Решение № 7843 от 13.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение 473 от 01.12.2022 г., постановено по адм. дело 545/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта, с която е отменен Ревизионен акт Р-16001620006154-091-001/31.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, изменен с Решение 437/12.08.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ ОДОП / - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на А. Стоянова допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 1 211.29 лева, ведно с лихва в размер на 256.41 лева, както и в частта, с която е изменен ревизионния акт, като е намален размера на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. от 1 858.58 лева на 1 505.66 лева, както и размера на прилежащите лихви от 1 148.07 лева на 930.07 лева. В касационната жалба се твърди, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Оспорва се извода на съда, че родителите на Стоянова са разполагали с източници на доходи, които позволяват акумулиране на финансов ресурс за направените в полза на ревизираното лице дарения, поради което от приходния поток за 2014г. и 2018г. следва да се изключат посочените суми. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът А. Стоянова оспорва касационната жалба в представен писмен отговор, подаден чрез адв. Янчева. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а по съществото жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Стара Загора е бил Ревизионен акт Р-16001620006154-091-001/31.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, изменен с Решение 437/12.08.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ ОДОП / гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на А. Стоянова допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2014 г. и 2018 г. общо в размер на 13 951.51лв. главница и 6 528.47лв. лихви. Първоинстанционният съд е приел жалбата на ревизираното лице за частично основателна като е отменил ревизионния акт в частта, с която по отношение на А. Стоянова допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 1 211.29 лева и лихва в размер на 256.41 лева; вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2014 г. и 2018 г. в общ размер от 10 881.64 лева и прилежаща лихва за просрочие в размер на 5 123.99 лева. С обжалваното решението административният съд е изменил ревизионния акт, като е намалил размера на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. от 1 858.58 лева на 1 505.66 лева, както и размера на прилежащите лихви от 1 148.07 лева на 930.07 лева. Предмет на касационната жалба е решението в частта му, с която е отменен ревизионния акт относно установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. и в частта с която акта е изменен по отношение задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. В останалата част решението на административния съд е влязло в сила. За да постанови оспореното решение Административен съд Стара Загора е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуалния нарушения. По делото са приети две заключения на съдебно-счетоводни експертизи /първоначална и допълнителна/, и заключение по съдебно-техническа експертиза, чиито установявания съдът е обсъдил в мотивите на решението Административният съд е приел за установено, че ревизионното производство за задължения по ЗДДФЛ е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, като за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. По отношение на установения на задълженото лице данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2014г., първоинстанционният съд е приел на първо място, за правилно установеното от приходните органи начално салдо за данъчен период 2014 г. от 1000 лв., като е счетено за недоказано наличието на парични средства от предоставени дарения на ревизираното лице за предходни периоди. Съдът е счел, че липсват доказателства сумите от 5 000 лв. по договор за паричен заем от 10.08.2014 г. и от 9 500 лв. по договор за паричен заем от 08.08.2018 г. с лицето Г. Георгиев да са действително получени от ревизираното лице, поради което за обосновани са приети изводите на приходните органи, че същите не следва да се включват в приходната част на паричния поток за съответните години. От друга страна първоинстанционният съд е приел за неправилно изключването на сумите, получени от ревизираното лице като дарение от родителите й Х. Диков и П. Дикова. Счетено е съобразно съвкупна преценка на доказателствата по делото, че не са налице убедителни данни, които да опровергаят извода за разполагаемост, съхранение и предаване на жалбоподателката от нейните родители на сумата от 7 000 лв. през 2014 г. и през 2018 г. Поради което съдът е приел, че в приходната част на паричния поток за 2014 г. и за 2018 г. следва да се включат съответните суми. Съобразно така възприетите фактически установявания съдът е приел, че за ревизирания период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. следва да бъдат взети предвид изчисленията на вещото лице по ССЕ, дадени във вариант 8, с оглед на което превишението на разходите над получените доходи е в размер на 20 291.85 лева, а не както са приели приходните органи - 31 809.35 лева. По отношение на вторият ревизиран период 2018 г. съдът е счел, за недоказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и за незаконосъобразно определяне на допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ и лихви за ревизирания период. Като спорен по отношение на формирането на паричния поток за 2018 г. е определил въпросът по отношение разходи за строителство на жилищна сграда в [населено място]. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза като компетентно и прецизно изготвено и съобразно установяванията в него е приел, че разходите на ревизираното лице за извършени СМР на посочения имот възлизат на 29 606.62 лв. Съобразно това съдът е счел, че паричният поток за 2018 г. следва да бъде изчислен като за база се ползва заключението на съдебно-счетоводната експертиза във вариант 8, съгласно което в приходната част на паричния поток е включено и полученото от ревизираното лице дарение от 7 000лв., а в разходната част са отчетени направените разходи за СМР за изграждане на жилищна сграда в [населено място] на стойност 29 606.62лв. / ½ от 59 213.23лв/. В допълнение е посочено че следва да бъде направена корекция в посоченото от вещото лице начално салдо от 55 709.15лв, като за такова се приеме сумата, възприета от директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в размер на 21 525.37 лева. В резултат на това съдът е приел, че разликата между установените приходи и разходи е отрицателна величина - минус 716.92 лева, което несъответствие е прието за несъществено за целите на данъчното облагане (какъвто извод са направили ревизиращите органи за превишение от 2 327.66 лева за 2015г.), поради което не може да се счита, че е налице подлежащ на облагане доход за 2018г. При тези установявания и с оглед констатираното несъответствие (превишение на разходите над приходите) съдът е определил съответните задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. и е отменил задълженията за 2018г. Постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. Решението на административния съд се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Административният съд е направил обстоен анализ на приходите и разходите на ревизираното лице в отделните периоди, включително на получаваните суми от роднини на ревизираното лице. Правилно административният съд е възприел изводите на приходната администрация, че при формиране на началното салдо към 2014 г. сумите получени като дарения на ревизираното лице за предходни периоди не е следва да бъде включено, поради липсата на доказателства, че същите се били налични у ревизираното лице към 2014г. На следващо, място правилни са изводите на съда за липса на доказателства сумата от 5 000 лв. по договор за паричен заем от 10.08.2014 г. и сумата от 9 500 лв. по договор за паричен заем от 08.08.2018 г., сключени с лицето Г. Георгиев да са действително получени от ревизираното лице. От събрания доказателствен материал, както и свидетелските показания на заемодателя не се установява по категоричен начин коя е датата на договорите и начина по който да предоставени посочените суми. На следващо място обосновано и правилно административният съд е включил сумите получени от дарения от родителите на ревизираното лице в паричните потоци за 2014 г. и 2018 г. Настоящият касационен състав счита за правилен извода на съда за разполагаемост на родителите на ревизираното лице на сумите от по 7000 лв. за двата ревизирани периода. Посоченото обстоятелство се подкрепя от представените доказателства удостоверения за получени пенсии и добавки на П. Дикова и Х. Диков, доказателства за получени заплати, обезщетения и получени аренди от земя на Х. Диков. Съобразно анализа на всички писмени и гласни доказателства може да се направи обоснован извод за разполагаемост на дарените суми от родителите на ревизираното лице. Поради това настоящия касационен състав намира за неоснователни възражения на касатора в тази насока. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е направил пълен и обстоен анализ на събраните в административното и съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и заключенията на приетите по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, като обосновано е кредитирал заключенията на експертите. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По изложените съображения, решението на Административен съд Стара Загора, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски, като съдът намира възражението на касатора за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за неоснователно с оглед фактическата и правната сложност на делото, поради което същите следва да се присъдят в пълен размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение