани минималните изисквания към оборудването и условията за изпълнение. Посочено е също, че са получени две оферти, които са разгледани и описани в обосновката, както следва:

• Оферта № OFFR-25-01-2023-10-00-SA-E-REV00/25.01.2023 год., подадена от Timsan Teknik Insaat ve Makina Sanayi Ticaret Limited Siriketi (Тимсан текник ъншаат ве макина санайъ тиджарет лимитед сиркет) със седалище и адрес на управление в Република Турция. Общата стойност на изпълнение на поръчката 77 000,00 евро /150 398,91 лв. без ДДС/;

• Оферта № ИО-2915-Б/20.02.2023 год. от „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД с ЕИК 117528731 с предложена обща стойност за изпълнение на поръчката 84 400,00 лв. без ДДС.

Видно от приложената обосновка, бенефициерът е направил анализ на постъпилите две оферти, като е приел, че и двете удовлетворяват поставените изисквания. Посочено е, че предложената цена на „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД е по-изгодна за възложителя, независимо от факта, че в ценово отношение и двете оферти надвишават максималната индикативна цена, дори без включен транспорт и монтаж и отделими компоненти /поетапно разширение/. В заключението на обосновката е посочено, че с оглед направените констатации се предлага за изпълнение на поръчката да бъде избран „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД с когото да бъде сключен договор за изпълнение на поръчката.

В изпълнение на горното, на 27.02.2023 год. между бенефициера „РИКО СТИЛ“ ООД, в качеството му на възложител и „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД, като изпълнител е сключен договор № BG16RFOP002-6.002-0290-C01/Su-04 за доставка на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW за сумата от 84 400,00 лв. без ДДС.

При извършената проверка е установено, че в досието на проекта в ИСУН е налична и трета оферта от 02.02.2023 год., подадена от „Сороков Инструментс“ ООД, гр. Казанлък, на стойност 60 300,00 лв. без ДДС. Въпросната оферта не е описана в Обосновката за избор на изпълнител от 23.02.2023 год. В отговор на съобщение от 28.02.2024 год., изпратено в ИСУН от УО, бенефициерът е изпратил пояснение от 07.03.2024 год., в което е заявил, че в началото на 2023 год. е получил повече от 2 предложения за изпълнението на предвидените доставки, като повечето от тях не са отговаряли на условията. Към пояснението е приложена и третата оферта, за която посочва, че същата е приета за несъпоставима, доколкото в нея не е включен важен компонент - горивна предкамера. Обосновано е твърдението, че ръчното подаване на гориво е неприложим вариант за осигуряване на непрекъсваем/оптимален работен процес на съоръжението. Пояснението е допълнено и с аргумента, че не е възможно котелът за изгаряне на биомаса да бъде въведен в експлоатация без да е оборудван с необходимите компоненти за неговото самостоятелно функциониране, в случая с „предкамера за изгаряне на биомаса“.

С писмо с изх. № 90-03-116-14/28.03.2025 год., РУО на ОПИК е уведомил бенефициера за извършена проверка и установени нередности във връзка с изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, изразяващи се в нарушаване на принципа за добро финансово управление. Във връзка с констатациите и на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е указана възможността в двуседмичен срок да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Бенефициерът „РИКО СТИЛ“ ООД се е възползвал от предоставената му възможност, като на 11.04.2025 год. в ИСУН е депозирал възражение, в което е оспорил твърденията на органа, като е заявил наличието на достатъчна съпоставимост между разгледаните два броя оферти.

Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО на ОПИК е постановил Решение № РД-02-16-718/22.05.2025 год., с което е определил финансова корекция в размер на 7 504,34 лв., представляващи 25 % от предоставената финансова подкрепа със средства от ЕФСУ по договор № BG16RFOP002-6.002-0290-C01/Su-04 от 27.02.2023 год. с изпълнител „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД за доставка на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW, на стойност 84 400,00 лв. без ДДС. В мотивите на административния акт е прието, че бенефициера „РИКО СТИЛ“ ООД е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, поради нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, § 1 и чл. 61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046 и по-конкретно на принципа за икономичност, с което е приел, че е осъществена нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСФУ (Наредбата за посочване на нередности). Приел също, че финансовото изражение на нередността се потвърждава с посоченото в уведомлението за стартиране на финансова корекция, а именно на 25% от поисканите за възстановяване разходи, както следва: 25 % х 30 017,34 = 7 504,34 лв.

При мотивиране на този резултат, административният орган е посочил, че двете разгледани от бенефициера оферти, на база на които е извършен избора на изпълнител, не са съпоставими поради следните, причини:

1. Двете оферти, разгледани от бенефициера, съдържат различни по същността си елементи и параметри, като липсват 2 оферти, които да бъдат съпоставени. Разлика е налице в обема и вида на дейностите, за изпълнението на които са представени офертите. По обем и вид на дейностите според органа е различна от първите две и третата оферта, която не е описана в обосновката за избор на изпълнител, поради несъпоставимост. Поради различните компоненти на двете разгледани оферти, РУО е приел, че е налице голяма разлика между предложените цени в първата и втората оферта. Липсата на разбивка по компоненти не дава възможност те да бъдат съпоставени и да се определи коя е по-изгодната. Същото според РУО е валидно и за третата оферта;

2. Офертите съдържат различни по същността си компоненти, които не са предварително определени от бенефициера и комуникирани с оферентите. Бенефициерът е отхвърлил една от офертите, чиято цена е в рамките на бюджета на проекта с мотив, че същата не съдържа важен за бенефициера компонент - горивна предкамера. Посочено е, че ръчното подаване на гориво е неприложим вариант за осигуряване на непрекъсваем/оптимален работен процес на съоръжението, като това изискване не е било предварително заявено от бенефициера, за да могат оферентите да подготвят и представят оферта, отговаряща на изискванията, определени от него. Същевременно в АДБФП не е предвидено закупуването на горивна предкамера, поради което РУО счита, че не са налице основания тази оферта да бъде отхвърлена. В допълнение, горивната предкамера е включена в избраната оферта, но е платена със средства на бенефициера и както той самият е пояснил, тя не е част от АДБФП;

3. В АДБФП няма изисквания за начина и размера на плащанията и сроковете за изпълнение на доставката. Бенефициерът обаче е съпоставил офертите, вкл. и третата, определена за недопустима, без предварително да са комуникирани с оферентите. Впоследствие при избора на изпълнител бенефициерът ги е оценил като важни и съответно липсата на съответствие е определена като мотив за отхвърляне на третата оферта;

4. Предмет на избора на изпълнител с 2 оферти е „Доставка и монтаж на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW“. На 27.02.2023 год. е сключен договор № BG16RFOP002-6.002-0290-C01/Su-04 с изпълнител „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД на стойност 84 400,00 лв. без ДДС, в който са включени променени условия за изпълнение, а именно от предмета на договора е изключен монтажа, защото същият не е включен в офертата му. Тази възможност не е била известна на оферентите при представянето на офертите и затова в цената на първата и третата оферти е включен монтаж. Това според РУО, води до промяна на първоначално обявените условия, свързани с доставката на този актив, която промяна е извършена само по отношение на избрания изпълнител.

В допълнение е уточнено, че в одобрения проект /Приложение I към АДБФП/, за който е подписан АДБФП е посочено, че „дейностите по монтаж ще бъдат изпълнени за сметка на изпълнителя в рамките на срока за изпълнение на АДБФП“. С оглед на това, в решението се сочи, че бенефициерът е избрал оферта, която не съдържа дейности по монтаж и по този начин е нарушил условие на АДБФП.

В съответствие с горните доводи, РУО на ОПИК е направил извод, че събраните от бенефициера оферти не са съпоставими от гледна точка на техните технически характеристики, функционалност, описание и финансови параметри и не съответстват на условията на АДБФП. Елементите, които имат пряко отношение към цената на актива /условия за изпълнение, срок за изпълнение, начин на плащане, компоненти/, не са предварително определени от бенефициера, но впоследствие са използвани от него като критерии за избор на изпълнител. Според административния орган, бенефициерът не е определил ясно условията, на които трябва да отговарят офертите. Посочено е също, че в ИСУН не е налична информация по какъв начин бенефициерът е поискал и получил офертите, както и въз основа на какви предварително определени от него условия те са подадени, за да се определи дали същите са съпоставими и поставени при идентични условия. Посоченото според органа създава предпоставки за неравно третиране, нарушаване на принципа за равнопоставеност и прозрачност, субективна преценка при избора на изпълнител и нарушаване на принципите за добро финансово управление.

В съответствие с горното, РУО на ОПИК е приел, че при избора на изпълнител не са спазени условията за събиране на поне 2 съпоставими оферти за изпълнение на дейностите, предвидени в АДБФП - доставка и монтаж на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW. При избора на изпълнител не са спазени цитираните по-горе принципи, което е довело и до нарушаване на принципа за добро финансово управление, тъй като икономическите оператори не са поставени при равни условия. Според изложеното, бенефициерът не е доказал, че избраната оферта е на най-добрата цена. Формиран е и извод, че с описаните действия, бенефициерът не е спазил принципа на добро финансово управление, като е нарушил принципа на икономичност и не е осигурил възможност за избор на изпълнител за дейностите по доставка и монтаж на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW, при най-доброто съотношение на качество и цена и при прилагането на еднакви условия за всички заинтересованите от доставките оференти.

В мотивите на административния акт е обсъдено и възражението на бенефициера, като след дословното му възпроизвеждане са развити и доводи за неоснователността му.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционния административен съд е приел от правна страна, че оспорения пред него административен акт е постановен от компетентен административен орган, в законоустановената писмена форма и в съответствие с изискванията за форма и съдържание.

По мнение на първоинстанционния административен съд, в хода на административното производство по издаване на обжалвания акт са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като такива е посочено твърдението, че в обжалваното решение не са изложени мотиви, свързани с определяне размера на финансовата корекция и в частност - на ставката от 25 %. От страна на съда е посочено, че в писмо с изх. № 90-03-116-14/28.03.2025 год., РУО е изложил мотиви поради какви причини не определя 100%. Независимо от това, съдът е обосновал мотиви, че доколкото РУО на ОПИК не е установил други, по-ниски цени, на които се предлагат процесните стоки, не може да се установи дали и в каква степен този принцип е нарушен, съответно – е причинена вреда на бюджета на ЕСИФ, за да може евентуално поне по този начин да се мотивира изборът от 25% размер на ставката.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е очертал предмета на спора, който се свежда до отговор на въпроса дали в конкретния случай са налице всички материалноправни предпоставки за извършване на финансовата корекция. Посочено е, че РУО на ОПИК е приел, че офертите на Timsan Teknik Insaat ve Makina Sanayi Ticaret Limited Siriketi, Република Турция и на „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД - гр. Русе не са съпоставими и съдържат различни по същността си параметри, като липсват 2 оферти, които да са със съпоставими параметри. Допълнено е с констатацията, че според РУО, разликата е в обема и вида на дейностите, за изпълнението на които са представени офертите, като същите съдържали различни по същността си компоненти, които не са предварително определени от бенефициера.

По отношение на горните констатации на административния орган, съдът е приел, че в решението не се съдържа конкретика по отношение на сочените от органа дейности, които счита, че са различни по същността си, за да може да се обоснове еднозначен извод по отношение на това обстоятелство.

Мотивите на съда са допълнени и с твърдението за неоснователност на изложените от административния орган аргументи, че предвид различните компоненти на двете разгледани оферти е налице голяма разлика между предложените цени в първата и втората оферта, като липсата на разбивка по компоненти не дава възможност те да бъдат съпоставени и да се определи коя е по-изгодна. В този смисъл е посочено, че в приложената по делото Обосновка за избор на изпълнител е направено ценово сравнение на офертите на Timsan Teknik и „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД, като е направена съпоставка между общите цени на двете оферти, и между цените без отделимите компоненти, от която се установява, че цената без отделимите компоненти на Timsan Teknik – 54 500,00 евро не е с голяма разлика спрямо цената без отделимите компоненти на „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД – 43 153,03 евро.

С оглед така развитите мотиви, съдът е формирал решаващ извод, че оспорения административен акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Развити са и доводи, че решението за определяне на финансова корекция не е съобразено и с целта на закона.

В съответствие с горните мотиви, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за незаконосъобразност на административния акт и го е отменил, като е осъдил органа за разноски.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част.

Настоящият касационен състав не споделя доводите на първоинстанционния административен съд за наличие на допуснато от РУО на ОПИК съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обоснове незаконосъобразност на собствено основание. Като такова, от съда се твърди, че в обжалваното решение не са изложени мотиви, свързани с определяне размера на финансовата корекция и в частност - на ставката от 25 %. Така формирания извод е неправилен, доколкото, както е посочено и в самото съдебно решение, от страна на органа в уведомителното писмо достатъчно изчерпателно е разяснено, защо налагането на финансова корекция в размер на 100% (предвидено в т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности) не кореспондира и не оправдава сериозността на нарушението и би било прекомерно. От страна на РУО на ОПИК са развити и мотиви, защо при прилагане на принципа за пропорционалността, намалените проценти показатели – 5% и 10% също не кореспондират със сериозността и тежестта на нарушението, поради което за оправдано е прието определянето на финансова корекция в размер на 25%. Следва да се отчете и факта, че в оспорения административен акт, в частта му относно определяне на конкретния размер на финансовата корекция, административния орган се е позовал именно на мотивите, обективирани в писмо с изх. № 90-03-116-14/28.03.2025 год. С оглед на това и поради наличието на достатъчно ясни мотиви по отношение конкретния размер на финансовата корекция, твърдяното от съда процесуално нарушение не е налице.

Относно материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, настоящата касационна споделя мотивите на първоинстанционния съд, че решението за определяне на финансова корекция е постановено в нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ указва, че финансовата корекция се определя по основание и размер. Основанието за определяне на финансова корекция е наличието на данни за извършена нередност. Легалната дефиниция на понятието „нередност“ е дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 год. и представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България е единна в становището си, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.

В настоящият случай, в оспореното решение РУО на ОПИК е приел като основание за определената финансова корекция наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Съгласно посочената правна норма от националното законодателство, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 год., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Разпоредбата на чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 постановява, че съгласно принципа на добро финансово управление, бюджетът се изпълнява в съответствие с принципа на ефективен и ефикасен вътрешен контрол, подходящ за всеки метод на изпълнение, и в съответствие с приложимите за съответния сектор правила.

В конкретния случай, в оспорения административен акт е прието, че е нарушен принципът на икономичност. Принципът на икономичност би бил нарушен ако ресурсът не е разходван за одобрена по проект дейност или не разходван своевременно, не е в подходящото количество и качество или не е на най-добрата цена.

Административният орган е приел, че двете оферти, разгледани от бенефициера, съдържат различни по същността си елементи и параметри, като липсват 2 оферти, които да бъдат съпоставени. Допълнено е с твърдението, че разлика е налице в обема и вида на дейностите, за изпълнението на които са представени офертите. Според административния орган, поради различните компоненти на двете оферти е налице голяма разлика между предложените цени в първата и втората оферти. Тези фактически констатации са мотивирали органа да приеме, че събраните от бенефициера оферти са несъпоставими от гледна точка на техните технически характеристики, функционалност, описание и финансови параметри и съответстват на условията по АДБФП.

По отношение на така обективираните в административния акт твърдения и формирания въз основа на тях извод за несъпоставимост на двете оферти, настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че решението за определяне на финансова корекция не съдържа конкретика по отношение на сочените от органа дейности, които счита, че са различни по същността си, за да може да се обоснове еднозначен извод по отношение на това обстоятелство. От страна на административния орган не е конкретизирано кои елементи и параметри се различават, като липсва посочване на конкретен елемент или параметър от офертата на турското дружество Timsan Teknik със съответните му характеристики, които съпоставени с конкретните характеристики на дадения елемент или параметър от предложението на „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД показват твърдяната от органа несъпоставимост. Противно на приетото от административния орган, видно от техническите характеристики на предложенията на двамата оференти е налице изискуемата се съпоставимост на двете оферти.

Без опора в доказателствения материал по делото е и твърдението на РУО на ОПИК, че поради различните компоненти на двете оферти е налице голяма разлика между предложените цени в първата и втората оферти. Видно от приложените оферти на двамата кандидати (синтезирани в представената от бенефициера обосновка) предложената от турското дружество Timsan Teknik цена без отделимите компоненти е 54 500,00 евро, докато в офертата на „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД е предложена цена без отделимите компоненти от 43 153,03 евро, т.е. разликата между двете ценови предложения е в размер на 11 346,97 евро, която с оглед предмета на доставката - 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW не би могла да се определи като голяма.

В допълнение следва да се отчете и обстоятелството, че липсва спор между страните, че средствата са разходвани за одобрени по проекта дейности и активи, последните са доставени своевременно и в изискуемото количество и качество, спорът е относно това дали са доставени на най-добрата цена. При липса на данни каква е обичайната цена за този вид услуги не може да се направи извод, че предпочетената оферта нарушава изискването за най-добра цена. В този смисъл, споделими са доводите на първоинстанционния съд, че от страна на РУО на ОПИК не са ангажирани доказателства, нито са заявени твърдения, че заплатената от бенефициера сума за закупуване на процесните активи не съответства на действителната стойност на доставения от избрания изпълнител 1 бр. водогреен котел. В този смисъл, без опора в нормативната регламентация е твърдението на касатора, че не е в тежест на управляващия орган да търси оферти и да доказва дали на пазара е налице по-добра цена. Доколкото в административния акт са обективирани твърдения за нарушаване на принципа за добро финансово управление поради липсата на съпоставка на цените на пазара, то в тежест на органа е да докаже наличието на по-изгодни цени. Този извод се подкрепя и от факта, че в мотивите на решението за определяне на финансова корекция се твърди нарушаване на принципа на икономичност, доколкото, поради несъпоставимостта на двете оферти, ресурсите не са използвани на най-добрата цена, поради което, органът дължи мотиви, коя цена според него би била най-добра. Това задължение на РУО на ОПИК произтича и от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, която вменява на административния орган задължението да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. В настоящият случай, това задължение не е изпълнено.

Предвид изложеното, при липсата на нарушение на сочените от органа норми, не е налице обективен елемент от състава на нередността, която е основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, поради което и не е необходимо обсъждане налице ли е вреда или потенциалната възможност за нейното настъпване, както и дадената от органа правна квалификация на нередността по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности.

Предвид така развитите мотиви, настоящата инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба на РУО доводи за отмяна. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените по делото доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 16.02.2026 год. и доказателства за реалното им заплащане – платежно нареждане от 16.02.2026 год., в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500,00 евро за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, доколкото от страната не са заявени конкретни доводи или аргументи, които да мотивират твърдяната прекомерност. Предвид разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат поети от Министерство на иновациите и растежа - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на акта.

Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,